Ключови фрази
предпоставки за допускане на обезпечение * обезпечителна нужда * правен интерес * предварителен договор

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                  

                                                    № 346

                                           София 24.06.2009г.

 

 

 

               Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 292 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. К. и „М”ООД,представлявано от С. А. К. срещу определение № 64 от 22.01.09г.по гр.дело № 642/09г.на Пловдивския апелативен съд .

Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.

Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. приема следното:

Частната жалба е неоснователна.

Пред Добричния окръжен съд е образувано въззивно производство по повод въззивна жалба на ищеца А. В. Ч. от гр. Д. срещу решение № 57/16.07.08г.по гр.дело № 680/07г.на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявения от същата страна против М. К. К. и като ЕТ”Л”гр. Добрич иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 12.08.96г.,допълнен с анекс № 2/20.11.99г.,сключен между страните,по силата на който ответникът се е задължил да построи и продаде на ищеца описания по-горе недвижим имот. Пред въззивния съд въззивникът/ищец/ А. Ч. е направил искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка”възбрана” върху недвижимия имот,предмет на предварителния договор.

С обжалваното определение Добричкият окръжен съд е допуснал поисканото обезпечение.

Определението е законосъобразно. За да допусне поисканото обезпечение на иска,съдът трябва да установи,че искът е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от обезпечаването му,т.е.обезпечителна нужда. Налице е вероятна основателност на иска,когато той е подкрепен с писмени доказателства,доказващи факта,пораждащ претендираното право или погасяващ отричаното с иска право. В конкретния случай предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД е допустим и по делото са представени достатъчно убедителни доказателства,съдържащи данни,че претендираното от ищеца право вероятно съществува – договор за изграждане на жилище от 12.08.96г.и анекси към него,сключени между страните, доказателства за извършени плащания от купувача по договора и за размера на дължимия остатък от продажната цена/ в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза/както и за правото на собственост на ответника върху процесния имот – нот.акт № 13/05г.

Съгласно чл.310 ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска,когато без него осъществяването на правата по решението ще бъде за ищеца невъзможно или ще се затрудни. Съдът съобразно данните на конкретния случай в зависимост от исканата обезпечителна мярка преценява наличността или липсата на обезпечителна нужда. При липсата на данни,които да я опровергават,тя трябва да се предполага. В случая няма данни,които да сочат,че ищецът няма правен интерес от налагане на обезпечителната мярка. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на правен интерес,тъй като исковата молба на ищеца е вписана съгласно чл.114 б.”в” от ЗС. Вписването на исковата молба не е пречка за допускане на поисканата обезпечителна мярка,която в по-голяма степен охранява правата на ищеца.

По изложените съображения настоящата инстанция приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.

 

 

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 18.11.08г.по в.гр.дело № 642/08г.на Добричкия окръжен съд,с което е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,предявен от А. В. Ч. против М. К. К. и като ЕТ”Л”гр. Добрич чрез налагане на обезпечителната мярка ”възбрана”върху недвижим имот.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.