Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 17.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА.............. и с участието на прокурора………………................….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1302 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е исково: по реда на чл. 47 т. 4 ЗМТА. Образувано е по иск на И. З. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], предявен на 6.ІV.2016 г., с предмет: отмяна на влязло в сила арбитражно решение от 30.Х.2014 г., постановено по вътрешно арб. дело № 731/2011 г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата /по-нататък „АС при Б.”/, с което настоящия ищец е бил осъден да заплати на [фирма]-София следните три думи: 1./ В размер на 123 798.04 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за периода септември`2010 г. – м. октомври`2011 г. по Приложения В-1 и В-2 към договор за финансов лизинг на оборудване № 2985/А/20.ІІ.2007 г.; 2./ В размер на 20 918.25 евро, представляваща договорна мораторна неустойка за платени със забава лизингови вноски и неплатени такива за периода август`2010 г. – октомври`2011 г.; 3./ В размер на 18 525 лв., представляваща арбитражни разноски и разходи за процесуална защита по това вътрешно арб. дело. В исковата си молба П. излага, че на 7.І.2016 г. му е била връчена покана за доброволно изпълнение, издадена по изп. дело № 20158210401135/2015 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 821 на К. на частните съдебни изпълнители, от която той за първи път узнал, че срещу него е било водено арбитражно дело от [фирма]-София, приключило с горепосоченото влязло в сила осъдително решение. С оглед това ищецът П. се позовава единствено на основанието по т. 4 на чл. 47 ЗМТА, поддържайки, че: ~ не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство; ~ не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитрите; ~ не е получавал препис от исковата молба и от приложенията към нея; ~ не е бил уведомяван за оттегляне на искове от ищеца и за частично прекратяване на производството. Ответното по иска [фирма]-София, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта, така и по основателността му, претендирайки за неговото отхвърляне, а също и за присъждане на разноски за настоящето исково пр-во в размер на платения адвокатски хонорар, възлизащ на сумата от 11 492.35 лв., съгласно приложените Списък по чл. 80 ГПК и пълномощно от 29.VІ.2016 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че - с оглед поддържаното единствено основание по т. 4 на чл. 47 ЗМТА, като предявен в пределите на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от получаването на покана за доброволно изпълнение, както и от надлежна страна /ответник/ в арбитражното пр-во по арб. дело № 731/2011 г. по описа на АС при Б., искът на И. З. П. от [населено място] за отмяна на постановеното по това дело осъдително арбитражно решение ще следва да се преценява като процесуално допустим. Разгледан по същество този иск е неоснователен. Освен приложените към исковата молба на П. заверено ксерокопие от негова лична карта и покана на ЧСИ с рег. № 821 за доброволно изпълнение на влязлото в сила осъдителното арбитражно решение, чиято отмяна се претендира, като доказателство в настоящия исков процес е изискано и приложено в цялост вътрешно арб. дело № 731/2011 г. по описа на АС при Б.. Видно от същото е, че исковата молба на [фирма]-София (с вх. № 310/22.ХІІ.2011 г. по описа на АС при Б.), по която е било образувано вътрешно арб. дело № 731/2011 г., е била насочена срещу двама ответници: 1./ [фирма]-София и 2./ И. З. П. от [населено място]. Главното твърдение на ищеца [фирма]-София в нея е било, че ответното търговско дружество е имало качеството на лизингополучател, докато физическото лице П. – на солидарен длъжник, съгласно условията по процесния договор за финансов лизинг на оборудване № 2985/А/20.ІІ.2007 г. В настоящия исков процес за отмяна на влязло в сила арбитражно решение не е спорно, че този договор за финансов лизинг е бил подписан от ищеца П. в качеството му на „солидарен длъжник”, изразил по този начин както съгласието си да отговаря заедно с лизингополучателя за всички негови задължения, произтичащи от договора, но също и че в случай на неизпълнение на което и да е задължение на дружеството лизингополучател по сделката, то лизингодателят ще има право да иска „незабавно изпълнение на тези задължения и от солидарния длъжник”. В тази връзка уговорената арбитражна клауза по чл. 18.4 от договора гласи, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с този договор, вкл. споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, с изключение на тези, по които двете страни постигнат съгласие, ще бъдат отнесени за разрешаване от АС при Б. – съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Видно е при тези доказателства, че солидарният длъжник П. е бил валидно обвързан от посочената арбитражна клауза, възприемайки по този начин и процедурните правила на горепосочения Правилник – в частност тези по Раздел ІІІ от същия, озаглавен „Книжа, съобщения и връчване”, респ.- тези в подразделите „Изпращане и връчване на документи” и „Получаване на книжата, призовките и съобщенията”. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същия Правилник исковата молба, отговорът на иска, арбитражното решение и определенията се изпращат на страните чрез лицензирани оператори на пощенски услуги, които удостоверяват връчването „или опита за връчване” с документ, който се прилага по делото. Съответно, според чл. 12, ал. 1 и 2 от същия Правилник, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките „се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено”, като „документът се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това”. В текста на договора за финансов лизинг на оборудване № 2985/А/20.02.2007 г. солидарният длъжник И. З. П. е посочил като свой адрес: [населено място], [улица]. На страници 97 и 97 от приложеното арбитражно дело се намира неразпечатан пощенски плик с обработено на датата 3.ХІІ.2012 г. известие за доставяне /обратна разписка/, от които документи е видно, че пощенска пратка, адресирана до И. З.. П. на горепосочения адрес е била върната обратно поради това, че „не е потърсена от получателя”. Видно от намиращото се на л. 103 от приложеното арбитражно дело удостоверение на Сектор „Български документи за самоличност” към СДВР с изх. номер от датата 19.ІІІ.2012 г. е, че според данните, актуални от 26.І.2000 г. И. З. П. има постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 9, докато по актуалните към датата 21.VІ.2011 г. данни в същия регистър неговият настоящ адрес е в [населено място], община „Р.”, обл. П., [улица]. От този настоящ адрес на П. по арбитражното дело се намира /на л. 105/ върната – отново „като непотърсена” – пощенска пратка от датата 4 май 2012 г. За насрочване на делото в откритото заседание на 21.VІ.2012 г. са изпратени призовки до двата извести адреса на П., като и двете пощенски пратки са върнати в цялост - като „непотърсени”. За насрочване на делото в откритото заседание на 4.Х.2012 г. са изпратени призовки до същите два известни адреса на П., този път посредством ангажиране на лицензираната куриерска фирма „D.”, като и двете куриерски пратки са върнати в цялост: първата като „недоставена”, а втората с отбелязването върху обратната разписка /известие за доставяне/, че „получателят се е преместил на друг адрес”. В хода на съдебното заседание от датата 4.Х.2012 г. производството по вътрешно арб. дело № 731/2011 г. по описа на АС при Б. е било спряно изцяло /вкл. и по отношение на ответника П./ - на основание чл. 637, ал. 1, изр. 1-во ТЗ, предвид откриването на производство по несъстоятелност срещу ответното [фирма]-София и вписване на съответното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ в ТР на 4 юли 2012 г. С молба, заведена в канцеларията на АС при Б. по делото на 2.ІV.2013 г., ищцовото [фирма]-София е уведомило решаващия орган за приемане на процесното му вземане срещу длъжника [фирма]-София от синдика и надлежното му включване в Списъка на приетите вземания, като на това основание е поискано прекратяването на същото вътрешно арб. дело по отношение на ответника-юридическо лице и съответно – възобновяването му по отношение на ответника И. З. П.. С определение от 5.ІV.2013 г. на АС при Б. по вътрешното арб. дело № 731/2011 г. горните две искания са били удовлетворени, като по отношение на ответника П. е насрочено открито заседание на датата 16.V.2013 г. от 12.оо часа. Изпратената на П. призовка за това открито заседание на постоянния му адрес в [населено място] - [улица], ет. ІІІ, ап. № 19, е била върната с отбелязването „непотърсена от получателя”, а изпратената на настоящия негов адрес в [населено място], [улица] била върната в цялост от пощенската станция с бележката, че „адресът вече не съществува”. По искане на ищеца [фирма] последното обстоятелство е наложило изготвянето на повторна справка от Гл. дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ, като с писмо изх. № АУ01-1909/6.VІ.2013 г. актуалността на адресите на П. – и постоянен, и настоящ, е била потвърдена. Във връзка с отлагане разглеждането на горепосоченото вътр. арб. дело за датата 3.VІІ.2013 г. ответникът И. З.. П. отново е бил призоваван както на тези два известни негови адреса, но също и на адрес в [населено място], [улица], за който в протокола от проведеното заседание на арбитража е отбелязано, че същият бил „вписан в Договора за финансов лизинг за оборудване”. Тази пратка е била получена на 31.V.2013 г. от лице с имена „Л. Т.”, но без отбелязване какво е качеството му спрямо адресата П.. В същото открито заседание от 3 юли 2013 г. на вътр. арб. дело № 731/2011 г. е бил даден ход по същество, но преди постановяване на решение, на датата 23.VІІ.2013 г., от страна на ответника И. З. П. с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица] е постъпило „Възражение”, в което той е заявил, че е било „неправомерно отнето правото му на защита” и затова претендира отменяване на хода по същество и предоставяне на процесуална възможност да реализира същото, като вземе становище по иска и доказателствата, както и да може да направи свои доказателствени искания по спора. Същевременно с възражението си П. е оспорил обстоятелството да е обвързан от арбитражната клауза, поддържайки твърдение, че тя се отнасяла само до лизингополучателя [фирма], а също и че всички задължения на последното по процесния договор за финансов лизинг били погасени, вкл. и предвид факта, че търговецът лизингодател бил получил обратно всички машини и съоръжения, предмет на тази търговска сделка. Ищцовото [фирма]-София писмено е изразило становище (с вх. № 2899/15.VІІІ.2013 г.), че искането на ответника П. за отменяване на определението за даване ход на делото по същество - поради накърняване на правото му на защита, е неоснователно. При последващ опит на решаващия орган да връчи на ответника П. това писмено становище на ищеца лизингодател сега вече на посочения по делото негов съдебен адрес - [населено място], [улица], пощенската пратка отново е била върната с отбелязването, че тя не е била потърсена от получателя. С определение от закритото заседание на 25.ІХ.2013 г. АС при Б. е оставил без уважение искането на ответника П. да се отмени дадения ход на вътр. арб. дело № 731/2011 г. за разглеждането му по същество, констатирайки изрично, че: „...пратката със становището на ищеца по молбата на ответника е била изпратена на посочения от него самия съдебен адрес – [населено място], [улица], но се е върнала с отбелязване от пощенската станция „пратката не е потърсена от получателя”. Същевременно, наред с отхвърлянето на искането на ответника П. за възобновяване на пр-вото по вътр. арб. дело № 731/2011 г., решаващият орган е дал възможност на страните - в 10-дневен срок от получаване на това негово определение – да представят свои писмени бележки, като едва след изтичането на същия той да се произнесе с решение по съществото на спора. Това определение е било надлежно връчено на П. на посочения по арб. дело негов „съдебен адрес”, но в дадения му срок писмени бележки не са постъпили. При така установената фактическа обстановка на плоскостта на предявената искова претенция с правно основание по т. 4 на чл. 47 ЗМТА, Върховният касационен съд прави следните правни изводи: Искът е неоснователен. За висящото арбитражното производство по вътр. арб. дело № 731/2011 г. ответникът /настоящ ищец/ е узнал 13 дни след даване ход на делото по същество, но преди постановяване на решение по него. Възраженията на П. - към този етап от развитието на арбитражното пр-во - са били в смисъл, че той не е обвързан от арбитражната клауза по чл. 18.4 от Договор за финансов лизинг на оборудване № 2985/А/20.ІІ.2007 г., който е подписал в качеството си на солидарен длъжник - наред с дружеството лизингополучател [фирма]-София, а също и че нарушеното му право на защита следвало да може да се реализира посредством уважаване на негови доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства. В процесния случай, при тези данни по делото, по необходимост се налага извод, че е неоснователно оплакването на П. за неуведомяването му за арбитражното производство, респ., че по независещи от него причини той не е могъл да вземе участие в същото. При съобразяване както на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, но също и на изрично установената в Правилника на АС при Б. разпоредба на чл. 12, ал. 2 за фингиране факта на предаването на книжа, призовки и съобщения, „когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба”, за да ги получи и „ако тя удостовери това”, неприложими са общите правила на ГПК за призоваването и връчването на съдебни книжа. Нещо повече: съгласно чл. 11, ал. 2 от същия Правилник, меродавен за валидността на връчването на книжата е и надлежно удостовереният – с документ от пощенската служба или съответния лицензиран оператор на пощенски услуги, „опит за връчване”, проведен на последния известен /в случая и постоянен, и настоящ, а впоследствие - и „съдебен” адрес/. Отделно от това ще следва да се прецизира - независимо, че в настоящата си искова молба П. поддържа единствено основанието по т. 4 на чл. 47 ЗМТА за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение /не и това по т. 2 на същия законов текст/, че той е бил валидно обвързан от арбитражната клауза по чл. 18.4 от процесния договор за финансов лизинг на оборудване: именно в качеството си на солидарен длъжник, встъпил съвместно и едновременно с лизингополучателя [фирма] в произтичащите от тази абсолютна търговска сделка задължения. Същевременно ирелевантно по настоящето дело е обстоятелството, че в издадената на 10.ХІІ.2014 г. нова /безсрочна/ лична карта на ищеца като негов постоянен адрес фигурира [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 3, тъй като приложената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ с рег. № 821 потвърждава актуалността на известния в арбитражния процес т. нар. „настоящ” адрес на П. в [населено място]. Меродавно е обаче, че към датата 16 юли 2013 г. ответникът по арб. дело № 731/2011 г. И. З.. П. е имал възможност да се запознае с материалите по същото, както и да депозира свои писмени бележки преди постановяване на решение по съществото на спора, но той нито е възразявал по отношение избора на арбитри, нито е повдигал въпрос досежно неуведомяването си за: „оттегляне на искове от ищеца и за частично прекратяване на производството”. Напротив, в пункт ІV от писменото си възражение по арб. дело той е поддържал, че лизингодателят ищец си е получил обратно всички машини и съоръжения предмет на договора за лизинг и затова „уважаването на настоящия иск ще доведе до неоснователно обогатяване”. В мотивите към арбитражното решение, чиято отмяна П. претендира, изрично е констатирано, че с молба на ищцовото [фирма] от 2.ІV.2013 г. е бил оттеглен предявения иск за предаване на лизингово оборудване, като с определение на решаващия орган от 5.ІV.2013 г. по делото пр-вото по този иск е било прекратено. Следователно, в бъдещ арбитражен процес, в който този иск хипотетично би бил предявен отново, П. ще разполага с възможността да изрази становище по неговата основателност. В заключение, настоящата искова претенция с предмет отмяна на влязло в сила арбитражно решение - на основанието по т. 4 на чл. 47 ЗМТА, е счетена за допустима, предвид обстоятелството, че в известието за доставяне /обратна разписка/ с пощенско клеймо от 7.ХІ.2014 г., дата, следваща тази на постановяване на акта, а именно 30.Х.2014 г., не е било надлежно отбелязано, че пратката е била получена на съдебния адрес на И. З. П., посочен по същото вътрешно арб. дело, лично от него. Неоснователно поради това е защитното възражение на ответника [фирма]-София за прекратяване на настоящия исков процес – като процесуално недопустним. При този изход на делото в производството по чл. 47, т. 4 ЗМТА и предвид изрично направеното от ответното по иска [фирма]-София искане за това, ищецът И. З. П. от [населено място] ще следва - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - да бъде осъден да заплати на търговеца всички направени в настоящето исково пр-во разноски, свеждащи се до изплатения хонорар за един негов адвокат от АК-П. в размер на сумата от 11 492.35 лв. (единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки), съгласно приложеното пълномощно от 29.VІ.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И. З. П. от [населено място] за отмяна – на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА - на влязлото в сила арбитражно решение от 30.Х.2014 г., постановено от АС при Б. по вътрешно арбитражно дело № 731/2011 г. О С Ъ Ж Д А И. З. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 3, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответното по този иск [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер общо на 11 492.35 лв. (единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-П., съгласно приложеното пълномощно от 29.VІ.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1302 по описа за 2016 г.