3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 465 С., 22.06.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 150 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 2 от 05.01.2012 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Старозагорски окръжен съд е отменено разпореждане от 15.07.2011 г.по ч. гр.д. № 1194/2011 г. на Казанлъшки районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на Н. Г. К. от [населено място] по заповед за изпълнение № 899 от 20.05.2011 г. и издаденият изпълнителен лист е обезсилен. Срещу определението на Старозагорски окръжен съд е постъпила частна жалба, подадена от Н. Г. К. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос следва ли страната да бъде призовавана и според данни за местопребиваването и, когато съобщението е връчено при условията на чл. 47 ГПК на настоящия и адрес. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е и въпросът подлежи ли на обжалване от длъжника издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производството по издаване на изпълнителен лист. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 1194/2011 г. на Казанлъшки районен съд е образувано по заявление от Н. Г. К. от [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Н. И. за сумите 5300 лева главница на задължението и 894 лева лихва. Съобщението с приложената заповед за изпълнение на парично задължение № 899 от 20.05.2011 г. е върнато от посочения в заявлението адрес на длъжника: [населено място], [община], [улица] отбелязване на връчителя, че адресатът повече от три години не живее на адреса и няма лице, което е съгласно да приеме съдебните книжа. След констатация, че адресът съвпада с регистрирания настоящи адрес на длъжника, съдът е разпоредил ново връчване при условията на чл. 47 ГПК. Успоредно с това, съобщение със заповедта за изпълнение е изпратен и на постоянния адрес на лицето: [населено място], [улица], което е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че адресатът не живее на адреса по сведение на негова сестра, както и че адресът на който адресата пребивава е [населено място],[жк], бл. 35. Съобщение със съдебните книжа е било изпратено за връчване и на адреса в[жк]. На 07.07.2011 г. по делото е постъпило уведомление, удостоверяващо извършено при условията на чл. 47, ал.1 ГПК връчване по настоящия адрес на длъжника на 14.06.2011 г., както и че в срока по чл. 47, ал.2 ГПК от залепване на уведомлението адресатът не се е явил да получи съдебните книжа. След констатация, че заповедта за изпълнение следва да се счита връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК на 28.06.2011 г. , на 15.07.2011 г., районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на молителя. С определение № 2 от 05.01.2012 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г., Старозагорски окръжен съд е отменил разпореждането за издаване на изпълнителен лист и е обезсилил издадения изпълнителен лист. Приел е, че изпълнителният лист е издаден преди влизане в сила на заповедта за изпълнение; че до връщане на съобщението от последният станал известен по делото адрес на длъжника [населено място],[жк], [жилищен адрес] заповедта не е влязла в сила, поради което чл. 416 ГПК е приложен незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса подлежи ли на обжалване от длъжника издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като предмет на обжалване е не заповедта за изпълнение, а разпореждането за издаване на изпълнителен лист, което съгласно чл. 407, ал.1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 38 ГПК и чл. 47 ГПК относно поредността на връчване на съдебни книжа на физическо лице. Както вече Върховния касационен съд се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение № 565 от 28.10.2009 г. по ч. гр.д. № 577/2009 г. ІІІ г.о., поредността за връчване на съдебни книжа е уредена в чл. 38 ГПК – книжата се връчват първо на посочения по делото адрес; ако адресатът не бъде намерен там, връчването се извършва на настоящия адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Когато връчителят констатира, че адресатът не може да бъде намерен на посочения от ищеца адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Независимо от залепване на уведомлението, когато адресатът не се е явил, за да получи съдебните книжа или когато връчителят е установил, че адресатът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца (заявителя) да представи доказателства за адресната регистрация на ответника (длъжника по заповедта за изпълнение). Когато посоченият от ищеца адрес съвпада с настоящия (а при липса на настоящ с постоянния), съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Когато адресът не съвпада, съдът постановява да се извърши връчване на настоящия адрес и само при липса на настоящ адрес постановява връчване на постоянния адрес на лицето. Когато съдебните книжа са връчени при условията на чл. 47, ал.1 ГПК на настоящия адрес на адресата, последващо връчване не се извършва независимо дали по делото има данни за евентуалното пребиваване на адресата и на други възможни адреси. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че заповедта за изпълнение е издадена в нарушение на чл. 416 ГПК е неправилен. Заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичане на срока за възражение, който е започнал да тече от 29.06.2011 г. – чл. 47, ал.5 ГПК. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК от длъжника не е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение; на 13.07.2011 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което разпореждане № 3726 от 15.07.2011 г. е законосъобразно. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 от 05.01.2012 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2 от 05.01.2012 г. по ч.гр.д. № 571/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2177 от 22.08.2011 г., постъпила от И. Н. И. против разпореждане № 3726 на съдия при районен съд [населено място] от 15.07.2011 г. за издаване на изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 899 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 1194/2011 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: