София, 08.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1414 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
А. Т. А. е обжалвал въззивно решение № 53/08.01.2021 г. по гр. д. № 2938/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3330/21.07.2020 г. по гр. д. № 10008/2018 г. на Варненския районен съд относно делбените части на страните.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация С. П. Д. е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното
А. Т. А. е предявил иск за делба на апартамент, придобит през време на барака му с ответницата С. П. А..
В отговора на исковата молба ответницата С. П. Д. е направила възражение за частична трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент – 10 712.81 лева, които са й дарени от нейната майка. Не оспорва, че останалата част от продажната цена, режийни разноски и данъци за придобиването на процесния апартамент - 13 008.79 лева, е платена със семейни средства и е попаднала в съпружеската имуществена общност.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е безспорно между страните, че бракът е прекратен с влязло в сила решение, че имотът е придобит по време на брака, както и че цялата сума по договора за придобиване на имота е заплатена от третото лице С. К. Н., която е майка на ответницата. Сумата е преведена от банковата сметка на третото лице по сметка на общината, която е праводател на страните на 18.08 и 19.08.2015 г.
Съдът е изложил мотиви, че от събраните гласни доказателства непротиворечиво и категорично се установява, че към момента на извършване на плащането Н. не е извършила дарствен акт нито в полза на семейството, нито в полза на ответницата – нейна дъщеря. Уговореното между страните е било за връщане на процесната сума при наличие на възможност на страните да изтеглят кредит. На 30.08.2016г. А. А. е усвоил кредит в размер на 15 000 лева, с част от който е възстановил сумата от 14 100 лева на С. Н..
Въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че за разликата над 14 100 лева до заплатената от Н. сума от общо 24 812.81 лева съвместен принос не се установява. Съдът е изложил мотиви, че от показанията на свидетелите С. и С. А. се установява, че след заплащане от съпрузите на сумата от 14 100 лева и погасяване на изтеглените от Н. кредити, последната е изразила воля да опрости част от дълга по отношение на своята дъщеря – ответницата П.. Дарственото намерение по отношение на единия солидарен длъжник – ответницата П., изразяващо се в опрощаване дълга на семейството за връщане на заплатената покупна цена не освобождава обаче другия солидарен длъжник – ищеца А.. По отношение на него изрична воля за надаряване няма.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК №194 от 10.05.2021 г. поради очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради вътрешна противоречивост на правните изводи на въззивния съд за момента на придобиването на собствеността на процесния апартамент (че по делото е доказано категорично, че цялата продажна цена е заплатена изцяло със заемни средства и че по-късното опрощаване на задължението за връщане на част от дадената в заем сума по отношение на съпругата, представляващо дарение, представлява трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент в размер на такава идеална част, която съответства на съотношението на опростената сума към целия размер на продажната цена).
Върховният касационен съд намира, че горните изводи на съда са в противоречие с приетото в т. 2 от ППВС 5/1972г. Наличието на пълна или частична трансформация се преценява съм датата на придобиване правото на собственост. Ако едно имущество е придобито със заемни средства през време на брака и впоследствие кредиторът с дарствено намерение опрости задължението спрямо единия от съпрузите, то това няма за последица пълна или частична трансформация. Фактът на опрощаването, като настъпил след сключване на сделката, не може да бъде взет предвид при преценката относно произхода на средствата, с които е заплатена продажната цена.
При установената по делото фактическа обстановка, Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд като краен резултат е правилно.
Няма спор, че плащането цената на процесния имот е извършено от С. Н.. Последната, за да осигури необходимата сума, е изтеглила два кредита на обща стойност 15 000 лв., което е видно от приложеното извлечение от сметката й, а за разликата до пълната продажна цена е предоставила свои лични средства /свид. С. и А./.
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите се налага извод, че към релевантния момент между С. К. Н. и страните по делото е имало уговорка да й бъде върната само сумата, с която тя да погаси двата кредита, които е изтеглила. За разликата до пълния размер на сумата, вложена за закупуване на имота, не се доказва наличие на заемно правоотношение между Н. и страните по делото, а от показанията на свидетелите се установява извършено дарение на парични средства от Н. на дъщеря й – ответницата по делото. Ето защо и не би могло тази дарена вече сума да бъде предмет на опрощаване в по- късен момент. Опрощаването предполага наличие на задължение, каквото не се установява.
Приетото от въззивния съд, че цялата сума, с която е платена продажната цена, е дадена в заем на страните и впоследствие за част от нея е налице опрощаване, извършено с дарствено намерение, не се потвърждава от доказателствата.
След като част от цената на съсобствения на страните имот е заплатена със заемни средства, а останалата част е заплатена със средства, дарени на ответницата, е налице частична трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент.
В касационната жалба се поддържа, че по делото не е установен произходът на средствата, предоставени от С. Н., като въззивният съд без наличие на каквито и да било доказателства е приел, че част от тях са осигурени от продажба на земеделски земи, собственост на Н..
От събраните по делото писмени доказателства категорично се установява, че средствата са се намирали по банковата сметка на Н., че тя е наредила плащането и сумата е постъпила по сметката на продавача. При липса на твърдения, че част от средствата, с които е платена продажната цена, са предоставени на Н. от страните по делото, то е ирелевантно за спора какъв е произходът им. Дали са набрани от продажба на земеделски земи, собственост на Н. или не, то това по никакъв начин не променя извода, че те са били налични по сметката й и именно с тях е платена цената на процесния недвижим имот.
Във връзка с горното, Върховният касационен съд, намира, че като е допуснал делба на спорния имот при делбени части 6 504.39 /23 721.60 ид.ч. за ищеца и 17 217.20 /23 721.60 ид.ч. за ответницата, въззивният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/08.01.2021 г., постановено по гр. д. № 2938/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3330/21.07.2020 г. по гр. д. № 10008/2018 г. на Варненския районен съд относно делбените части на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.