Р Е Ш Е Н И Е № 490 С.,. 15.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№24 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. К. и Б. С. К. срещу решение от 08.06.2010г. по гр.д.№11756/09г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите считат, че въззивното решение противоречи на ППВС №3/1973г., в което е прието, че делбата, извършена без участието на всички съсобственици на вещта, е нищожна. Ответникът в производството С. Б. К. оспорва жалбата. С определение №650 от 28.06.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали е нищожна делба, извършена без участието на един от двамата съпрузи, съсобственици на вещта. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 06.07.09г. по гр.д.№4356/07г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. С. К. и Б. С. К. срещу Св. Б. К., Р. М. К. и Ж. Б. У. иск за делба на апартамент №12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит по време на брака между наследодателя на страните Б. К. Х. и ответницата Р. М. К.. През 1976г. Б. К. е дарил на дъщеря си Св. К. ¼ ид.част от апартамента, след което е извършил доброволна делба с нея, оформена с договор с нотариална заверка на подписите от 24.12.1976г. Прието е, че дарението на ¼ ид.част от апартамента, извършено без съгласие на съпругата, не води до нищожност на договора, а само до относителната му недействителност, на която може да се позовава единствено неучаствалата съпруга, която обаче не прави такова оспорване. По същите съображения не е нищожна и последващата делба, извършена без нейно участие. Двете сделки са породили правно действие, апартаментът е преминал в изключителна собственост на ответницата Св. К. и предявеният иск за делбата му е неоснователен. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че следва да се спазват разясненията на т.7 на ППВС №7/1973г. Там е посочено, че договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна по него не е участвал някой от съсобствениците на вещта. Това разрешение следва да се прилага и в случаите, при които идеална част от вещта принадлежи на съпрузи. За да може делбата да породи правно действие, в нея следва да участват и двамата съпрузи. Неучастието на единия от тях води до нищожност на делбата, съгласно чл.75, ал.1 от ЗН. По съществото на касационната жалба. Установено е по делото, че процесният апартамент е придобит по време на брака между наследодателя Б. Х. К. и ответницата Р. М. К., чрез участие на мъжа в Ж.. С нотариален акт №77, т.ХVІІІ, дело №2857 от 13.08.1976г. Б. К. е дарил на дъщеря си Св.а Б. К. ¼ ид.част от апартамента. Дарението е извършено при наличие на нотариално заверена декларация на съпругата, описана в приложенията към нотариалния акт. Това удостоверително изявление на нотариуса, свързано и с отговорите на Р. К. по чл.114, ал.1 от ГПК /отм./, следва да се възприеме като доказателство за спазване на изискването на чл.13, ал.3 от СК от 1968г. /отм./ - че разпореждането е извършено със съгласие на неучаствалата в сделката съпруга. Ето защо сделката е валидна и е породила своето правно действие. Последващата делба обаче е нищожна поради неучастие на Р. К., която е притежавала заедно със съделителя Б. К. ¾ ид.части от апартамента. Така Св. К. не е придобила тези ¾ ид.части посредством делбата. Доколкото обаче е владяла тези ¾ ид.части от 1976г. и до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, тя е станала техен собственик по давност. Възражение за придобивна давност е направено от нея своевременно още в първата инстанция. Това възражение е основателно, тъй като упражняваната от нея фактическа власт покрива признаците на владението. През периода 1976г. – 2002г. владението е противопоставено на родителите и Б. и Р. К., които са били собственици на въпросните ¾ ид.части от апартамента. Без значение е дали Св. К. е отблъсквала владението на своя брат С. К. и неговите наследници, тъй като до 2002г. те не са били съсобственици на апартамента. Ето защо като резултат обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Апартаментът не е съсобствен между страните и искът за делбата му е неоснователен. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 08.06.2010г. по гр.д.№11756/09г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: