Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * установителен иск в заповедно производство * каузално правоотношение


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 105
Гр. С., 03.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 564/2011 година




Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. П. от [населено място] срещу въззивно решение от 07.01.2011 г., постановено по гр. д. № 8137/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 90 от 15.02.2012 г. Със същото е отменено решение от 12.05.2010 г. по гр. д. № 47037/2009 г. на Софийски районен съд и е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Н. Н. П. дължи на Славей С. С. сумата 16 000 лв. по запис на заповед от 13.07.2006 г., ведно със законната лихва от 29.05.2009 г. и разноски в размер на 639.19 лв., предмет на издадени в производството по ч. гр. д. № 3784/2009 г. на Бургаски районен съд заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ищеца в размер на 1 501 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. поддържа, че в противоречие със закона и със задължителната практика на ВКС въззивният съд е ограничил преценката си за съществуване на установяваното с иска по чл.422 ГПК парично вземане до формалната редовност на записа на заповед и е отказал да обсъди въведените от самия ищец твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните по договор за паричен заем, послужило като непосредствена причина за издаване на записа на заповед. Застъпва становище, че при изразената от страните непротиворечива процесуална позиция за гаранционно - обезпечителна връзка между записа на заповед и договора за заем съдът е бил длъжен да разгледа основаните на каузалното правоотношение негови лични възражения за погасяване на вземането по записа на заповед чрез плащане на задължението по договора за заем, доказано с представени по делото писмени доказателства.
Ответникът по касация Славей С. С. от [населено място] не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният от Славей С. С. против Н. Н. П. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК, Софийски градски съд е приел, че представеният в производството по ч. гр. д. № 3784/2009 г. на Бургаски районен съд запис на заповед от 13.07.2006 г. с падеж 23.06.2007 г. притежава всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити, които позволяват да бъде квалифициран като действителна едностранна абстрактна сделка, пораждаща задължение за ответника - издател към ищеца - приносител за плащане на сумата 16 000 лв., предмет на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Въззивният съд е преценил, че формалната редовност на записа на заповед и отсъствието на ангажирани от длъжника доказателства за погасяване на менителничния дълг са достатъчни за признаване на отразеното в заповедта парично вземане за съществуващо. Изразил е становище за неотносимост към предмета на спора по чл.422 ГПК на противопоставеното от ответника възражение за погасяване на вземането като последица от извършено на 15.04.2008 г. плащане на сумата 18 200 лв. по сключен между страните договор за паричен заем, обезпечен със записа на заповед. Развил е съображения, че поради абстрактния характер на записа на заповед причината за издаването му е ирелевантна за възникване на менителничното задължение/вземане. С оглед на това е приел, че представените от ответната страна писмени доказателства - вносна бележка от 15.04.2008 г. и декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП, са лишени от доказателствено значение за спора, тъй като установяват ирелевантен за основателността на иска по чл.422 ГПК факт - че на 15.04.2008 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 18 200 лв. в изпълнение на задължение по договор за паричен заем.
Решението е неправилно.
Въззивният съд е разрешил значимите за изхода на делото правни въпроси за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение /договор за заем/, послужило като основание за неговото издаване, за необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между страните, своевременно въведени като предмет на делото в производството за разглеждане на специалния установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, и за разпределението на доказателствената тежест по този иск в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Последователно е поддържаното от Върховният касационен съд становище, че абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира. В особена степен това важи за случаите, при които в производството по чл.422 ГПК страните не спорят или е доказано, че записът на заповед, изпълнил функциите на документ по чл.417, т.9 ГПК, е издаден по повод на каузални правоотношения между ищеца - кредитор и ответника - длъжник. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът по иска с правно основание чл.422 ГПК носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът - неговото погасяване. В тази насока са и разрешенията, възприети в постановените по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на І т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ІІ т. о., с които настоящият състав е мотивирал предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В противоречие с посочените правила за разглеждане на иска по чл.422 ГПК въззивният съд е отказал да обсъди възражението на касатора, че спорното вземане не съществува, тъй като записът на заповед от 13.07.2006 г. е издаден за обезпечаване на задължение по договор за паричен заем, което е погасено на 15.04.2008 г., когато предоставената в заем парична сума е върната на ищеца - заемодател. Твърденията за сключен договор за заем и за погасяване на породеното от него каузално задължение са въведени от касатора - ответник в преклузивния срок на чл.131 ГПК с отговора на исковата молба. Същите са съобразени от първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по чл.146, ал.1 ГПК, с който е указано, че ищецът следва да докаже възникването на вземането по записа на заповед и свързаното с него заемно правоотношение, а ответникът - плащането на сумата по записа на заповед, респ. по каузалното правоотношение, по повод на което той е издаден. В първото съдебно заседание пред Софийски районен съд процесуалните представители на двете страни са заявили еднопосочно, че записът на заповед е издаден по повод предоставен от ищеца на ответника паричен заем. Въпреки така заявените процесуални позиции въззивният съд е ограничил преценката си за съществуване на установяваното по реда на чл.422 ГПК парично вземане до формалната редовност и действителност на записа на заповед като абстрактна правна сделка, застъпвайки незаконосъобразното становище, че каузалните правоотношения между страните, послужили като причина за неговото издаване, са извън предмета на производството по чл.422 ГПК. Вследствие на така приетия извод въззивният съдебен състав е отказал да обсъди представените с отговора на исковата молба писмени доказателства - вносна бележка от 15.04.2008 г., придружена с декларация от същата дата по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП, с които ответникът се е домогвал да докаже възражението си за погасяване на вземането. Ищецът е възразил срещу относимостта на тези доказателства, но не е оспорил автентичността и истинността на отразените в съдържанието им факти, а именно - че на 15.04.2008 г. ответникът Н. П. /издател на записа на заповед/ е превел чрез [фирма] по сметката на ищеца Славей С. /приносител на записа на заповед/ сумата 18 200 лв. като е декларирал, че внесените парични средства са получени в заем от Славей С.. По делото няма твърдения и доказателства за други заемни правоотношения между страните, което дава основание да се приеме, че чрез извършеното на 15.04.2008 г. плащане ответникът е погасил задължението си по договора за заем, обезпечен с процесния запис на заповед от 13.07.2006 г. Погасяването на каузалното задължение е довело до погасяване и на менителничното задължение, за чието изпълнение е издадена заповедта по чл.417 ГПК.
Като е уважил иска по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК при наличие на доказателства за погасяване на заявеното в производството по ч. гр. д. № 3784/2009 г. на Бургаски районен съд парично вземане, Софийски градски съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК, а искът - отхвърлен поради неговата неоснователност.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. К. не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 07.01.2011 г. по гр. д. № 8137/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Славей С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Н. Н. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 16 000 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 13.07.2006 г. и падеж 23.07.2006 г., предмет на издадени в производството по ч. гр. д. № 3784/2009 г. на Бургаски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :