Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * регулационен план * Ревандикационен иск


Р Е Ш Е Н И Е

№ 407/11 г.

С., 25.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1192 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение №372 от 20.04.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали при разглеждане на иск по чл.124 от ГПК или чл.108 от ЗС съдът е обвързан от действащия план, който очертава границите на урегулирания поземлен имот и може ли този иск да бъде уважен за част от имота на ищеца, неправилно заснета към имота на ответника, преди грешката в кадастралния план да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР и преди съответното изменение на регулацията.
По поставения въпрос е констатирана противоречива съдебна практика. С обжалваното решение искът по чл.108 от ЗС е уважен едновременно с уважаването на обуславящия иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, без констатираната грешка в кадастралния план да е била отстранена реално и преди регулацията да е била приведена в съответствие с действителните права на страните.
Същевременно в практиката на ВКС е застъпено друго виждане:
В решение №131 от 10.03.09г. по гр.д.№5037/07г. на ВКС, трето гражданско отделение е прието, че неправилното заснемане на имотната граница не е предмет на иска по чл.108 от ЗС, а този спор следва да се разреши по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР и само при условие, че неговото уважаване обуславя промяна в регулацията, процесната част може да бъде изключена от собствеността върху имота на ищцата. В определение №226 от 15.05.09г. по ч.гр.д.№149/09г. на ВКС, второ гражданско отделение е прието, че липсва връзка на преюдициалност между исковете по чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС, тъй като до изменението на регулационния план след уважаването на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, съдът, който разглежда спора по чл.108 от ЗС, не може да съобразява наличната непълнота или грешка в кадастралния план, макар тя да е от значение за преценка на действителните права на страните.
Настоящият състав приема за правилна практиката в обжалваното въззивно решение. Съображенията за това са следните:
При действието на З. /отм./ правото на собственост върху недвижимите имоти в населените места се определя от предвижданията на регулационния план. Дворищнорегулационният план се изработва върху кадастрална основа, която очертава отделните имоти на частните лица. Правото на собственост върху тези имоти обаче се определя не от кадастралните граници, а от регулационните линии, които може и да не съвпадат с тях. За придаваемите части от съседни имоти и за образуваните по регулация съсобствени парцели дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, като правото на собственост върху придаваемите части и върху частите за изравняване на правата на съсобствениците в общите парцели преминава по силата на плана, без да се изчаква неговото прилагане. С други думи – основна единица на правото на собственост върху имоти в населените места при действието на З. /отм./ е парцелът, очертан с регулационния план, а не имотът по кадастралната основа. Затова и създалата се съдебна практика по З. /отм./ сочеше, че след уважаване на иск по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./, аналогичен на чл.53, ал.2 от ЗКИР, първо трябва да се нанесе в кадастралния план вярната имотна граница, администрацията трябва да прецени дали тя ще има някакво значение за предвижданията на регулационния план и дали е възможно, при спазване на изискванията на закона, регулационната линия да се прокара по вярната кадастрална граница и едва след тази преценка, ако спорната част бъде включена в парцела на действителния собственик, той може успешно да проведе иск по чл.108 от ЗС за тази спорна част, която вече е включена в неговия парцел. При действието на З. /отм./ не би могло да се уважи едновременно иск по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ и чл.108 от ЗС за спорната част, тъй като е напълно възможно тази част да остане по предвижданията на регулационния план към парцела на ответника и следователно – да бъде собственост на ответника, а не на ищеца.
При действието на ЗУТ основна единица на правото на собственост в населените места е поземленият имот. По дефиниция той представлява част от територията, включително и тази, която е трайно покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост – §5, т.2 от ДР на ЗУТ и чл.24, ал.2 от ЗКИР. Поземлените имоти са предмет на кадастралните планове и кадастралната карта. Те подлежат на урегулиране, което обаче е свързано с устройствения им режим – арг. от §5, т.11 от ДР на ЗУТ. Възприет е изцяло нов принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Подробните устройствени планове, създадени при действието на ЗУТ, нямат отчуждително действие – чл.17, ал.1 от ЗУТ. Такова действие може да им бъде придадено само по взаимно съгласие на отделните собственици, при условията на чл.17, ал.3, 4 и 5 от ЗУТ. Изключение от този принцип има само в хипотезите на чл.16 от ЗУТ. Нещо повече – при условията на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ се прекратява и отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, приети при действието на З. /отм./. С ТР №3/28.03.2011г. по т.д.№3/10г. на ОСГК на ВКС се прие, че с изтичането на сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по §8, ал.2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това разрешение следва да се приложи и към въпроса, който е предмет на настоящото дело, като се приеме, че с уважаването на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, ищецът може да ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраняването на грешката кадастралната основа и последващата процедура по изменение на подробния устройствен план. Този извод следва от обстоятелството, че по принцип при ЗУТ регулационните линии следват имотните граници – чл.17, ал.1 ЗУТ. Администрацията следва да измени подробния устройствен план в условията на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ /при отстранена грешка в кадастралния план след уважен иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР/ и да приведе регулационните линии в съответствие с верните имотни граници. Тя не може да запази старото положение на регулация, без взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, защото това би означавало да и придаде отчуждително действие занапред, което е недопустимо при действието на ЗУТ. Съдебното решение по чл.53, ал.2 от ЗКИР е определило точните граници на правото на собственост на ищеца и той може да проведе защита на това право, включително и чрез ревандикационен иск, без да е необходимо да изчаква администрацията да нанесе вярната имотна граница в кадастралния план /кадастралната карта/, както и последващите процедури по изменение на подробния устройствен план за привеждането му в съответствие с имотните граници, установени в съдебното производство. Действията на администрацията в случая имат само техническо значение, а правото на собственост е определено преди това с решението на съда по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение от 23.04.10г. по гр.д.№1457/08г. на Софийски градски съд е отменено решението от 08.02.2008г. по гр.д.№28738/06г. на Софийски районен съд и са уважени кумулативно съединените искове по чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС – признато е за установено по отношение на ответника К. В. С., че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1991г. на [населено място], местността “Ф.”, изработен върху съответната кадастрална основа, ищцата С. Л. П. е била собственик на 50кв.м., неправилно заснети като част от съседния имот пл.№258, за който е отреден УПИ ІV-258 – за Битов комбинат и озеленяване, които 50 кв.м. са означени по букви АБВА на скицата на вещото лице В. Г. и ответникът К. С. е осъден на основание чл.108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на спорните 50 кв.м. на ищцата С. П..
По жалба на К. В. С. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС. По обуславящия иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР решението е влязло в сила.
С оглед приетото по-горе по поставения правен въпрос, съставът на ВКС приема, че решението по чл.108 от ЗС е правилно. Независимо от това, че към настоящия момент спорните 50кв.м. все още са част от урегулирания поземлен имот на ответника К. С., искът за собственост на С. П. може да бъде уважен, тъй като с влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 от ЗКИР е установено между страните, че тази част е собственост на ищцата. Нанасянето на вярната имотна граница в кадастралния план и в кадастралната карта и привеждането на регулацията в съответствие с действителните права на страните са последващи технически действия, които не рефлектират върху правото на собственост, което вече е установено с влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.04.10г. по гр.д.№1457/08г. на Софийски градски съд в частта, с която е бил уважен предявеният от С. Л. П. срещу К. В. С. иск по чл.108 от ЗС.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: