Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * активна легитимация на ищец * вписано преобразуване чрез отделяне по чл. 263г ТЗ * действие на преобразуване по чл. 263и ТЗ * преобразуване на търговски дружества * правоприемство между юридически лица


2



2
Решение по т. д. № 940/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Решение по т. д. № 940/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

С., 09,07,2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
При секретаря Н.Т.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 940 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] против въззивно решение № 200 /03. 02.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 780/28.10.2009 г. по т. д. № 384/2008 на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 504,07 лв., представляваща възнаграждение за престой на вагони, дължима по договор от 23.12.2005 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за неправилни изводи на въззивния съд, свързани с активната легитимация на ищеца. Жалбоподателят счита, че е титуляр на процесното вземане, тъй като от договора с дата 23.12.2005 г. е видно, че страна по него в качеството на превозвач е [фирма], като договорът е подписан от пълномощник, който е и директор на поделението за товарни превози.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос - относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, излагат се доводи за вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 104/07.09.1967 г. по гр. д. № 73/1967 г. на ОСГК на ВС; Решение № 840/17.03.1982 г. по гр. д. № 337/1982 г. на І г. о.; Решение № 34/ 26.01.1988 г. на І г. о. на ВС; Решение № 115/26.02.1987 г. по гр. д. № 4/1987 г. на І г. о.

Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт И. И..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Правният въпрос, по повод на който въззивният акт е допуснат до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е свързан с активната легитимация на ищеца при вписано преобразуване чрез отделяне по реда на чл. 263г ТЗ, и за действието на преобразуването по чл. 263и ТЗ.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място], понастоящем с ново наименование [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 16504,07 лв., представляваща цената за престой на 15 бр. вагони през месеците 02, 03, 05, 06, 09, 10. 2007г. срещу [фирма], [населено място], Софийски апелативен съд е счел, че ищецът [фирма] , [населено място], за да се легитимира като титуляр на вземането по договора с [фирма] от 23.12. 2005 година, е следвало да ангажира не само доказателства, че вземането е възникнало валидно, а и че същото е било разпределено в неговия патримониум при извършеното преобразуване чрез отделяне през 2007 година. Достигнал е до извод, че ищецът е следвало да докаже релевантните за това факти, и като не е представил плана за преобразуване, всъщност не е доказал, че вземането е останало в патримониума му след отделянето.
Според съда, доколкото разпределянето на процесното вземане в патримониума на ищеца при извършеното преобразуване обуславя основателността на иска, то при липса на доказателства в тази насока искът е бил отхвърлен на това основание.
Не се е спорило, че договорът за експлоатация на индустриален ж. п. клон от 23.12.2005 г. е сключен между [фирма], [населено място] в качеството му на изпълнител и [фирма] като възложител. Договорът за [фирма] е подписан от пълномощник, но страна по него е акционерното дружество.
Предмет на спора са задълженията на клонопритежателя [фирма] за заплащане престой на вагони, възникнал по силата на посочения договор за конкретни месеци до октомври 2007 г.
След възникване на вземането, до предявяване на исковата молба, е настъпило преобразуване на ищеца [фирма] чрез отделяне на три новоучредени еднолични търговски дружества по реда на чл. 262г ТЗ. Извършеното преобразуване чрез отделяне е вписано в търговския регистър на 12.11.2007 г. Вярно е, че от момента на вписването на преобразуването чрез отделяне би следвало да се предполага, че част от активите на [фирма] вероятно са преминали в патримониума на новоучредените дружества, но това не означава, че ищецът не е могъл да се легитимира като носител на материалното правоотношение. Законът определя, че обект на правоприемство при преобразуване на търговските дружества е имуществото на преобразуващото се дружество, респ. търговското предприятие. При отделяне правоприемството е частно и настъпва по силата на закона, със завършване на фактическия състав на преобразуването, т. е. с вписването му в търговския регистър. При този вид преобразуване , имуществото на преобразуващото се дружество се разпределя между него и новоучредените / приемащите дружества, но за разлика от разделянето при отделяне обект на правоприемство е само част от имуществото на преобразуващото се дружество. За разлика от вливането и сливането, при които правоприемството по дефиниция е общо и правоприемникът е един, поради което не се изисква правата и задълженията да се описват и разпределят, при разделянето и отделянето това е задължително, тъй като трябва да се посочи имуществото, което преминава към поне едно дружество – правоприемник /в хипотеза на отделяне/.
Фактическият състав на отделянето включва и доклад на управителния орган и доклад на проверител, решение за преобразуване и план за преобразуване. Изготвените документи се обявяват в търговския регистър, същите са част от фирмената регистрация на всяко едно от преобразуващите се дружества и са достъпни за справка и извличане на информация по отношение разпределението на имуществото. В чл. 263и, ал. 3 ТЗ се съдържа регламентация за действието на преобразуването при разделяне, като е посочено, че ако едно право не е било разпределено, то преминава върху всички правоприемници пропорционално на припадащата им се, според договора или плана за преобразуване, чиста стойност на имуществото. По отношение на задълженията при настъпило разделяне се прилага чл. 263л, ал.2 ТЗ, но и двете разпоредби са относими само към разделянето и не се прилагат при преобразуване чрез отделяне. При такава хипотеза се приема, че неразпределеното имущество остава за преобразуващото се дружество.
Или в конкретния случай, предвид изложеното по-горе и съобразно въведеното правило в чл. 23, ал. 4 в Закон за Търговския регистър, въззивният съд е следвало да прецени наличието на план за преобразуване и другите документи по партидата на търговеца, предвид факта, че вписването на преобразуването чрез отделяне е извършено въз основа на тях. Цитираните документи са публични и налични, като настоящият състав служебно установи този факт. Затова и въззивният съд е следвало,след като искането за представяне на тези документи не е било уважено от съда, на основа на цитираните документи да изложи изводи, свързани с активната легитимация на преобразуващото се дружество по предявената облигационна претенция за заплащане от [фирма] на дължими суми по договор от 2005 година, т. е. преди преобразуването.
При съобразяване с изложеното по-горе, досежно преобразуването чрез отделяне, както и на обстоятелството, че договорът е сключен през 2005г. от ищеца, на момента на възникване на вземането на ищеца, и след преценка на тези документи, в това число и на описанието в т. 7 на Плана за преобразуване и т. 3 на Приложение №3, съдът би следвало да
изложи извод за това дали в конкретния случай е настъпило частно правоприемство или правата и задълженията, свързани с изпълнение на този договор, са останали за страната, която го е сключила.
Неправилен е изводът на САС, че липсвали доказателства за това, че вземането е разпределено на [фирма], тъй като сме пред хипотеза на отделяне, страната по търговското правоотношение продължава да съществува и на проверка подлежи единствено обстоятелството, дали правата и задълженията по договора са преминали към някое от трите новоучредени търговски дружества, чиито собственик на капитала е [фирма].

Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 200/03. 02.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: