Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 17 май 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 158 /2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпил протест от Апелативна прокуратура - София срещу въззивно решение № 225/ 01.07.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 332/2021 г., по описа на Апелативен съд – София. В протеста се твърди, че като е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимата К. Г. Ч. е оправдана по обвинението по чл. 248а, ал.2, вр. с ал.1 от НК, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. С оглед на това с протеста се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, при което подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена и по посоченото обвинение. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест. Според него въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила, като не е осъществила обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, поставяйки по този начин обвинението в невъзможност да докаже обвинителната си теза. Въззивният съд неправилно приел, че подсъдимата не може да бъде субект на престъплението по чл. 248а от НК, въпреки че тя е представила неверните сведения, чрез които е дала възможност на друг субект – кандидата за подпомагане – „Софийска баница“ ООД, да получи средства от фондовете на Европейския съюз. Предвид това, прокурорът от ВКП поддържа искането, изложено в протеста, за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Защитникът на подсъдимата Ч. изразява становище за неоснователност на касационния протест. Според него и двете предходни съдебни инстанции са изпълнили задълженията си, свързани със събиране и проверка на доказателствената съвкупност, като въз основа на същата са достигнали до законосъобразния извод за несъставомерност на деянието по чл. 248а от НК. На това основание процесуалният представител прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Подсъдимата К. Ч., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 11.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 3221/2019 г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимата К. Г. Ч. е призната за виновна в това, че на неустановена дата в периода 11.05.2018 г. – 22.05.2018 г., в [населено място] е съставила неистински официален документ - Справка за научно – изследователска и развойна дейност /НИРД/ за „Софийска баница“ ООД за 2016 г., с дата 29.03.2018 г., с придаден й вид, че е заверена „вярно с оригинала“ от Д. Г. Я. – зам. председател на Националния статистически институт /НСИ/ на Република България, като в действителност подписът е положен от подсъдимата, с цел да бъде използван документът пред ГД „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в Министерство на икономката -Управляващ орган /УО/ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ по процедура BG16RFOP002 - 1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации“, във връзка с подадено на 26.09.2017 г. от „Софийска баница“ ООД проектно предложение № BG16RFOP002 -1.005 – 0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница“, поради което и на чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 308, ал.1, пр.1 от НК и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е оправдана по обвинението престъплението да е осъществено на неустановена дата в периода 26.09.2017 г. - 11.05.2018 г. Със същата присъда подс. Ч. е призната за невиновна в това на 22.05.2018 г. в [населено място], [улица], да е представила чрез Г. В. С. – мениджър проекти в „И.“ ООД, като посредствен извършител, в ГД „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в Министерство на икономката - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ по процедура BG16RFOP002 - 1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации“, във връзка с подадено на 26.09.2017 г. от „Софийска баница“ ООД проектно предложение № BG16RFOP002 -1.005 – 0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница“, неверни сведения – Справка за научно – изследователска и развойна дейност за „Софийска баница“ ООД за 2016 г., с дата 29.03.2018 г., с придаден й вид, че е заверена „вярно с оригинала“ от Д. Г. Я. – зам. председател на Националния статистически институт на Република България и че е с положен печат на НСИ, за да потвърди, че действително „Софийска баница“ ООД е подало пред НСИ в годишния финансов отчет такава справка, като в действителност такава не е подавана; не е подавано Заявление за издаване на заверено копие на такава справка, подписано от управителя на дружеството или упълномощено от него лице; подписът „вярно с оригинала“ не е положен от Д. Я., а печатът не е на НСИ, като посочената справка е неистински официален документ, съставен, за да бъдат получени средства от „Софийска баница“ ООД от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – от Европейския фонд за регионално развитие, в съотношение – 85 % от размера на финансирането, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства на Европейския фонд за регионално развитие – от Републиканския бюджет на Република България, в размер на 15 % от размера на финансирането по процедура BG16RFOP002 -1.005, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК. Софийска градска прокуратура останала недоволна от оправдаването на подсъдимата по чл. 248а от НК и протестирала първоинстанционната присъда пред Софийски апелативен съд с искане за осъждане на Ч. и по това обвинение. Подсъдимата също обжалвала присъдата с искане да бъде отменена в осъдителната й част. С въззивно решение № 225/01.07.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 332/2021 г., по описа на Апелативен съд – София, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационният протест, подаден срещу въззивното решение, е процесуално допустим, тъй като е депозиран от страна, която има право на това, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Приоритетно следва да бъде проверено твърдението за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, тъй като положителната констатация за основателността на същото обезсмисля извършването на проверка относно правилното приложение на материалния закон. В касационния протест не се излагат конкретни доводи в подкрепа на направеното оплакване за пороци в процесуалната дейност на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационния съд представителят на ВКП също не аргументира твърдението си за допуснати процесуални нарушения при осъществяване на доказателствената и аналитичната дейност на контролирания съд, като не сочи доказателствата, които не са били събрани, преценени, обсъдени, съобразени или превратно интерпретирани. Отсъствието на конкретика в подкрепа на заявеното касационно основание поставя в невъзможност касационната инстанция да провери неговата основателност. Касационният съд не разполага с правомощие за осъществяване на служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт, поради което не само не може, но и не е длъжен да отговори на направеното по този начин оплакване от касатора. В рамките на общите си задължения да следи за законосъобразността на постановяваните от съдилищата съдебни актове, настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на въззивното решение е изложен изключително всеобхватен, подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, чрез който са изяснени всички обстоятелства за правилното решаване на делото, като въз основа на това са направени верни фактически изводи. При това положение твърдението за допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на въззивното решение не се приема за основателно. Основното оплакване на касатора всъщност е за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. В касационния протест се твърди, че незаконосъобразно контролираният съд е счел, че подсъдимата не може да бъде субект на престъпния състав на чл. 248а, ал. 2 от НК, тъй като не е била управител на юридическото лице, кандидатстващо по ОПИК пред Министерство на икономиката или негов пълномощник. Според касатора, законодателят, използвайки показателното местоимение „онзи“, е допуснал възможността субект на престъплението да бъде всяко наказателноотговорно физическо лице, без да е необходимо да има връзка между него и кандидата за подпомагане. Това може да бъде „самостоятелно физическо лице, представител на друго физическо лице, като представляващ юридическо лице или като лице в структурата на юридическото лице“. В определени случаи / чл. 248а, ал. 3 от НК/ законодателят е посочил като квалифициращ признак наличието на връзката между извършителя и кандидата за подпомагане като квалифициращ признак, което, според представителя на държавното обвинение, е аргумент за това, че за осъществяването на деянието по чл. 248а, ал.2 от НК не е необходимо съществуването и доказването на такава. На първо място следва да се отбележи, че е вярно тълкуването на закона, направено и от касатора, и от контролирания съд за това, че с изменението на разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК / ДВ, бр. 101 от 2017 г./ законодателят е предвидил възможност за носене на наказателна отговорност за даване на неверни сведения или затаяване на сведения не само когато чрез тези действия субектът цели получаване на средства от европейските фондове лично за себе си, но и когато те са предназначени за друго физическо или юридическо лице. Новата редакция на новелата, съществуваща и към настоящия момент, предвижда именно такава възможност. На следващо място, за да се приеме, че едно физическо лице може да бъде субект на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК, е необходимо то да е различно от лицата, които по закон / ЗЗД, ТЗ и др./ управляват и представляват юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец / като физическо лице/. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 248а, ал. 3 от НК, която предвижда по - тежки санкции, в случаите, в които субектът на деянията по ал. 1 и ал. 2 на чл. 248а от НК притежава посочените качества. Изложеното обуславя правилността на заключението на предходните инстанции, че субект на престъпната проява по ал. 2 на чл. 248а от НК може да бъде само физическо лице, което не е част от представителните и управляващите органи на юридическото лице, на гражданското дружество или търговеца. Контролиращият съд на следващо място е приел, че субектът на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК представяйки неверните сведения или затаявайки сведения може да цели да получи лично за себе си средства от фондовете или получаването им от друго физическо или юридическо лице. При втората хипотеза деецът следва да разполага с правна възможност да обвързва със своите действия кандидата за получаване на финансови средства - бенефициер /неправилно посочено в решението като бенефициент – лицето, което ги предоставя/. Това означава, че субект може да бъде лице, което се намира с кандидата за получаване на средства от европейските фондове в такава връзка, която му дава възможност да го представлява и да подава от негово име необходимите сведения – т. е. да е упълномощено да стори това. Така изложените в мотивите на въззивното решение изводи относно субекта на престъпната проява по чл. 248а, ал. 2 от НК, са принципно верни. Те обаче не изчерпват всички възможни субекти на посочения престъпен състав. Законодателят в разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК, като субект на престъплението е посочил „онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от фондовете..“. Смисловото и логическото тълкуване на нормата дава основание да се направи извод, че не е достатъчно да е дадена невярна информация или да е затаена такава, но и този, който прави това, да е имал задължение да представи верни сведения. Такова задължение имат лицата, които кандидатстват за получаване на средства от европейските фондове – физически лица /земеделски производител, едноличен търговец и др./, юридически лица и граждански дружества, представлявани от своите законови представители /управители, председатели и т.н./ или упълномощените от тях лица. Съществува и друга категория лица, които също могат да бъдат субекти на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК. Това са лицата, които в кръга на своите служебни задължения и осъществяваната от тях дейност работят със сведения /събират, отчитат, предават/ от вида на необходимите за нуждите на процедурата по одобряването, класирането и т.н. на кандидата за получаване на средства от европейските фондове. Тези лица могат да бъдат служители на различни служби, министерства, агенции и обществени организации, като информацията /сведенията/, която следва да дадат, се определя в зависимост от характера на осъществяваната от тях длъжност, данните, с които разполагат във връзка с нея и естеството на съответната програма, по която се отпускат средствата от европейските фондове. Субекти на престъплението по чл. 248а, ал.2 от НК могат да бъдат и служители на самия кандидат за получаване на европейски средства, ако са имали задължение да изготвят и предоставят сведения, изискани от тях във връзка с осъществяване на процедурата по съответната европейска програма. За да носят наказателна отговорност по посочения престъпен състав, е необходимо и тези лица да са представили неверни сведения или да са затаили сведения, като са сторили това със специалната цел, визирана в чл. 248а, ал. 2 от НК – получаването на средства от европейските фондове от кандидатстващия за такава. Изложеното обуславя основателността на възражението на касатора за незаконосъобразност на заключението на въззивната инстанция, че субект на посоченото деяние може да бъде само физическо лице, което е външно и не е част от структурата на кандидатстващото за европейски средства юридическо лице или търговец / л. 20 от възз. реш./. Независимо от това, крайният извод на контролирания съд за несъставомерност на деянието по чл. 248а, ал. 2 от НК, поради невъзможност подс. Ч. да бъде субект на същото, е правилен и законосъобразен. Той се основава на фактите, установени по делото, събрани и анализирани в съответствие с всички изисквания на процесуалните правила. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че кандидат за получаване на средства от европейските фондове по ОПИК е юридическото лице – „Софийска баница“ ООД, представлявано от управителите си – Т. Д. и С. Д.. Това са лицата, които са имали право да представляват дружеството при кандидатстването му по ОПИК и съответно са имали задължение да предоставят във връзка с това необходимите сведения. Установил е, че проектно предложение № BG16RFOP002 - 1.005 – 0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница“, във връзка с кандидатстването по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ по процедура BG16RFOP002 - 1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации“, е подадено чрез КЕП на управителя на „Софийска баница“ ООД – св. Т. Д. в ГД „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката. В него е фигурирала справка за НИРД за 2016 г., като прикачен по електронен път документ, за която в предложението е посочено, че е изготвена от подсъдимата на 29.03.2017 г. По - нататък въз основа на събраните по делото доказателства проверяваният съд е приел, че подс. Ч. по договор за счетоводни услуги, сключен между управляваната от нея счетоводна къща – „К и К М.“ ЕООД и „Софийска баница“ ООД е имала задължение за водене на счетоводството на последното. Тя е изготвяла годишните финансови отчети на „Софийска баница“ ООД, които подавала в НСИ. В раздел ІV „Нетни приходи от продажби от икономически дейности“ на финансовия отчет за съответната година, на ред „КОД по КИД – 2008“, № 72 „Научно изследователска и развойна дейност“ /НИРД/ подсъдимата е следвало да отразява извършването на такава, ако действително е била осъществена от дружеството. В годишния финансов отчет за 2016 г. подсъдимата не е отразила НИРД, тъй като такава не е била осъществена. Установено е по несъмнен начин, че подс. Ч. не е била упълномощена да представлява „Софийска баница“ ООД или неговите управители пред Министерство на икономиката при подаване на проектно предложение № BG16RFOP002 - 1.005 – 0133 „Разработване на автоматизирана машина за производство на домашна баница“ и да предоставя сведения, свързани с него и че такива пълномощия е имал св. С., въз основа на сключения консултантски договор между неговото дружество „И.“ ООД и „Софийска баница“ ООД. Контролираният съд е приел за установено и че във връзка с проверката на представените с проектното предложение сведения и документи, от управителя на „Софийска баница“ ООД е поискано да представи в Министерство на икономиката официално заверени от НСИ пет документа, между които и инкриминираната справка за НИРД за 2016 г. След като управителят – св. Т. Д. уведомил подсъдимата за писмото, тя изготвила неистинския официален документ – инкриминираната справка за НИРД за 2016 г., а св. С. изпратил същата, заедно с други документи и придружително писмо в Министерство на икономиката. При така установените факти контролираният съд е достигнал до вярното заключение, че задължение да подаде до МИ съответните сведения, включително и за осъществената от дружеството НИРД за 2016 г., е имал управителят на „Софийска баница“ ООД – св. Т. Д.. От него е било поискано представянето на инкриминираната справка за НИРД за 2016 г. По искане на служителите на УО на ОПИК към МИ, посочената справка е следвало да бъде изготвена и официално заверена от НСИ. Подсъдимата не е имала задължение нито да изготви, нито да подаде в МИ посочената справка, било то в лично качество или в качеството й на счетоводител на „Софийска баница“ ООД по силата на сключения договор между управляваната от нея счетоводна къща и „Софийска баница“ ООД. След като подсъдимата не е била длъжна да подаде до МИ сведенията за това дали посоченото дружество е осъществявало НИРД през 2016 г., както и да изготви официална справка, тя не може да бъде и не е субект на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК. Подс. Ч. не е субект на престъпния състав не само защото, както са приели предходните инстанции, не е представлявала кандидата за получаване на средства от европейските фондове /по силата на закона или на изрично упълномощаване/, но и поради това, че не е била задължена в качеството си на счетоводител или в друго качество да предостави съответните сведения, визирани в инкриминираната справка за НИРД, с цел да бъдат отпуснати средствата от европейските фондове. Вярна и изцяло споделяема от настоящия съдебен състав е констатацията на контролирания съд, че като е изготвила неистинския официален документ - инкриминирана справка за НИРД / за което поведение е призната за виновна по обвинението по чл. 308 от НК/, подс. Ч. би могла да бъде помагач на лицето, предоставило неверните сведения, но не и извършител /включително и да действа чрез посредствен извършител/ на деянието по чл. 248а, ал. 2 от НК. Предходните съдебни инстанции са изложили добре аргументирани съображения относно това кои лица биха могли да бъдат действителните извършители на престъплението по чл. 248а от НК, като правилно са отбелязали, че въпросът за търсене на наказателна отговорност на същите, както и на подсъдимата, като техен помагач, е извън рамките на правомощията на съда, след като срещу тях няма повдигнато такова обвинение. При това професионално и правилно първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, признавайки подсъдимата Ч. за виновна по обвинението за престъплението, което действително е извършила – по чл. 308 от НК и оправдавайки я по обвинението по чл. 248а, ал.2 от НК, поради неговата несъставомерност. Въззивната инстанция на свой ред е потвърдила изцяло първоинстанционната присъда, като също е приложила правилно материалния закон. С оглед на това твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователно. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на релевираните касационни основания обуславя оставянето на въззивното решение в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 225/ 01.07.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 332/2021 г., по описа на Апелативен съд – София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.