3 Определение по ч.т.д.№ 316/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 424 София, 05.07.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 316 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение от 18.04.2012 год. по ч.гр.д.№ 53/2012 год. на Монтанския окръжен съд с което е потвърдено определението от 06.03.2012 год. на съдията по вписванията в [населено място] с което е отказано вписване на прекратяване на вписан договор за преаренда на земеделска земя, сключен между [фирма] и [фирма]. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Императивни ли са нормите на чл.27 ал.1 и чл.29 ал.1 ЗАЗ и в частност, допустимо ли е прекратяване на договор за аренда, съответно преаренда с едностранно предизвестие, извън посочените в закона случаи?; 2/ Допустимо ли е при заявено искане за вписване на аренден договор, съдията по вписванията, респ.въззивния съд да проверява законността на основанието за прекратяване, след като производството е едностранно и охранително и не съставлява ли това нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?; 3./ Подлежи ли на вписване едностранното писмено предизвестие за прекратяване на арендния договор или се вписва самото обстоятелство? По този въпрос касаторът се е позовал на произнасянето на ВКС с Определение № 672/2011 год. по ч.т.д.№ 635/2011 год. на І т.о. на ВКС и на Определение № 847/2011 год. по ч.т.д.№ 745/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав е, че липсва което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия от поставените въпроси по който е и налице задължителна практика на ВКС – цитирана от касатора. Произнасянето на Монтанския окръжен съд не е в противоречие с тази практика. Крайните му изводи са обусловени от тълкуването на чл.27 ал.1 т.4 и чл.29 ал.1 ЗАЗ, което и съставлява предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол и произнасяне по втория и първия от поставените от касатора въпроси. Становището на настоящия съдебен състав по втория от въпросите е, че при заявено искане за вписване, съдията по вписванията извършва преценка освен на местната компетентност, още и налице ли е подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е възникнало валидно. Обстоятелството, че производството е едностранно и охранително не изключва посочената преценка, както и констатацията относно настъпването или ненастъпването на фактите, съобразно изискванията на закона, не съставлява отклонение от диспозитивното начало. Няма спор, че прекратяването на договор за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване – чл.27 ал.2 ЗАЗ. Спор поражда настъпването на подлежащото на вписване обстоятелство и обхвата на проверката за настъпването му. В случая, проверката е ограничена в рамките, посочени от закона, а тълкуването му, а оттам и правилното му прилагане е обусловено от произнасянето по първия от посочените въпроси. Нормата на чл.27 ал.1 ЗАЗ безспорно е императивна, но противоречията при прилагането на чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката и, а от неконкретността на обхвата на „предвидените в този закон случаи”. Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона случаи липсват, освен в хипотезата на чл.29 ал.1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път ВКС да разшири обсега на закона. Произнасянето по правните въпроси, обуславя и становището по крайният извод на М. по съществото на спора. Договорът за преаренда, прекратяването на който е било заявено за вписване е сключен за срок от 4 години, поради което и способът по чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ за прекратяването му е неприложим по отношение на него. Поради това, частната касационна жалба на [фирма] ще следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение от 18.04.2012 год. по ч.гр.д.№ 53/2012 год. на Монтанския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.