Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 11.05. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 6309 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.4. ГПК. Образувано е по молба на А. С. А. за отмяна на влязло в сила решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 25786 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 55 с-в., с което са отхвърлени нейни искове с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ и чл.128,т.2 КТ срещу [фирма], поради това, че с влязло в сила съдебно решение от 22.10.2014 г. по в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ а възз. с-в., е признато за установено, че уговорката за срок на изпитване в трудовия и договор е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ. Молителката твърди, че съдебното решение представлява ново писмено доказателство за ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 и т.4 ГПК, тъй като спорът по него е преюдициален на спора, разрешен по същество с решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] твърди в писмен отговор на молбата, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият състав се е произнесъл по допустимостта на молбата с отделно определение. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : Съдебно решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 25786 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 55 с-в., с което са отхвърлени исковете на А. А. срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ и чл.128,т.2 КТ е влязло в сила на 09.01.2012 г., когато е постановено определение № 21 от същата дата по ч.гр.д. № 685 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба на А. А. срещу определение на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на А. А.. В исковата молба ищцата А. А. се е позовала на недействителността на уговорката за изпитване. В мотивите към решението съдът е приел, че в трудовия договор има уговорка за срок за изпитване, който започва да тече от датата на сключване на договора, която е 28.04.2010 г. Съдът е приел също, че от тази дата произтича право на работодателя да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение между страните по реда на чл.71,ал.1 КТ, което той е упражнил преди изтичането на срока по чл.70,ал.1 КТ, а преценката на работодателя по чл.71,ал.1 КТ не подлежи на съдебен контрол, поради което уволнението е законосъобразно, което обуславя неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, което предпоставя същия изход по обусловените искове с правна квалификация чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ. Т.е. съдът е приел уговорката за срок за изпитване за действителна. В откритото с.з. на 09.12.2010 г. по делото ищцата А. А. е предявила и иск по чл. 74,ал.4 вр. ал.1 КТ срещу ответника [фирма] за прогласяване за недействителна на уговорката за срок на изпитване в трудовия и договор, който съдът не е приел за съвместно разглеждане, а е изпратил за образуване на отделно производство. След което е разгледал спора по същество и е постановил решението, чиято отмяна се иска. С влязло в сила съдебно решение от 22.10.2014 г. по в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ а възз. с-в., е признато за установено, че уговорката за срок на изпитване в трудовия договор, сключен между А. А. и [фирма] с дата 28.04.2010 г., е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ. По наведените основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т.4. ГПК: Решението от 22.10.2014 г. не представлява основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК .за отмяна на влязлото в сила решение от 21.12.2010 г. по исковете по чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 КТ, защото не е обстоятелство, настъпило до приключване на съдебното дирене по първото дело на 09.12.2010 г., нито е новооткрито доказателство за такова обстоятелство, тъй като действителността на уговорката за изпитване е правен извод. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено наведеното основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК. В двете посочени влезли в сила съдебни решения е разрешен по различен начин правният въпрос за недействителността на уговорката за срок на изпитване в трудовия договор, сключен между страните по двете дела на 28.04.2010 г. А в т.5 на висящото тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС се разглежда въпросът дали идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.4, във връзка с чл.307,ал.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Изводът по отношение на наличието на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК зависи от изхода по тълкувателното дело. Поради което производството следва да бъде спряно в тази част до постановяване на тълкувателно решение по спорния въпрос. С цел процесуална икономия в случай, че с тълкувателното решение бъде прието, че в хипотезата е осъществено основание по чл.303,ал.1,т.4 ГПК, следва да се изиска и приложи в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ а възз. с-в., за да може да бъде приложено правилото на чл. 307,ал.4 ГПК без допълнително забавяне. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. А. за отмяна на влязло в сила решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 25786 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 55 с-в.. на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Отменя хода по същество по отношение на молбата на А. С. А. за отмяна на влязло в сила решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 25786 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 55 с-в.. на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК. и СПИРА производството по гр.дело № 6309 /2015 г. на ВКС, І г.о. в тази част до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Да се изиска и приложи в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ а възз. с-в. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.