3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 185 гр. София, 16.05.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Александър Цонев Членове: Филип Владимиров Джулиана Петкова като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1112/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. А. и Б. Н. А. срещу въззивно определение № 18/17.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 547/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение № 260878/03.06.2021 г. по в. гр. д. № 1873/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на адвокат Н. К. П. за увеличаване на размера на присъденото ѝ с решение № 306/30.03.2021 г. по същото дело адвокатско възнаграждение като особен представител на Д. М. Т., и вместо това възнаграждението е увеличено от първоначално определените за втора фаза на делбата 600 лв. на 930,50 лв., които да бъдат заплатени от М. Н. А. и Б. Н. А. по сметка на Бургаския окръжен съд. В частната касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт, за несъответствие на определеното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото и за липса на предпоставки за изменение на решението за извършване на делбата в частта за разноските поради липса на списък по чл. 80 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос относно определянето на възнаграждение на назначения по делото особен представител, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР № 6-2012-ОСГТК на ВКС. В срока за отговор адв. Н. П. излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за правилност на обжалвания акт. В обжалваното определение се констатира, че с решението за извършване на делбата на съделителката Д. М. Т., представлявана от адв. П., е възложен имот на стойност 22511 лв., срещу който тя трябва да заплати левова равностойност от 14141 лв., тоест чистата стойност на полученото имущество възлиза на 8370 лв. Приема се, че като към тази сума се прибави и паричното уравнение в размер на 4980 лв., материалният интерес на страната е в общ размер на 13350 лв. При прилагане правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., размерът на дължимото при този интерес възнаграждение на адвоката е изчислено на 930,50 лв., който размер се счита, че кореспондира с фактическата и правна сложност на делото – второ въззивно разглеждане на делото във втора фаза на съдебната делба, множество съделители и имоти, предмет на делбата, пет проведени съдебни заседания с участието на особения представител на страната, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изслушване на заключения на вещи лица. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не се констатира соченото противоречие с разясненията ТР № 6-2012-ОСГТК на ВКС. Правото на възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е регламентирано в същата разпоредба, според която той се назначава на разноски на ищеца. Съгласно т. 6 от ТР № 6-2012-ОСГТК на ВКС възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, и по това то се различава от разноските. Особеният представител има право винаги на възнаграждение, а не на присъждане на разноски. Първоначалното определяне на сумата, която ищецът следва да внесе, покрива минималния размер на възнаграждението, което назначеният по този ред особен представител има право да получи при нормално развитие на процеса, при съобразяване на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото съдът да определи по-висок размер в хода на производството, както и да определя възнаграждение за всяка инстанция. По принцип заплащането на възнаграждение на особения представител се извършва при приключване на производството в съответната инстанция. (опр.№ 25-2020-IГО; опр. № 645-2015-IIIГО) Доколкото се касае за възнаграждение на особен представител, в случая не е необходимо да е представен списък на разноските от страната, за да е допустимо и основателно искането за изменение по чл. 248 ГПК, поради което в тази хипотеза постановките на т. 9 от ТР № 6-2012-ОСГТК на ВКС не намират приложение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 18/17.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 547/2021 г. на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: