Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 24.04.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 54 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Черногорски молба за отмяна на влязлото в сила решение № 545/19.01.2016г. по гр. дело № 788/2015г. на Горнооряховски районен съд, 3 състав. Молителят прави оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване и връчване на съобщения, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в производството по делото. Излага доводи, че съдът неправилно е разпоредил да бъде приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. В молбата се поддържа становище, че молителят не е напускал адреса на управление и получава цялата си кореспонденция на посочения в Търговския регистър към Агенция по вписванията адрес: [населено място], район В., ж. к. Зона Б-19, [улица], партер. Молителят твърди, че до настоящия момент е налице физическо лице, което може да приема съобщения за търговското дружество. Релевира доводи, че удостоверяването, че „фирмата и представляващото лице са напуснали адреса преди повече от 10г.“ по сведения на К. Н., за който не са налице идентифициращи данни, не съответства на действителните факти, тъй като дружеството е учредено през 2014г. и адресът на управление след учредяването му не е променян. Молителят поддържа становище, че същият дори не е страна по спорното материално правоотношение – искът се основава на заявка – договор за международен транспорт № 150345 от 11.03.2015г., сключен между [фирма] с ЕИК BG104040064 в качеството му на превозвач, Делогистик ДОО с ЕИК RS108496411 /дружество със седалище и адрес на управление в РСъбрия/ и Делогистик О. с ЕИК BG203079802 в качеството му на гарант. Моли решението да бъде отменено, делото да бъде върнато за ново разглеждане на надлежния съд от друг състав и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът М. К. Б. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Д. Д. оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост поради подаването й след преклузивния срок, както и евентуално възражение за неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК, предвид уведомлението за явяване в канцеларията на ЧСИ М. И. Б. на посочен адрес за получаване на съобщение по изп. дело № [ЕГН]/2016г. от 03.11.2016г., искането за вписване на възбрана с поставеното върху него разпореждане за вписване от 18.08.2016г. и датата на подаване на молбата за отмяна – 18.11.2016г., видно от пощенското клеймо върху плика и отбелязването върху молбата от служителя на Районен съд Горна Оряховица. Поради това и с оглед обстоятелството, че в молбата за отмяна са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Препис от исковата молба и приложенията са изпратени до ответника по иска [фирма], [населено място] на адрес [населено място], ж. к. Зона Б-19, [улица]. Връчителят е удостоверил на 11.08.2015г., че е посетил адреса на 30.07.2015г., 05.08.2015г. и 11.08.2015г. и по сведение, дадено от К. Н. – ап. 3, допоуправител, търсената фирма и представляващото лице са напуснали адреса преди повече от 10 години. Въз основа на това удостоверяване Районен съд Горна Оряховица е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приел, че съобщението е връчено редовно. На същия адрес е изпратена и призовката за открито съдебно заседание, насрочено за 29.10.2015г. Връчителят е удостоверил на 14.10.2015г., че е посетил адреса на 14.10.2015г. и по сведение, дадено от К. Н. – ап. 3, допоуправител, търсената фирма и представляващото лице са напуснали адреса преди повече от 10 години. Въз основа на това удостоверяване Районен съд Горна Оряховица е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приел, че ответникът е редовно призован за съдебното заседание. По същия начин е оформено и съобщението за връчване на препис от решението. Видно от разпечатката от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, адресът на управление на дружеството е [населено място], ж. к. Зона Б-19, [улица], партер. От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел Д. Василев Д. се установява, че свидетелят от около 20 години ползва търговския си обект /магазин за напитки/ в [населено място] на [улица], с вход от към улицата, състоящ се от едно помещение с площ около 20 кв. м. Преди няколко години брат му го е помолил на неговия адрес да бъде регистрирано търговско дружество на негов приятел и след дадено съгласие е регистрирано [фирма] със седалище и адрес на управление на адреса на магазина на свидетеля. Свидетелят сочи, че на неговия адрес не са пристигали книжа за това търговско дружество, от както е регистрирано. Въз основа на свидетелските показания настоящият съдебен състав приема, че практически управлението на [фирма] никога не се е осъществявяло от посочения в Търговския регистър адрес на управление, нито на този адрес някога е имало служители или работници на дружеството. От заключението на съдебноикономическата експертиза и изявленията на вещо лице М. С. П., дадени в съдебно заседание на 14.12.2015г. пред Горнооряховски районен съд, се установява, че вещото лице е осъществило преди изготвяне на заключението контакт с управителя на ответното дружество /молител в настоящото производство/ на мобилния телефон, посочен в заявката, и управителят на ответника му е заявил, че не са възникнали правоотношения по процесната фактура между него и едноличния търговец. При тези фактически данни се налага изводът, че ответникът по предявения иск е призован в производството пред Горнооряховски районен съд при спазване на разпоредбите за призоваване съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК. Неоснователен е доводът на молителя, че съдът неправилно е разпоредил да бъде приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като молителят не бил напускал адреса на управление и получавал цялата си кореспонденция на посочения в Търговския регистър към Агенция по вписванията адрес: [населено място], район В., ж. к. Зона Б-19, [улица], партер. От събраните доказателства се установява, че на адреса на управление, посочен в Търговския регистър, никога не се е намирал представител, служител или работник на [фирма], [населено място] и на практика управлението на търговското дружество не се е осъществявало от този адрес. Извършеното от връчителя удостоверяване, че дружеството е напуснало адреса от 10 години, не отговаря на действителното положение, тъй като [фирма], [населено място] е регистрирано през 2014г., видно от разпечатката от Търговския регистър. Независимо от това, разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК намира приложение поради обстоятелството, че практически управлението на [фирма], [населено място] никога не се е осъществявало от този адрес на управление, на този адрес дружеството не е имало офис, служители или работници. Молителят не е доказал твърдените от него обстоятелства, че получава цялата си кореспонденция на посочения в Търговския регистър адрес на управление. От една страна, призоваването на търговец, който е вписан в Търговския регистър, се извършва на последния посочен в регистъра адрес, който в случая е в [населено място], район В., ж. к. Зона Б-19, [улица], партер. На практика е вписан адресът на търговския обект на свидетеля Д. Василев Д., а не действителният адрес на управление на молителя – ответник по иска. Предвид обстоятелството, че това е единственият, посочен в регистъра адрес, на който никога не се е намирал офис на молителя /ответник по иска/, нито управител, служител или работник на търговското дружество, правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. От друга страна, задължение на търговското дружество е да посочи действителен адрес на управление, който да бъде вписан в Търговския регистър, поради което не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение. Обстоятелството дали молителят е страна или не е страна по спорното материално правоотношение и направените в тази насока оплаквания за неправилност на решението непредставляват основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и същите не могат да бъдат преценявани в извънинстанционното производство по чл. 303 и следващите ГПК. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото, т. е. не е налице твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК молителят /ответник по иска/ следва да заплати на ответника /ищец в първоинстанционното производство/ направените от последния разноски за настоящото производство в размер 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 545/19.01.2016г. по гр. дело № 788/2015г. на Горнооряховски районен съд, 3 състав. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район В., ж. к. Зона Б-19, [улица], партер да заплати на М. К. Б. като [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], област Велико Т., [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 800 лв. /осемстотин лева/ - направени разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.