4 Р Е Ш Е Н И Е 68 гр.София, 25.03. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 14 март 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. № 936 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу решение № 202 от 12.6.2012 г. по в. гр. д. № 195 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 949 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 1495 по описа за 2011 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Р. С. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № ЧР-ДЗ-25 от 22.08.2011 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, [населено място], за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване в щата, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 857,81 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 1.09.2011 г. до 27.02.2012 г. Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Агенция по геодезия, картография и кадастър я оспорва. Моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд за отхвърляне на искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1489 от 21.12.2012 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали може страната да иска нови доказателства пред въззивния съд в нарушение на чл.266, ал.1 от ГПК, при условие че ОСГК е постановило тълкувателно решение преди последното открито съдебно заседание на първоинстанционния съд. Отговорът на поставения въпрос е логично следствие от смисъла и значението на ограниченията за събиране на нови доказателства пред въззивния съд, приети с разпоредбите на чл.266, ал.1, 2 и 3 от ГПК. Тези ограничения са израз на въведения с ГПК/ ДВ, бр.59 от 2007 г./ нов процесуален принцип на концентрационното начало в гражданския процес. При действието на новия ГПК страните в процеса вече са задължени още в началната фаза на исковото производство да внесат целия процесуален материал: да формулират пред съда всички свои твърдения за фактите, възражения, искания и доводи, както и да посочат изчерпателно доказателствените средства, които искат да бъдат събрани. Ето защо нормата на чл.266, ал.1 от ГПК забранява на въззивния съд да събира нови доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Изключенията по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК във връзка с чл.260, т.5 и т.6 от ГПК са предвидени само за доказателства относно новооткрити и нововъзникнали факти, както и новооткрити и новосъздадени доказателства, или доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Тъй като се касае за правни норми, които предвиждат изключения от общото правило, тези правни норми не могат да се тълкуват разширително. Приемането на Тълкувателно решение от ОСГК в хода на делото не попада в нито една от хипотезите, при които могат да се представят доказателства пред въззивната инстанция. Новото тълкуване на действаща преди това правна норма само по себе си не е обстоятелство, което води до допустимост на искането за събиране на доказателства пред втората инстанция. Единствено ако в резултат от тълкуване на тази правна норма, което противоречи на новоприетото тълкувателно решение, е допуснато процесуално нарушение и заради нарушението не са събрани доказателства пред първоинстанционния съд, страната може да поиска събирането им пред втората инстанция. Тези доказателства обаче биха били допустими на основание чл.266, ал.3 от ГПК, а не заради приемане на Тълкувателно решение на ОСГК. При този отговор на поставения въпрос трябва да се приеме, че Смолянският окръжен съд е допуснал разпит на свидетеля К. в противоречие със забраната на чл.266, ал.1 от ГПК., поради което погрешно е обосновал законосъобразността на подбора посредством тези показания. Крайният извод в обжалваното решение за отхвърляне на исковете обаче е правилен. Преценката на работодателя за извършения подбор е била отразена в протокол от 10.08.2011 г. и таблица към него, които са били представени с отговора на исковата молба. В първото по делото заседание, проведено на 11.01.2012 г., ищцата не е оспорила истинността на отразените в протокола и таблицата обстоятелства. Тя не е повдигнала възражения относно критериите за подбор, начина на прилагане на тези критерии и обективността на подбора като цяло. В мотивите на ТР № 3 от 2012 г. от 16.01.2012 г. е посочено, че отразените в писмените документи за подбор обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. За целта обаче ищецът следва да оспори истинността на тези документи, както се посочва изрично в Тълкувателното решение. Оспорването в случая е следвало да се извърши най-късно в първото съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК. Дори да се приеме, че протоколът за подбор е частен свидетелстващ документ и защитата срещу неговата доказателствена сила не е подчинена на изискванията и сроковете за оспорване истинността на документ, ищцата би следвало да спази същия срок за формулиране на своите възражения срещу обективирания в протокола подбор съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК и принципа на концентрационното начало. Тя не спазила този срок, а възраженията и са предявени едва в писмената защита пред първата инстанция, поради което са преклудирани на основание чл.133 от ГПК и не е следвало да бъдат обсъждани както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Следователно посредством писмените доказателства, чиято истинност не е оспорена в срок, работодателят е доказал законосъобразността на подбора. Решението на Смолянския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване по отношение на твърдението на касатора за липса на реално съкращение в щата, поради което това основание за неправилност не следва да бъде обсъждано. Ето защо следва да се приеме, че по касационното основание за законосъобразност на подбора обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 12.6.2012 г. по в.гр. д. № 195 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: