Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр.София, 13 юли 2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 175/2009 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Б. срещу решение № 6 от 9.ІІ.2009 год. по внохд № 265/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска отмяна на решението. В съдебно заседание двамата защитници на подсъдимия поддържат жалбата, считана от представителя на ВКПр за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда - № 83 от 6.Х.2008 год. по нохд № 149/2008 год. на Великотърновския окръжен съд-подсъдимият Д.Г.Б. е признат за виновен в това, че като едноличен собственик на [фирма]-гр.С. и подпомогнат от осъдената със същата присъда А. А. К., за времето от 14.ІІІ.2002 год. до 15.ІV.с.г. е водил счетоводна отчетност в нарушение на счетоводното законодателство и ползвал счетоводни документи(фактури) с невярно съдържание, имайки за цел да осуети установяването задължения на дружеството по ЗДДС в особено големи размери – за 302 783,80 лева – за което и на основание чл.256/стар, в редакцията му от 8.VІІІ.1997 год. до 15.Х.2006 год./ във вр. с чл.26/сегашна редакция/ и чл.20, ал.2 НК, е наказан при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК с 10 месеца лишаване от свобода. Б. е признат още за виновен в това, че в длъжностното си качество на собственик и управител на посоченото дружество, е съставил в кръга на службата си през гореказания период справки-декларации по ЗДДС, в които удостоверил невярни обстоятелства, имайки за цел да използва тези обстоятелства като доказателство за правото на пълен данъчен кредит в размер на 302 783,80 лева, за което и на основание чл.311, ал.1 във вр. с чл.26/сегашна редакция/НК, е наказан при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК с 500 лева глоба. Б. е признат за виновен и в това, че в посоченото качество и в посочения период, потвърждавайки неистина в справките-декларации, предмет на престъплението по чл.311, ал.1 НК, е избягнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, възлизащи на 302 783,80 лева, за което и на основание чл.257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1/двата стари, в редакцията им от 8.VІІІ.1997 год. до 15.Х.2006 год./и чл.26/сегашна редакция/НК, е наказан при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на Б. е определено общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, към което е присъединена и глобата от 500 лева. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като деятелността на подсъдимия е преквалифицирана като едно престъпление по чл.257, ал.1, предл.първо /укрити данъчни задължения в особено големи размери/ във вр. с чл.256, предл.второ /ползване на счетоводни документи с невярно съдържание/ във вр. с чл.255, ал.1, предл.второ /потвърждаване на неистина в подадена декларация/НК, всички стари, в редакцията им от 8.VІІІ.1997 год. до 15.Х.2006 год., извършено при условията на чл.26 НК в сегашната му редакция. Освен това е групирано наложеното на Б. наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с наказанията пробация и лишаване от свобода, наложени по нохд № 2036/2005 год. на Великотърновския районен съд и нохд № 1151/2003 год. на Ловешкия районен съд, към определеното общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода са присъединени изцяло глобата от 300 лева, наложена по нохд № 300/2005 год. на Великотърновския районен съд и глобата от 1 000 лева, наложена по нохд № 121/2007 год. на Горнооряховския районен съд, и е постановено приспадане при условията на чл.25, ал.3 НК от общото наказание на изтърпяната част от наказанието пробация, наложно по нохд № 2036/2005 год. Жалбата е неоснователна. І. Твърдяните нарушения на материалния закон не са налице. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са осъждали подсъдимия за престъпление по чл.257, ал.1, предл.второ НК/стар/, т.е. за укриването на „данъчни задължения в особено големи размери… с участието на служител от данъчната администрация”, справка за което може да се направи с обстоятелствената и диспозитивна части на присъдата и решението. Не е нарушен материалния закон с осъждането на Б. за данъчно престъпление, извършено при условията на продължавана престъпна дейност, макар продължавано престъпление за инкриминирания период да не е имало – съображенията на въззивния съд за прилагането като по-благоприятен на чл.26 НК в сегашната му редакция, са изложени на с.14 и 15 от съдебния му акт и срещу правилността на тези съображения, касационният жалбоподател не е изложил доводи, за да бъдат обсъждани. Няма допуснато нарушение на материалния закон във връзка с обвинението срещу Б. за извършено документно престъпление: с обвинителния акт му е вменено престъпление по чл.311, ал.1 НК, за това престъпление е осъден с първоинстанционната присъда и оправдан с въззивното решение. Изписването в мотивите и диспозитива на въззивното решение на „чл.313, ал.2 във вр. с ал.1 от НК”/на с.16 от мотивите/ и на „чл.313, ал.1 от НК”/в диспозитива на с.19/, е очевидна техническа грешка, която следва да се отстрани от съда по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК. Незаконосъобразно се твърди, че общо наказание по реда на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК се определя само тогава, когато са влезли в сила присъдите, с които са наложени тези наказания /обратното е посочено изрично в чл.301, ал.1, т.3 НК/, а невярно – че не е постановено приспадане от общото наказание на изтърпяната част от наказанието пробация, наложено по нохд № 2036/2006 год. ІІ. Като процесуално нарушение се сочи невключването в общото наказание на такива, наложени за извършени в съвкупност с инкриминираното престъпления, предмет още на нохд № 1373/2007 год. и № 964/2005 год. От изложеното в писмената защита, където тези две дела са цитирани, не става ясно защо се счита, санкционираните с тях престъпления да са в съвкупност. Дори, обаче, твърдението да е вярно, то не дава основание за отмяна на въззивното решение в частта му с характер на определение по чл.306, ал.1, т.1 НПК, след като последното не е пречка да се иска наново определяне на общо наказание за всички извършени от Б. престъпления, за които престъпления са налице условията по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК. ІІІ. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не е подкрепено с никакви доводи, обосноваващи несъответствие на наказанието с обществената опасност на престъплението и неговия извършител, които доводи да налагат обсъждане и отговор. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 9.ІІ.2009 год. по внохд № 265/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/