1 Р Е Ш Е Н И Е № 54 Гр. София, 14. 04. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на република България, трето гр.отделение, в публичното заседание на 9 март през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секратаря В. П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1788/14 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №977/13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, след констатацията, че по въпроса: може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, въззивното решение противоречи на ТР по т.д. №5/13 г. ОСГТК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен или делото – върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Ответникът по жалба И. С. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното: Въззивният съд на осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявил за относително недействително спрямо ищеца И. С. дарението на описания по делото и в решението недвижим имот, извършено от ответниците – съпрузи К. Г. и С. Г. на сина им В. Г. с нот. акт №../25.06.09 г. Прието е, че ищецът е кредитор на ответника К. Г. с парично вземане, като дългът е възникнал преди извършване на дарението и е установен впоследствие с влязло в сила решение. За неоснователен е приет доводът на ответниците, че след като прехвърленият с дарението имот е притежаван в СИО от дарителите, а дългът е личен само на съпруга - дарител, за относително недействително следва да се обяви дарението на ½ ид.ч. от имота.Според АС разпореждането е извършено през време на брака с неделимо общо за съпрузите право и не може да бъде относително недействително отчасти. Затова за относително недействителна спрямо кредитора е обявена цялата дарствена сделка. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът К. Г. е длъжник на ищеца И. С. с парично задължение, дългът е личен по арг. от чл.32 от СК и възникването му предхожда сключването на дарението. С представеното по делото вл. в сила решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1005/12 г. ответникът К. Г. е осъден да заплати на ищеца И. С. сумата от 30 500 евро и 2 000 лв., на осн. чл.55, ал.1,т.3 ЗЗД, заедно с обезщетение за забава, считано от 30.07.09 г. От мотивите на решението е видно, че дългът произхожда от търговската дейност на ответника К. Г. – парите били дадени от ищеца на този ответник за ремонт на Дом за възрастни хора, който по-късно да бъде закупен от дружеството – ООД, в което двете страни били съдружници. Приетото в ТР №2/2001 г., т.1,б. „б” важи и за процесния случай: след като поетото задължение е във връзка с търговската дейност на единия съпруг, другият не отговаря за него. За поетите във връзка с търговската дейност задължения отговаря само съпругът, който ги е поел. Той е и лично осъден с влязлото в сила решение на Пловдивски ОС, което е приведено в изпълнение срещу него. Възникването на дълга и отношенията на страните във връзка с него, могат да се установяват с всички доказателствени средства – р. по гр.д. №167/11 г. на ВКС, четвърто г.о. и др., както е приел и въззивният съд. Ищецът е издал разписка за дълга от 30.06.09 г. – след оспореното с иска по чл.135 ЗЗД дарение, но в дадените пред досъдебното производство саморъчни обяснения е посочил, че още към 13.04.09 г. извършването на сделката – покупка на сграда за дом за стари хора, за която били дадени парите, било поставено под съмнение и няколко дни след това И. С. поискал сумата да му се върне. При тези данни по делото искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи, както е приел и въззивният съд – ищецът е кредитор на ответника К. Г., процесното дарение намалява имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение на кредиторите му – чл.133 ЗЗД и длъжникът е знаел за увреждането. Сделката е безвъзмездна и знание за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се изисква – чл.135, ал.1 ЗЗД. В ТР по т.д. №5/13 г. е прието, че за личен дълг на единия съпруг, увреждащата кредитора сделка с имот, притежаван в СИО се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част, прехвърлена от съпруга – длъжник. Ответниците по иска с пр. осн. чл.135 ЗЗД са необходими другари в процеса – Р №69/85 г. ОСГК, затова жалбата на единия от тях – в случая К. Г., ползва и другите – чл.216, ал.2 ГПК. С оглед приетото в ТР по т.д. №5/13 г., въззивното решение противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено за 1/2 идеална част от дарения имот, с която се е разпоредила съпругата - недлъжник и за тази част искът по чл.135 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касаторът К. Г. следва да заплати д.т. от 706 лв., за разглеждане на касационната му жалба, за което на осн чл.405, ал.5 ГПК следва да се издаде служебно изпълнителен лист.. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №977/13 г. от 12.12.13 г., с която е обявена относителната недействителност на дарението на недвижим имот по нот. акт №69/25.06.09 г. на нотариус К. Б., извършено от К. В. Г. и С. Н. Г. в полза на В. К. Г., до размер на 1/2 идеална част от описания в нотариалния акт имот и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. А. С. срещу К. В. Г., С. Н. Г. и В. К. Г. с пр. осн. чл.135, ал.1 ЗЗД - за обявяване на относителната недействителност на посоченото по-горе дарение за 1/2 идеална част от имота, прехвърлена от съпругата – недлъжник С. Г.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд П. в останалата му част – с която е обявена относителната недействителност на посоченото дарение за другата ½ идеална част от имота, прехвърлена от съпруга – длъжник К. Г.. ОСЪЖДА К. В. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата от 706 лв., за което служебно да се издаде изпълнителен лист, който да се изпрати на публичния изпълнител при НАП – чл.163 ДОПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: