Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 11.06. 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1660 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК. Образувано е по молбата на К. И. Б. от вх. № 1038277/13.ІХ.2011г. за отмяна на решение от 30.ІV.2009г. по гр.д. № 13437/2007г. на Софийския районен съд. Твърди се, че приложените към молбата доказателства – обвинителен акт по пр. № 10572/2007г. на СРП; удостоверение по НОХД № 2268/2011г. на СРС; пълно движение по сметка на [фирма] при [фирма]; съобщение от 20.І.2011г. и препис-извлечение от акт за смърт на Б.С.; становище на Б.С. от 12.VІІ.2006г.; мемориални ордери от сметка на [фирма] от 14.V.2004г. и от 04.V.2005г.; протокол за разпит на Б.С. от 25.VІІ.2007г.; протокол за разпит на Е. К. от 10.ХІ.2008г., протокол за доброволно предаване на заверени копия от 14 бр. документи по досъд.пр. № 49/2007г. на ГДДП – МВР; съобщение от [фирма] за това, че на 18.ІІ.2011г. е починал нейния председател на УС и изпълнителен директор М.М. и удостоверение за наследниците на последния - разкриват нови обстоятелства и са нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителят не можгъл да се снабди своевременно. От документите било видно, че М.Б. е извършил престъпление по чл.220 ал./1/ 2 от НК за това, че на 27.ІV.2004г. умишлено сключил неизгодни сделки /продан на единственото жилище – вилен имот в кв.Д. и на трактор/, за което е образувано НОХД № 2268/2011г. на СРС, по което молителят бил конституиран като пострадало лице и като частен обвинител. Съдия Б.С. приживе през последните две години бил скъсван от наказания за некомпетентни решения, за несвойствена дейност, за уронване престижа на съдебната власт, за забавяне на търговско дело по несъстоятелност; той се самоубил само няколко дни преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, след като узнал, че молителят се снабдил с извлечение от сметката на [фирма] – куха фирма, поставена на мястото на [фирма], като за това й били платени 5000лв. подкуп под формата на консултантски услуги, която фирма изискала от М.Б. да насочи изпълнението върху процесния апартамент, а С. го допуснал също срещу подкуп; получаването на подкупи от съдия С. би се доказало лесно след разкриване на банковата тайна в едно дело, по което той бил ответник. М.Б. умишлено и съзнателно в кръга на службата си сключил неизгодна сделка, с което ощетил предприятието на ЕТ, като присвоил и значителна част от движимото имущество, намиращо се в процесния недвижим имот, без то да е включено в масата на несъстоятелността, за което съставил документи с невярно съдържание на името на Е. К., било му е заплащано /подкупи/ от длъжностни лица на [фирма] и от Д.Н. за увреждащите действия, имал е съучастници – подбудители – длъжностни лица на [фирма], и помагачи – управителя на [фирма] и нотариус Е.. По време на заседанието по гр.д. № 4223/29009г. на СГС молителят научил за смъртта на М.М.. С. съзнавал, че открил производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] въз основа на неистински документи, предоставени му от „П.” А., и че за това той получил пари от банкерите, че с цел лична облага той организирал, ръководил и покровителствувал проданта на цялото имущество на молителя и насочил изпълнение върху това на трети лица, разчитайки на ненаказуемост за допуснатите безобразия и своеволия, криейки се зад т.н. свободна воля на съдиите, но когато е разбрал, че тази ненаказуемост ще бъде премахната, е избрал смъртта, покровителствувал синдика М.Б.. М.М. бил основният виновник за настъпилите за молителя вреди от виновното поведение на длъжностни лица на банката при и по повод отпускането на кредитите, обслужването им, отнемането и проданта на цялото движимо и недвижимо имущество – заложено, ипотекирано или просто присвоено и унищожено, вкл. подаването на сигнал с невярно съдържание до надлежен орган на властта, налагането на възбрана за напускане на страната 8 години, откриване на производство по несъстоятелност срещу [фирма] от 2002г. Несъмнено било обстоятелството, че от експертизата по а.д. № 4133/2010г. на ВАС молителят получил достъп до извлечението на [фирма], доказващо по категоричен начин виновността на действията на ответниците по гр.д. № 4223/2009г. на СГС, изиграло решаваща роля за настъпилата смърт. В молба-допълнение вх. № 1044393/25.Х.2011г. се сочи, че С. съзнавал ясно, че е извършено престъпление с разбиването на вилата, ипотекирана само за 15000 щ.д., с описването и продажбата на движими вещи, които не са включени в масата на несъстоятелността, с предаването на вилата ведно с намиращите се в нея вещи на [фирма] без опис, с несъобщаването на молителя на постановленията за възлагане на описаните вещи и с оформянето им като влезли в сила. Всички суми от проданта, както и значителна част от вещите, били присвоени от съдия С. и от синдика М.Б.. В становището си от 12.VІІ.2006г. С. лъжел, че в производството по несъстоятелност са извършени само две продажби – на вилата и на трактора, че не са нарушени изискванията на чл.717з от ТЗ. Продажбите са осъществени въпреки наличието на определение за спиране на проданта; получените от осребряването суми били преведени на фирма [фирма], като може да се твърди категорично, че по-голямата част от тях са постъпили в ръцете на С.; сочи се, че С. съзнателно лъжел и затаявал факти при разпита му като свидетел по д.п. № 49/2007г. на ГД Б., че намерението му било да присвои и сумите, получени от проданта на имущество на трети лица. Престъпното поведение на прокурори от различните инстанции препятствало наказателната отговорност на самоубилия се /преди да бъде дисциплинарно уволнен/ съдия Б.С. Ответникът по молбата за отмяна М. Б. Б. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна. За да се произнесе по същество по молбата за отмяна, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С решение № 9/30.ІV.2009г. по гр.д. № 13437/2007г. на СРС, оставено в сила с решение на СГС от 22.ІІІ.2010г. по гр.д. № 9296/2009г., касационната жалба срещу което е върната с влязло в сила определение, са отхвърлени предявените от К. Ив.Б. срещу М. Б.Б. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на: 8090лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие продажба на описано секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността; 9990лв. – частично от 22187лв., представляващи част от обезщетение за имуществени вреди вследствие обсебване и унищожаване на намиращо се в недвижим имот на ищеца движимо имущество и храна, както и от умъртвяването на домашния му любимец; 8300лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от увреждане от демонтаж, транспорт, разтоварване и складиране на движими вещи на ищеца, предадени му на 09.VІ.2004г., и 100лв., представляващи част от общо претърпени неимуществени вреди в размер на 50000лв. Прието е от въззивния съд, че по делото не е установено действията на ответника М.Б. в качеството му на синдик на [фирма] при продажбата на недвижим имот в С.,[жк], да са били неправомерни, те не са прогласени за такива, доколкото наказателното производство спрямо него по чл.220 ал.1 от НК за сключване на неизгодна сделка не е приключило с влязла в сила присъда. Не е налице и пряка причинна връзка между вредите и поведението на ответника – вредите не са пряка и непосредствена последица именно от сключените сделки от синдика, за които се твърди да са неизгодни. Молбата за отмяна при условията на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е неоснователна. Представените от молителя писмени доказателства – протокол за опис на движимо имущество по изп.д. № 10002/2003г. и два броя мемориални ордери с получател [фирма] /които не съдържат ясни данни за наредителя на преводите/ - не са нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като те са представени и приобщени по делото от първоинстанционния съд /виж л.31 и л.24/. Протоколите за разпити на Б.С. и на Ем. Й., извършени съответно през юли 2007г. и на 10.ХІ.2008г., също не са нови доказателства по смисъла на посочената законова разпоредба – показанията са снети по д.п. № 49/2007г., до което К.Б. като заинтересована страна е имал достъп, на него са изпращани постановяваните от съответните органи актове, поради което той е имал възможност при добро водене на делото да се снабди с тях и да ги представи своевременно в инстанционното производство. Не установяват нови обстоятелства и не представляват нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и представените публикация /вероятно в Интернет/ за Б.С., становище и акт за смърт на същия, публикация за смъртта на М.М., списък на роднините на същия и протокол за доброволно предаване от К.Б. на документи по д.п. № 49/2007г. Това е така, тъй като в тези документи не се съдържат данни, които са от значение за спора по делото. Извлечението за [фирма] съдържа неясни данни, което препятства възможността за преценка дали те са от значение за делото. А представените обвинителен акт по пр. № 10572/2007г. на СРП по д.п. № 49/2007г., с който М.Б. е обвинен за това, че на 27.ІV.2004г. в в кантората на нотариус като длъжностно лице – синдик на [фирма] съзнателно сключил неизгодна сделка, като продал на Д.Н. дворно място и построена в него вилна сграда в [жк]втора част ул.”***” № *, и от това произлязла значителна вреда за предприятието на ЕТ, и удостоверение от СРС за образувано НОХД № 2268/2011г. по посочения обвинителен акт не установяват нови обстоятелства по смисъла на закона – данни за повдигането на такова обвинение срещу ответника са приобщени в инстанционното производство и те са взети предвид от съдилищата. Не е налице и нито една от предпоставките по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК за отмяна на атакувания влязъл в сила съдебен акт. С представените доказателства не се установява влязла в сила присъда или решение по чл.124 ал.5 от ГПК за установяване неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано атакуваното решение, или престъпно действие на страна, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата за отмяна М.Б. разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК на решението на Софийския районен съд, І ГО, 24 състав, № 9 от 30.ІV.2009г. по гр.д. № 13437/2007г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: