2 решение по гр.д.№ 4625 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 139 [населено място], 24.10. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т. Г. В. Й. при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4625 по описа за 2017 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Б. срещу решение № 4759 от 30.06.2017 г. по в.гр.д.№ 15528 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 22707 от 2013 г. на Софийския районен съд, 70 състав. В писмен отговор от 13.11.2017 г. и становище ответницата по жалбата Р. Б. Д. оспорва касационната жалба. С определение № 265 от 18.05.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението само в частта му по предявения от В. Д. Б. срещу Р. Б. Д. иск по чл.346 ГПК във връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД за сумата 11 344,44 лв., представляваща изплатена от Б., след фактическата раздяла с бившия й съпруг Б. Д. Б., сума за погасяване на заем към Д., взет от съпрузите за покупката на делбения апартамент. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Може ли във втората фаза на делбата, в производството по сметки, да се претендират извършените по време на фактическата раздяла от единия от бившите съпрузи- съсобственици на делбения имот плащания към кредитор с лични средства ? По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг /респективно срещу неговите наследници/ за заплащане на сума, изплатена от този съпруг за погасяване на взет по време на брака банков заем за закупуване на имот- съпружеска имуществена общност, не представлява претенция за частична трансформация на лични средства в придобиването на този имот. Това е така, защото погасяването с лични средства от единия съпруг на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване. Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл.32, ал.2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985 г./отм./ съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае се за лични средства на съпруга и затова и в този случай претенцията е основателна. Тъй като, както бе посочено по-горе, тази претенция е свързана с уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им /след трансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена съсобственост/, ако е предявена в производството по делба, тя представлява претенция по сметки, която съгласно чл.346 ГПК може да се разглежда във втората фаза на делбата. В този смисъл е и константната практика на ВКС по аналогични случаи: решение № 799 от 20.11.1992 г. по гр.д.№ 533 от 1992 г. на ВС, I г.о., решение № 711 от 08.11.2004 г. по гр.д.№ 380 от 2004 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 904 от 02.10.2008 г. по гр.д.№ 3167 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 676 от 13.01.2010 г. по гр.д.№ 2179 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много др. Предвид този отговор на поставения по делото процесуалноправен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено решението на Софийския градски съд в частта му, с която е прието, че претенцията на В. Д. Б. за заплащане на платената от Б. по време на фактическата раздяла с бившия й съпруг Б. Б. сума за погасяване на заем към Д., по същество представлявала искане за признаване на частична трансформация по смисъла на чл.21 СК от 1985 г. и поради това не подлежала на разглеждане във втората фаза на делбата. Тъй като след отмяната на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Разгледана по същество, претенцията за осъждане на Р. Д. да заплати на В. Б. сумата 11 344,44 лв. е частично основателна до размер на 5,67 лв. поради следното: Видно от решение от 28.12.1994 г. по гр.д.№ 384 от 1994 г. на Софийски градски съд, брачна колегия, касаторката В. Д. Б. и наследодателят на ответницата Р. Б. Д.- Б. Д. Б. са били в брак в периода от 18.07.1986 г. до 06.02.1995 г., когато бракът им е прекратен с развод. От договор от 24.06.1991 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО се установява, че делбеното жилище е било закупено от двамата бивши съпрузи, по време на брака им за сумата 12 914 лв., от които 2 981 лв. заплатени със собствени средства и 9 933 лв. разрешен заем от Д.. Видно от вносна бележка от 09.06.1993 г., на тази дата В. Д. Б. е заплатила сумата 11 344,44 лв., с което окончателно е бил погасен заема на семейството към Д.. Това плащане е било извършено по време на фактическата раздяла на съпрузите и поради това следва да се приеме, че е извършено с извънбрачни средства на В. Б.. Тъй като съгласно чл.32, ал.2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985 г./отм./ съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище, след прекратяване на брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД касаторката В. Б. има право да претендира от бившия си съпруг /респ. от неговата наследница Р. Д./ за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Тази дължима на бившата съпруга сума възлиза на 5 672,22 лв. от преди деноминацията със Закона за деноминация на лева от 1999 г. /11344,44 лв. делено на 2/, а към настоящия момент възлизат на 5,67 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до 11 344,44 лв.- следва да се отхвърли. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4759 от 30.06.2017 г. по в.гр.д.№ 15528 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 22707 от 2013 г. на Софийския районен съд, 70 състав за отхвърляне на предявения от В. Д. Б. срещу Р. Б. Д. иск за заплащане на сумата 5,67 лв. /5 672,22 неденоминирани лева/, представляваща изплатена от В. Б., след фактическата раздяла с бившия й съпруг Б. Д. Б., сума за погасяване на заем към Д., взет от съпрузите за покупката на делбения апартамент И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. Б. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, адв.кантора Т. С. да заплати на В. Д. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.346 ГПК във връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД сумата 5,67 лв. /пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща половината от заплатената от В. Б. на Д. с вносна бележка от 09.06.1993 г. сума за погасяване на банков кредит, получен за закупуване на делбения имот. ОСТАВЯ В СИЛА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е потвърдено решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 22707 от 2013 г. на Софийския районен съд, 70 състав за отхвърляне на предявения от В. Д. Б. срещу Р. Б. Д. иск по чл.346 ГПК във връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 11 344,44 лв. /единадесет хиляди триста четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.