Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                             № 602                                       гр. София, 09 януари 2009 година                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осма година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                                             ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                        Блага Иванова                                                                       при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 673/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното: ................................................................... Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Н. Х., срещу решение № 114 от 09 юли 2008 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 207/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 9 от 13 март 2008 година на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 84/2008 година по описа на този съд. От съдържанието на саморъчно изготвената касационна жалба (назована от подсъдимия „молба”), може да бъде изведено оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Посочените в жалбата доводи касаят подценяване от предходните съдебни инстанции на критичното отношението на подсъдимия към извършеното престъпление и на утежненото му здравословно състояние – обстоятелства, които според него не са съобразени в достатъчна степен от съдилищата при индивидуализацията на отговорността му, независимо че тя е извършена при условията на чл. 55 от НК. Макар в жалбата да липсва конкретно отправено до съда искане, съдържанието й дава възможност да се установят действителните причини за недоволството на подсъдимия от потвърдената присъда и претенцията за смекчаване на наказателно-правното му положение. В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим К. Х. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник – адв. Т, който поддържа подадената жалба при направеното в нея оплакване и доводи в негова подкрепа, изложени в представените писмени бележки. Частните обвинители и граждански ищци Е. П. Д. и Н. А. Д. не участват лично пред третата инстанция. Представляват се от повереника си адв. М, който изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия Х. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият К. Н. Х. е признат за виновен в това, че на 27/28. 03. 2007 година в с. Д., община К., в съучастие като съизвършител с осъдения М. А. М. , е отнел чужди движими вещи на обща стойност 53. 80 лева от владението на А. К. Д. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е придружено с причиняване на три средни телесни повреди на пострадалия Д. , от които е последвала смъртта му, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 198, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на тринадесет години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че на 21/22. 04. 2007 година в с. Т., община К., в съучастие като съизвършител с осъдения М. А. М. , е отнел чужди движими вещи на обща стойност 18. 20 лева от владението на В. К. Е. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода. При условията на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание за двете престъпления от тринадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Зачетено е предварителното му задържане от 26. 04. 2007 година, в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Осъден е да заплати, солидарно с М. А. М. , на гражданските ищци Е. Д. и Н. Д. обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на 39. 80 лева и за неимуществени вреди – в размер на по 25 000 лева на всеки от тях, заедно със законните последици. С определение, по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски и дължими държавни такси, като ги е възложил в тежест на подсъдимия и на осъдения М. Жалбата на подсъдимия Х е основателна. Подсъдимият възразява тежестта на ангажираната му наказателна отговорност, като твърди неправилна оценка от предходните съдебни инстанции на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наложеното му наказание, а именно: подценяване на многобройността на смекчаващите отговорността му обстоятелства, макар и приети като такива от съда и най-вече на данните за утежненото му здравословно състояние, за конкретното му участие в извършените престъпления и водещата роля в тях на осъдения М. , за действително критичното му отношение към извършеното и искрено съжаление за стореното. Възразява също така като неправилна оценката на съда за степента на обществена опасност на деянията, която (според защитата му) е елемент от правната квалификация на престъплението, съобразена е от законодателя при лимитиране на отговорността за него в особената част на НК и не следва да се отчита като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Последното съображение не би могло да бъде споделено, защото противоречи на закона и принципните правила за индивидуализация на наказанието, регламентирани в чл. 54 и сл. от НК, където степента на обществена опасност на деянието изрично е визирана като едно от обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени като определящи конкретната тежест на извършеното престъпление. В рамките на тази преценка се вземат предвид както обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за въздействие и пр.), така и субективните му характеристики (подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и пр.). Така че, конкретната тежест на извършеното престъпление е обстоятелство от кръга на тези по чл. 54 от НК, което във всички случаи подлежи на установяване и оценка при индивидуализацията на наказанието, при това с всички посочени по-горе елементи и параметри на тази оценка. Друг е въпросът, че в случая съдът е подходил доста схематично и формално към това свое задължение и не е изложил в пълнота съображенията си за поначало правилния извод за висока степен на обществена опасност на конкретните деяния. Извън това, съдът правилно е констатирал наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Х обстоятелства, а именно: липсата на предходни осъждания, младата му възраст, направените самопризнания и изразено съжаление за извършеното, водещата роля на другия съизвършител – осъдения М. Съдът обаче в недостатъчна степен е съобразил надлежно констатираните обстоятелства и е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода незначително под законовия минимум от петнадесет години. При по-задълбочен анализ на обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Х, съдът би достигнал до изводи за изключително доминиращо участие на осъдения М. като инициатор и извършител на конкретните действия от изпълнителното деяние на престъпленията, за придобиване преимуществено от него на отнетите с насилие вещи (намерени и иззети от дома му) и пари, както и за сериозно увреденото здравословно състояние на подсъдимия Х(посочено в писмо на Началника на Затвора – гр. Б., медицинска справка от Директора на М. център при същия З. ), наложило хоспитализирането му в Н. отделение на СБАЛЛС – гр. С., в хода на съдебното разглеждане на делото по реда на чл. 131, ал. 1 от ЗИН. Така установените по делото и обсъдени в рамките на касационната проверка обстоятелства, дават основание за смекчаване на наказателното въздействие по отношение на подсъдимия Х, при намаляване размера на наложеното му наказание на десет години лишаване от свобода. Така определено, наказанието удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на личната и генералната превенция за подсъдимия и другите членове на обществото. В този смисъл следва да се измени атакувания съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 114 от 09 юли 2008 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 207/2008 година, като н а м а л я в а наложеното на подсъдимия К. Н. Х. наказание на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.