Ключови фрази
нередовност на исковата молба * прекратяване на производството по делото * възстановяване на срокове

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

277

 

 

София, 27.05. 2009г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА

                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

                                                                             

като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 289 по описа за 2009г., приема следното:

 

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК по частната касационна жалба на адвокат С. С. като процесуален представител на Г. Ц. И. с адрес в гр. В. срещу определението на Варненския апелативен съд № 70/2009г. по ч.гр.д. № 70/2009г.

Ответниците по частната жалба Г. Д. С. и К. К. Д. , и двамата от гр. В., и ДСП В. не са заявили становище пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:

С атакуваното определение ВАп. С е оставил в сила определение № 3768/11. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2296/2008г. на В. ОС, с което производството по делото е прекратено и е върната исковата молба на Г. И. на основание чл.129 ал.3 от ГПК – поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и е оставил в сила и разпореждането на ВОС № 9439/16. ХІІ.29008г. по същото дело, с което е върната като недопустима молбата на адв. С вх. № 47806/12. ХІІ.2008г. за възстановяване на срока за представяне на писмено доказателство. Въззивният съд е приел, че продълженият срок за представяне на акт за раждане на детето, оспорването на припознаването на което от ответника К. Д. е предмет по делото, е изтекъл на 04. ХІІ.2008г. и че до тогава нередовността на исковата молба не е била отстранена, с оглед на което са били налице предпоставките за прекратяване на производството с определението от 11. ХІІ.2008г. Прието е в тази връзка и че молбата за възстановяване на срока е подадена на 10. ХІІ.2008г., поради което е без значение, че тя предхожда с един ден датата на определението за прекратяване, тъй като основанието за това е било налице още на 05. ХІІ.2008г.

С оглед законосъобразността на определението за прекратяване на делото е прието, че правилно първоинстанционният съд е върнал молбата за възстановяване на срока, тъй като я е получил на 12. ХІІ.2008г., макар и изпратена по пощата на 10. ХІІ.2008г., при наличието на вече постановеното определение за прекратяване, което той сам не може да си отмени. При тези обстоятелства молбата за възстановяване е процесуално недопустима, тъй като производството е прекратено.

В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, по който няма съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: при положение, че молбата за възстановяване на пропуснат по обективни причини срок за представяне на доказателства е подадена на 10. ХІІ.2008г. преди прекратяване на делото с определението от 11. ХІІ.2008г., но е получена на 12. ХІІ.2008г., следва ли последващият съд да я отхвърли като недопустима, без да я разгледа по същество, защото делото е прекратено, или трябва първо да се произнесе по същество по нея и въз основа на това произнасяне да се произнесе и по жалбата срещу прекратяването на производството.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на постановения от въззивния съд съдебен акт само в частта относно разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на срока за представяне на писмено доказателство, тъй като по поставения в тази връзка съществен процесуалноправен въпрос не е налице съдебна практика. В частта относно определението за връщане на исковата молба и за прекратяване поради това на производството по делото нито в частната касационна жалба, нито в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не са наведени основания за допускане на касационно обжалване и такива за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.290 ал.2 от ГПК, приложима в случая по силата на чл.278 ал.4 от ГПК, касационният съд не би могъл да провери правилността на въззивния акт.

Определението в частта относно възстановяването на срока е неправилно.

Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата за възстановяване на срока за представяне на писмено доказателство. Изводът си съдът е направил без да отчете, че целта на процедурата по възстановяване, респективно и на молбата за това, е преодоляване на последицата от пропускането на срока, която в случая е връщането на исковата молба /и прекратяването на делото поради това/. Не е съобразено, че връщането на исковата молба е обусловило възможността за обжалване на този съдебен акт, но и за подаването на молба за възстановяване на пропуснатия срок, както и че за произнасянето по тази молба преюдициално значение има произнасянето относно връщането, тъй като може да бъде възстановен само срок, който е пропуснат, а дали това е така се установява /в случая/ в производството по обжалването на определението за връщане на исковата молба.

Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който, както и оставеният с него в сила първоинстанционен такъв, следва да бъдат отменени и делото да се върне на ВОС за произнасяне по същество по молбата за възстановяване на срок вх. № 47806/12. ХІІ.2008г.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, ГО, № 70/2009г., постановено по ч.гр.д. № 70/2009г., в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 9439/16. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2296/2008г. на Варненския окръжен съд.

ОТМЕНЯВА определението на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 70/2009г. в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 9439/16. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2296/2008г. на Варненския окръжен съд, както и разпореждането, и

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по същество по молбата за възстановяване на срок вх. № 47806/12. ХІІ.2008г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 70/2009г. в частта, с която е оставено в сила определение № 3768/11. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2296/2008г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: