О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206 Гр.София, 16.03.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3400 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. М. срещу решение №.100/24.06.19 по г.д.№.103/19 на ОС Кърджали – с което, след частична отмяна на решение №.26/8.03.19 по г.д.№.15/19 на РС Ардино, предявения от касатора иск с правно основание чл.30 ал.1 СК за заплащане на сумата 9001лв. – представляваща част от паричен влог, открит на името на Г. Ф. М. в „Банка ДСК“ЕАД клон Ардино, е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна Г. Ф. М. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2018г. /с влязло в сила решение №.19/6.03.18 на РС Ардино/, и имат от него 2 деца /понастоящем на 17г. и 6г./; на 4.03.14 в „Банка ДСК“ЕАД, клон Ардино, е била открита безсрочна сметка „ДСК Стимул плюс“ с титуляр съпругата Г. Ф. М.; на 21.03.15 и 10.05.15 ищецът й изпратил чрез „У. Ю.“ общо 4000евро /по 2000евро на всяка дата/; свидетелите Х. М. и С. С. дават показания, че от работата си в Германия той отново й изпратил пари - 5500евро, които първият свидетел й предал лично на 5 или 6 май 2017, а тя ги преброила при получаването. В процесната сметка, открита на 4.03.14, са били внасяни суми - 5075,30лв. при откриването й; 2000лв. на 23.03.15, 3000лв. на 11.05.15, 8779,50лв. на 23.12.15, 1222лв. на 19.12.16, 8000лв. на 12.05.17, а на 19.12.16 по нея е постъпил 6000лв. превод от ищеца Н. М.; имало е и тегления; на 28.02.18 тя е била закрита от титуляра с изтегляне на 18002лв. За периода м.08.15-30.04.18 Г.М. е получавала брутно трудово възнаграждение - за 2015г.– 1955,04лв., за 2016 - 5633,22лв., за 2017-5234,94лв., за 2018-2196,48лв., а за времето м.10.14-м.08.15 - обезщетение за безработица. Съдът е отразил и показанията на свидетелите Ф. М. /баща на ответницата/ и Ш. М. /нейна сестра/, които твърдят, че когато първият свидетел се разболял лошо, той извикал двете си дъщери и през март 2014 им дал по 15000лв. - като ответницата внесла своите по банковата си сметка в Банка ДСК. От правна страна е прието, че съгласно действащия СК /обн.ДВ бр.47/ 23.06.09, в сила от 1.09.09/ в случаите, когато отношенията между съпрузите се уреждат при законов режим на общност, съпружеската имуществена общност /СИО/ обхваща само придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права - чл.21 ал.1 СК. Липсва правило, аналогично на чл.19 ал.1 СК, съгласно което тя обхваща и паричните влогове, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. На тази база е формиран извод, че при действието на новия СК паричните влогове са изключени от режима на СИО и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити /независимо от това дали са придобити през време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи/; в случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набиране на наличните по него средства, той разполага с възможност да защити правата си по реда на чл.30 СК – който е гаранция срещу неоснователното обогатяване на съпруга-титуляр на влога /реш.№.264/21.03.17 по г.д.№.2060/16, ІV ГО/. Съдът е намерил за неправилни изводите на първата инстанция, че волята на двамата съпрузи е била влогът да е общ и съответно да имат право на по 1/2ид.ч. от намиращата се по него сума. Посочил е и, че е ирелевантно и евентуално гласно или негласно споразумение, но неустановено по делото, за общност на влога-след като няма спор, че между съпрузите няма брачен договор по чл.39 от СК, с който да са договорили паричните влогове да принадлежат общо на двамата съпрузи. Същевременно, доколкото по делото е доказано, че на 21.03.15 и 10.05.15 ищецът е изпратил на ответницата по 2000евро чрез „У. юниън“ /общо 4000евро/, липсват доказателства именно така получените суми да са били внесени по процесната сметка /внасянето на 23.03.15 на 2000лв. и на 11.05.15 3000лв. само по себе си не установява, че се касае именно за изпратените 4000евро/. Аналогично е и приетото във връзка с претендираните 8000лв. като част от дадени на ответницата на ръка 5500евро /дори предаването им да се приеме за установено, липсват доказателства, че внесените на 12.05.17 8000лв. са част именно от горепосочените 5500евро/. Съдът е посочил и, че самият ищец в с.з. на 31.05.18 заявява, че не претендира изпратените от него през м.05.17г. 5500евро, а внесените по сметката 8000лв., а доколкото безспорно на 19.12.16 е превел от своя сметка на ответницата 6000лв., сам признава, че така преведената сума е за да се грижи за семейството. При тези обстоятелства е обобщено, че предявената претенция е неоснователна и решението в частта, с която искът е уважен, следва да се отмени. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал.1 и ал.2 на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението си по чл.284 ал.3 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно предпоставките за уважаване на претенция по чл.30 СК /реш.№.249/16.07.10 по г.д.№.268/09, ІІ ГО, реш.№.264/ 21.03.17 по г.д.№.2060/16, ІV ГО/ и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/. Съгласно цитираната практика предпоставки за уважаване на иска по чл.29 СК 1985/отм./, чийто аналог в новия Семеен кодекс от 2009г. е чл.30 СК, са следните: 1/да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2/ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество-вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото търговско предприятие по см. на чл.15 ТЗ/ или влогове /в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3/ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4/ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. Обосновани са твърденията на касатора, че при формиране на решаващите си мотиви за неоснователност на претенцията въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната пракпика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 180,02лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.100/24.06.19 по г.д.№.103/19 на ОС Кърджали. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 180,02лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: