Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.София, 17 февруари 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в
открито съдeбно заседание на шестнадесети януари две хиляди и
девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
При
участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
секретаря
ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело №630/08 год.
Делото е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия Д. С. В., адвокат – от АК гр. Р. против въззивно решение №193/27.11.08 год. по внохд№179/08 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №107/10.09.07 год.по нохд№187/07 год. на Русенския окръжен съд. С присъдата подсъдимия Д. С. В. от гр. Русе е признат за виновен за това, че на 13. 09. 2006 г. в с. Р. обл. Русе, в съучастие с Н. Л. В. от с. с. , като съизвършители отвлекли, ненавършилата 18 години, Евгения Т. Т. с цел противозаконно за я лишат от свобода, като деянието е извършено от две лица, поради, което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. с чл.54 НК, е осъден на една година шест месеца лишаване от свобода, при режим на изтърпяване “общ”. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил подсъдимия В да изтърпи и наказанието по НОХД № 329 / 05 г. на Русенския окръжен съд, в размер на шест месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим.
Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия Н като на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото.
Вторият подсъдим не е обжалвал присъдата на Русенския РС.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ В. се изтъкват нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното му наказание. Според касатора, въззивният съд е направил неправилни констатации за инкриминираното деяние, като е изменил смисъла на установените от доказателствата факти. Приел, е че пострадалата е теглена по улицата противно на волята и, вместо да установи, че тя е била хваната под ръка от двамата подсъдими и доброволно е тръгнала с тях, докато в един момент не се е отделила и изгубила от погледа им, поради което деянието им е несъставомерно по обвинението. Според доводите на защитата престъплението по чл.142, ал.1 НК е “сложно съставно престъпление, при което трябва да са налице и двете форми на изпълнителното деяние – отвличане на лицето и противозаконното му лишаване от свобода”. Според касатора , противозаконното лишаване от свобода е твърдяно само от пострадалата Т. в досъдебното производство, без да са събрани и проверени непосредствено от съдебните състави пред първата и въззивна инстанции. Показанията и не са потвърдени от останалите доказателствени източници, деянието не е установено по безспорен начин и затова следва да се постанови оправдателна присъда по отношение подсъдимите. Вън от това, се сочи, че пострадалата не се е съпротивлявала и не е опитвала да напусне мястото ,където е била заведена от подсъдимите, поради което липсват данни за противозаконното и лишаване от свобода. Неправилно съдилищата са осъдили В. едновременно за квалифицирано и за обикновено съучастие.
В съдебно заседание подсъдимият В не се явява редовно призован. За него за явява адвокат Б, който поддържа жалбата и доводите в нея . Излага аргументите си,според които неучастието на подсъдимия и защитата му в събирането и проверката на показанията на свидетелката Т в съдебната фаза на процеса, е ограничило правото му на защита. Нарушени са основни принципи в процеса, за равенството на страните и за състезателност на производството, за непосредственост ,по чл.18 НПК при събирането и проверката на доказателствата. Свидетелката не е призована редовно и не е дала пряко и непосредствено показанията си и не е отговорила на въпросите на защитата, поради което е нарушено правото на подсъдимия и защитата лично да участва в събирането на доказателствата. По делото не са събрани никакви годни доказателства и доказателствени средства, от които да е установена втората проявна форма на изпълнителното деяние - противозаконно лишаване от свобода. Не са налице намерени никакви обективни данни по тялото и крайниците на същата да има следи от насилие, които да кореспондират с твърдяното от пострадалата за оказана и принуда. Прави искане за отмяна на решението и оправдаване по обвинението,тъй като счита че то се крепи само на показанията на пострадалата или за намаляване размера на наказанието.
ПРОКУРОРЪТ ОТ ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение за неоснователност на касационната жалбаказанията на ВКС в отменителното решение са изпълнени, тъй като съдът е положил всички усилия за призоваването на свидетелката Т причината за нередовната процедура е изяснена – неизвестен адрес на свидетелката в Обединеното Кралство.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка ,прие следното :
Касационната жалба на защитата на подсъдимия Д. С. В. Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не са допуснати нарушения по чл.107 НПК при събирането и проверката на доказателствените средства от инстанционните съдилища. Спазени са изискванията на закона както за реда на събирането им , така и за начина на проверката и оценката им.казанията дадени с отменително касационно решение №188/26.06.08 год. по н.д№88/08 год. на ВКС ,ІІн.о., с което е отменено решението по внохд№226/07 год. на Великотърновския Апелативен съд, са изпълнени от състава на съда , на който делото е върнато за ново разглеждане. Съдът е изчерпал всички средства, посочени в закона, за да осигури явяването на свидетелката Т в съдебно заседание. Допуснал е разпита и като се е произнесъл в разпоредително заседание по чл.327 НПК и е насрочил делото за провеждане на съдебно следствие. Проверката показва , че съдът е изисквал справки за актуалните и адреси , до РПУ гр. Р. л.26/ , до Областна Дирекция на МВР –Русе/л.14/, разполагал е и със справка за задграничните пътувания на свидетелката Т/л.21/. За проведените три съдебни заседания свидетелката не е била призовавана редовно от известните и два адреса в гр. Р., на ул. Д. мост”№12 и на ул.”Н. Й. Вапцаров”№13. Съдът е съобразил и данните в писмо от майката на свидетелката, лицето С. Т. / л.29 от въззивното дело/, че свид. Тодорова е в чужбина и с неизвестен адрес в Обединеното Кралство от средата на 2008год, когато е заминала след последното и завръщане в страната ни. Поради изчерпване на процесуалните действия на съда по осигуряване на личното явяване на Т. за провеждане разпита и като свидетел пред въззивната инстанция, приобщените по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК нейни показанията са проверени отново за достоверност, наред с всички останали , събрани в хода на съдебното следствие. Макар и да не е била осъществена възможността подсъдимия В защитата му да участват лично при събирането на показанията на свид. Тодорова в състезателното производство, на съдебното следствие, поради независещи от действията на съда причини, не е ограничено правото му на защита в процеса. Принципното положение че, съдът основава решенията си върху доказателствените материални, които е събрал и проверил лично/ респ. разследващите органи и прокурорът/ съгл.чл.18 НПК, има изключения, които са законоустановени. Именно тях има предвид законът ,като посочва че този принцип не е абсолютен, щом в някои изрично уредени от закона хипотези, се предвижда отклонение от него, при спазване на всички останали гаранции за процесуалната годност на събраните доказателствени източници. Щом това е така, то не са допуснати ограничаване правата на защита. Разпитът на свидетел пред съдия на досъдебното производство има основанието си именно в закрепването на показанията му по ред, който не допуска опорочаване на събирането им. Този ред за събирането им е изведен само по причини, който правят невъзможно явяването на свидетеля пред съда , каквато причина е приравнена и с преследваната процесуална цел, тези показания да се закрепят/т.е. да могат да бъдат приобщени и от съда/, когато са от изключително значение за разкриване на обективната истина. Поначало показанията на пострадалия са от важно значение за делото, защото съдържат преки доказателствени факти относно изясняваните на обстоятелствата от значение за делото. От другата страна, тяхната проверка с други доказателствени източници е наложителна, за оценката им за достоверност, при положение, че пострадалият е поначало небезпристрастен към собственото си правно положение в процеса. Съдът е изпълнил задължението си за провери достоверността на показанията на Т. с всички останали доказателства, както и обясненията на подсъдимите, в това и обясненията на В. Следователно, оценката на доказателствата е направена при съобразяване както с обвинителните , така и с оправдателните и смекчаващите отговорността на подсъдимите фактически данни. Вън от това, дадените пред съдия ,приобщени показания на пострадалата, са по време най-близко до събитието, предмет на установяване по делото, поради това и степента на вярното му интерпретиране е по-голяма от тази, при отминал по-дълъг период за събирането на същите доказателствени факти.
Неоснователни са доводите в жалбата за неправилна оценка на фактите очертаващи инкриминираното деяние. Авторството на деянието от двамата подсъдими е установено както от показанията на пострадалата и от останалите гласни доказателствените средства, които ги подкрепят.становено е, че на инкриминираната дата 12. 09. 06г. св. Т свид. Димитрова са били в дискотеката на с. Р., където са били и св. Б, работеща като барман, св. Б както и двамата подсъдими В. и В. След затварянето на заведението, отпред застанала свид.Тодорова и свид. Димитрова , които изчаквали Б. да си тръгнат заедно. Установено е , че подсъдимият В подсъдимият В. са хванали свид. Тодорова , първо В. я е вдигнал през кръста на рамото си, после я пуснал но заедно с В. я хванали от двете и страни и започнали да я теглят по улицата, при което Т. останала между двамата, които я дърпали и придвижвали Т. , без съгласието и в посока и по начина по който тя се противопоставяла.становено е че всички свидетели Б. , Б. и Д. са чули виковете и да бъде пусната и че иска да се освободи от присъствието им. Тези възприятия на свидетелите са обективирани и от действията на свид. Димитрова, която разтревожено се обадила на майката на Т. , че двамата подсъдими В. и В. насила водят дъщеря и към дома на подсъдимия В. Съдът е обсъдил и факта , че ако това е доброволен акт на пострадалата, както твърди защитата, свид. Тодорова, тя свободно и необезпокоявано от подсъдимите би излязла доброволно от къщата на В. А по делото е установено, че стигайки до дома си, подсъдимият В. дърпайки насила Т. към вътрешността на къщата, я въвел , като подсъдимият В. продължавал да дърпа Т. за ръката, а подсъдимият В да я бута отзад. След завеждането и по този начин в дома на В. , подсъдимите са заключили вратата, факт очертаващ и съзнателното им, реализирано намерение да я лишат от свобода, освен, че са довършили преди това действията си по ограничаването на правото и свободно да избира посоката на движението си. Освен че я заключили , подсъдимият В е взел телефона и и джобно ножче , с което се опитал да се самонарани в знак на възмущение от факта , че ножчето се намира в чантата на пострадалата.становено е по делото, че пострадалата не е употребила телефона си за да сигнализира за помощ, следователно проверката за верността на показания и е издържала и по отношение на това обстоятелство. Тъй като е установено, че за деянието е сигнализирано на майка и от свид. Димитрова.
Неоснователно е твърдението в жалбата , че съдът е игнорирал фактите че Т. доброволно е тръгнала с подсъдимите. Данни за доброволност в действията на пострадалата не са установени по делото.становено е обратното, че първоначално пострадалата , която била и непълнолетна, помислила че действията на подсъдимите са шега , но след като е установила принудата им поради хващането и за двете и ръце и заставянето от двамата от двете и страни и със сила променената и посока на движение , за да бъде отведена в друга посока/ тази в дома на В. /, пострадалата незабавно се е съпротивила и заявила да я пуснат , викала за помощ. Макар и несъставомерни към инкриминираните факти, установеното, че В. се съблякъл гол, блъснал Т. по очи на леглото, прекрачил я, хванал я за косата и гърлото, очертават поведение на непрекъсната принуда, дори и след довършване на деянието предмет на обвинението .
Правната квалификация на деянието на В. и съучастника му, при установените факти, е резултат на вярната им оценка. Освен друго ,у то е осъществено и при квалифициращите обстоятелства, съгласно обвинението , тъй като пострадалата е непълнолетна, както и дейците са двама. Основателно защитата е изтъкнала довода , че квалифицираното съучастие дерогира общото, но това нарушение не води до промяна в изводите за отговорността на подсъдимите, а е по-скоро напомняне на съдилищата, за по-голяма правна прецизност при прилагането на общите правила на материалното право относно съучастието.
Деянието отвличане с цел противозаконното лишаване от свобода е осъществимо само при пряк престъпен умисъл. В случая освен това , той е и общ, по отношение на двамата съучастници. Престъплението по чл.142, ал.1 НК/ в ред. ДВ,бр.92/02 год./ не е съставно, както неправилно сочи защитата, тъй като не се състои от две кумулативно предвидени форми на изпълнителното деяние. В състава му е предвидена една форма на деянието –действието, с което извън волята на пострадалото лице да определя движението си и посоката му в пространството по своя воля, деецът принудително ги променя. Противозаконното лишаване от свобода на лицето е съставомерен признат не на обективната, а на субективната страна на състава, и нейното осъществяване не е задължително за реализиране на отговорността по чл.142,ал.1 НК, тъй като то се явява цел на дееца, достатъчно е в случая, че преследването на тази цел е обективирано от поведението на дееца. Добавената специална цел на отвличането, служи за осъществяването му, но не е задължително нейното осъществяване, наред с отвличането. В случая ако това стане, както е по делото, то би трябвало фактът да се цени при индивидуализацията на наказанието. Формите на принуда нямат съставомерно значение, а единствено, че лицето е лишено от възможността само , по своя воля да се придвижва в пространството, а това се извършва по волята на дееца. В процесния случай отвличането е довършено с установеното принудително хващане на ръцете на Т. , дърпането и бутането и към къщата на В. , по който начин тя е била придвижена от действията на подсъдимите. Оставянето и в къщата и заключването и там за известно време, независимо който е било по продължителност, обективира състава и на друго престъпление – противозаконно лишаване от свобода, но за което няма обвинение. Несъмнено е от тези фактически данни, че изводът за преследваната съставомерна цел – лишаването от свобода на жертвата е законосъобразен, защото безспорно е установена целта на отвличането на жертвата, да бъде лишена от свобода в жилището на подсъдимия . За отговорността по чл.142,ал.1 и сл. не е нужно настъпването на специалната цел на отвличането – противозаконното лишаване от свобода на жертвата , а само нейното наличие в съзнанието на дееца. Оплакването за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия В също е неоснователно.
Наказанието му е съответно на тежестта на извършеното като съдилищата са го индивидуализирали при условията на чл. 55, ал. 1 , т. 1 НК, въпреки данните за завишената му степен на обществена опасност с оглед предходното му осъждане за престъпление от общ характер като са акцентирали на младата му възраст и всички останали положителни обстоятелства, които са многобройни, спрямо отегчаващите вината му. За което съдът споделя изводите за наказание под минимума на предвиденото от закона специален минимум на наказанието на инкриминираното деяние, като възможност за дееца да се поправи и превъзпита и при по-малка степен на наказателната репресия. Правилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК и е постановил изтърпяване от В. и на отложеното за изпълнение наказание, съгласно присъдата по НОХД № 329 / 05 г. на Русенския окръжен съд, тъй като законът е императивен и прилагането му не подлежи на преценка.
Предвид тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №193/27.11.08 год. по внохд№179/08 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №107/10.09.07 год.по нохд№187/07 год. на Русенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :