1 , О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134 София,15.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1973 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл.248 ГПК. С определение № 131 от 21.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 99/2022 г. на Разградския окръжен съд е отменено определение № 149 от 15.02.2022 г. по гр. д. № 1590/2021 г. на Разградския районен съд и е оставена без уважение молбата на П. П. И., И. П. И. и Г. Д. В. за изменение на решение № 582/04.11.2021 г. в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че решение № 582/04.11.2021 г. по гр. д. № 1590/2021 г. на Разградския районен съд е постановено в производство за делба, I-ва фаза. С него не са присъдени разноски за страните, като съдът се е позовал на чл.355 ГПК. По молба на ответниците районният съд е постановил определение по чл.248 ГПК, с което е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил ищцата да заплати по 108,02 лв., а ищеца – по 54 лв. на всеки от ответниците. Изложил е съображението, че при наличие на спор за правата на съделителите приложение намира чл.78 ГПК. Тъй като ответниците са оспорили заявените от ищците права и с решението е допусната делба съобразно заявеното от ответниците, то следва да им се присъдят сторените разноски. Въззивният съд не е споделил становището на първата инстанция. Приел е, че в делбеното производство чл.78 ГПК се прилага само при наличие на спор дали съществува съсобственост, за правата на страните, за способа, по който следва да бъде извършена на делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а също и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение. В случая в първото съдебно заседание ищците са поискали и е било допуснато изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК по отношение на притежаваните от страните права на съсобственост: 3/12 по наследство за ищцата, 6/12 за двамата ищци в режим на СИО и по 1/12 за всеки от ответниците по отношение на два от имотите и при права 3/18 за ищцата, 12/18 за двамата ищци в режим на СИО и по 1/18 за всеки от ответниците по отношение на останалите три имота. След допуснатото изменение поради намаляване на претендираните от ищците права съдът е бил десезиран със заявения от тях петитум в исковата молба, ответниците не са оспорили размера на уточнените в първото заседание права, поради което чл.78 ГПК не се прилага. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ответниците П. П. И., И. П. И. и Г. Д. В.. Жалбоподателите поддържат, че в случая следва да се приложи чл.78 ГПК, тъй като те са получили искова молба, в която са посочени неправилни квоти, оспорили са ги и са направили разноски за защитата си срещу тези квоти. Обстоятелството, че искът е бил изменен по реда на чл.214 ГПК, не влияе на начина на определяне на разноските, тъй като искът е за делба; при намаляване на претендираните квоти от ищците не се стига до прекратяване на част от производството по делото и в този случай не може да се приложи чл.78, ал.4 ГПК, тъй като няма прекратителен диспозитив. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Във връзка с първите две основания се поставя въпросът: „При изменение на иска по реда на чл.214 ГПК чрез намаляване на претенцията носи ли ищецът отговорност за разноските, сторени от ответника за частта от иска, която след изменението не се претендира“. По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с определение № 703/13.10.2014 г. по ч. търг. д. № 2472/2014 г. на ВКС, I-во т.о., а евентуално, ако се приеме, че няма противоречие, въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е мотивирано и с едно определение на ОС-Сливен, което давало различен отговор на поставения въпрос, т.е. била налице една неяснота, която трябва да бъде преодоляна от ВКС. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се мотивира с това, че разпоредбите на чл.214 ГПК и чл.78 ГПК са тълкувани в противоречие с основния принцип на гражданския процес, че разноските по делото се заплащат от страната, която е станала причина за правния спор. Ответниците А. И. Х. и М. Д. Х. оспорват частната жалба. Позовават се на спецификата при определяне на разноските, които се дължат в делбеното производство. Позовават се на т.9 на ППВС № 7/1973 г. и на практика на ВКС, която разяснява в кои случаи в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. Позовават се и на обстоятелството, че не са съединили с иска за делба други искове за определяне на квоти, различни от законните. Освен това в петитума на исковата молба само се искало допускане на делба, без да се сочат квоти на страните. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, постановено по частна жалба срещу определение на първата инстанция по чл.248 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като делото е образувано по иск за делба и въззивното решение по този иск подлежи на касационно обжалване, то на касационно обжалване подлежи и спорът по чл.248 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Зададеният въпрос по чл.248, ал.1 ГПК е общ и не отчита спецификата на начина на определяне на разноските по иск за делба. Този въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване нито на основание чл.280, ал.1, т.1, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неотносимо към спора по настоящото дело е и определение № 703/13.10.2014 г. по ч. търг. д. № 2472/2014 г. на ВКС, I-во т.о. То е постановено по търговски спор, в типичната хипотеза на намаляване на цената на паричен иск, при което производството по делото се прекратява по отношение на разликата до първоначалната цена. Разсъжденията на ВКС за определяне на разноските в тази хипотеза не могат да се приложат по делбено дело, когато е имало промяна на становището на ищеца за размера на квотите в съсобствеността. Когато определя квотите на страните, делбеният съд изхожда от фактите по делото и приложимия материален закон. Процедурата по чл. 214 ГПК е неприложима по отношение на размера на квотите при делбата, защото съдът не би могъл да постанови недопустимо решение, определяйки на някои от страните по-големи квоти от тези, които се поддържат в исковата молба. Разноските на страните по дело за делба се определят по правилото на чл.355 ГПК, с което въззивният съд се е съобразил като краен резултат, приемайки, че в случая чл.78 ГПК е неприложим. По този текст има богата практика на ВКС, която не следва да се променя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В чл.355 ГПК изрично е посочено, че по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. Следователно само когато някоя от страните претендира различни квоти от тези, които ѝ се следват по общите правила, се прилага чл.78 ГПК. Такъв е например случаят на предявен иск или възражение по чл.23, ал.2 СК за признаване на частична трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество, при уважаване на което квотите на съсобственост няма да бъдат равни, тъй като презумпцията за съвместен принос ще бъде опровергана и чл.28 СК няма да се прилага. Същата хипотеза възниква и при иск или възражение по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, при уважаване на което е възможно да се достигне до квоти, различни от тези по закон. Спорът за размера на квотите в съсобствеността по настоящото дело е различен от разгледаните по-горе случаи, поради което чл.78 ГПК не се прилага. По същите съображения не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. При делбата чл.355 ГПК въвежда особени правила за определяне на разноските, изхождайки от спецификата на това производство, затова принципът на гражданския процес, че разноските по делото се заплащат от страната, която е станала причина за правния спор, се прилага съответно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 131 от 21.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 99/2022 г. на Разградския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: