Решение по н.д. № 830/23 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 9 Р Е Ш Е Н И Е № 430 гр. София, 21.11.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА 2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 830/23 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното: Производството е по реда на ХХІІІ НПК. Образувано е по касационни жалби, депозирани чрез защитниците на двамата подсъдими, срещу Присъда № 5 от 5 юни 2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 19/23 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С въззивната присъда е отменена в оправдателните й части първоинстанционната № 13 от 24 септември 2021 г., постановена по н.о.х.д. № 106/21 г. на Окръжен съд – Габрово и вместо това подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са признати за виновни в това, че на 27 април 2018 г. в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) са направили опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което са осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а за подсъдимия В. – и вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Подсъдимият В. е признат за виновен и в това, че на същата дата, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да има надлежно разрешение по ЗКНВП, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, поради което е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК. С касационната жалба и допълнението й, подадени чрез защитника на подсъдимия В. - адвокат Р. Б., са заявени всички оплаквания по чл. 348, ал. 1 НПК, като е допуснато известно смесване в изложението на съответно подкрепящите ги данни по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 НПК. Поддържаното нарушение на материалния закон е подробно аргументирано с тезата, че в разглеждания случай е било осъществено ненаказуемо приготовление, а не опит, както неправилно приел въззивният съд. Останалите съображения следва да отнесат към довода за допуснати съществени процесуални нарушения. Такива се явяват пространно изложените съждения за допуснати пороци във формирането на вътрешното убеждение на решаващия орган, за липса на мотиви и за допуснати логически противоречия в тях, определящи като неясна волята на съда, за основаване присъдата на предположения, за необсъждане на противоречията в доказателствената съвкупност и за ползване на негодни доказателствени средства, каквото, твърди се, е протоколът за претърсване и изземване поради това, че случаят не е бил отложен и за извършване на това процесуалноследствено действие. Тук следва да се причисли и оплакването, че без да е имало повдигнато обвинение за това подсъдимият В. бил осъден за държане на обект № 6 (а не както е по обвинителния акт за обект № 5). Акцентирано е неколкократно върху обстоятелството, че на сочената в обвинителния акт дата подсъдимите са били задържани в полицията и не е имало как да извършат престъплението. Явната несправедливост на наложеното наказание е подкрепена с твърдение, че при определянето му съдът не се е ръководил от редица смекчаващи обстоятелства. В допълнението към касационната жалба е отбелязано в тази връзка, че съдът не е съобразил заключението на психолого-психиатричната експертиза, установило лекомислие, както и данните, че В. работи и е студент. Останалите възражения, свързани с решението на съда да кредитира едни доказателства, а други не, по същество сочат на оплакване за необоснованост, каквото касационно основание не е предвидено. Отправените в условията на алтернативност искания са за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия В. или връщането на делото за ново разглеждане, или за изменение на съдебния акт чрез намаляване на наказанието. С касационната жалба и нейното допълнение, депозирани чрез защитника на подсъдимия С. Н. - адвокат С. Т., се инвокират еднообразни на сочените по-горе оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК– че се касаело за ненаказуемо приготовление, с оглед разяснението на вещото лице, че не била започнала същинската част на синтеза на метамфетамин; че ставало дума за негоден опит, тъй като намерените препарати не били прекурсори; че липсвали мотиви в присъдата по така застъпената от защитата теза; че не може да бъде споделено застъпеното виждане за осъществяване на деянието на 27 април 2018 г. след като обвинението изобщо не е посочило началния момент на събитията, а това служебно е сторил съдът; че съдът е допуснал противоречия, приемайки извършването на деянието на тази дата с аргумент, че тогава било довършено „престъплението“, при положение че като цяло е приел и осъдил подсъдимия за опит, каквото е и повдигнатото обвинение. Навежда се и довод за негодността на протокола за претърсване и изземване, който е бил ползван от въззивния съд при извеждане на фактическите му констатации. С тази жалба не е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Претендира се отмяна на присъдата съобразно намерения от ВКС порок. Не са постъпили възражения срещу касационните жалби. В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция защитниците поддържат изцяло касационните жалби по изложените в същите съображения, които по същество не допълват. В правото си на лична защита подсъдимият К. В. заявява, че поддържа казаното от защитника му. Подсъдимият С. Н., редовно призован, не се ползва от правото си да присъства и участва в съдебното заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби и предлага да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че на всички въпроси, повдигнати в жалбите е даден достатъчно ясен отговор в мотивите на присъдата на въззивния съд, като има мотиви защо се кредитират отделни части от обясненията на подсъдимия Н., показанията на различни свидетели, как те кореспондират с намерените на място веществени доказателства, а също и със заключението на вещото лице. Спирайки вниманието си на последното прокурорът заключава, че то не дава основание за интерпретация в смисъла, вложен от защитниците при обосноваване на тезата им за приготовление, а не за опит. В допълнение – че от самите обяснения на подсъдимия Н. и от намерените вещества и препарати също било изводимо намерението на дейците да произведат метаамфетамин. В подкрепа на това били и показанията на свидетелката, както и отпечатъците от подсъдимите по различни съдове. Относно наведените възражения във връзка с датата на деянието, прокурорът се съгласява, че в обвинението е следвало да се посочи началния момент на престъпната деятелност, но счита за безспорно, че именно на сочената в обвинителния акт окончателно е прекратена възможността подсъдимите да довършат производството на метаамфетамина. А че ставало въпрос именно за този вид наркотик, а не и за амфетамин, каквато възможност твърдят защитниците, намира за изяснено чрез заключението на вещото лице. Представителят на прокуратурата определя като достатъчно ясни съжденията на съда, касаещи държаната от подсъдимия В. марихуана. Смята, че съдът е обосновал защо се налага осъждане само за два обекта и оправдаване за останалите. Относно наказанието, наложено на подсъдимия В. прокурорът застъпва виждане, че то е определено правилно като размер и като вид, поради което не са налице основания и за изменение на присъдата. В предоставената му последна дума подсъдимият К. В. моли да бъде оправдан. След като прецени изложените в жалбите доводи, заявените касационни основания и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното: И двете жалби са допустими – всяка от тях е депозирана от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от обявяване на присъдата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество, касационните жалби са и основателни. Съдържанието им, както и естеството на престъпната дейност, за която са признати за виновни и осъдени подсъдимите позволява тяхното общо обсъждане. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения Те следва да бъдат разгледани с приоритет, защото възможната им основателност принципно определя като безпредметно обсъждането на тези за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Тъй като това е второто поред касационно производство, необходимо е да се проследи процесуалната съдба на делото досега. С първоинстанционната присъда, постановена по н.о.х.д. № 152/19 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. били признати за невинни в това, че на 27 април 2018 г. в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) са направили опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което и оправдани по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Подсъдимите били признати за невинни и за това, че на същата дата, в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП, са държали прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 2., вр. изр.1., предл. 4., вр. чл. 20, ал. 2 НК, а за подсъдимия В. – вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Със същата присъда подсъдимият К. В. бил признат за невинен в това, че на същата дата, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана и е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. По протест на прокурора срещу оправдателната присъда била извършена въззивна проверка. С Решение № 158 от 25 ноември 2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.н.о.х.д. № 331/20 г. първоинстанционната присъда била отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В обобщен вид въззивният съд приел за съществено процесуално нарушение разрешението, предприето от първостепенния да изключи от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване и съзрял противоречия в мотивите, определящи като неясна волята на съда. При новото разглеждане подсъдимите Н. и В. отново били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения с Присъда № 13 от 24 септември 2021 г., постановена по н.о.х.д. № 106/21 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Видно от мотивите, окръжният съд оценил като годно доказателствено средство протокола за претърсване и изземване, приел за доказано, че двамата подсъдими имали намерение да произведат метафетамин, но не и със специалната цел за разпространение, поради което ги оправдал на това основание. Мотивът да ги оправдае по второто обвинение – за държане на прекурсори – е недоказаност на факта, че двамата подсъдими са ги държали. Със съображения за недоказаност бил оправдан и подсъдимият В. по третото от посочените по-напред обвинения. По протест на прокурора оправдателната присъда била потвърдена с Решение № 107 от 1 август 2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3/22 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Въззивният съд на свой ред споделил становището на контролирания за годността на протокола за претърсване и изземване и след анализ на останалите доказателства приел, че по първото обвинение двамата подсъдими следва да бъдат оправдани, тъй като на инкриминираната дата подсъдимите са били задържани в полицията и обективно не са могли да извършат тогава приписаната им дейност. Подчертано е, че въпреки връщането на делото на прокурора за отстраняване на недостатъци в обвинителния акт, сред които и този за противоречието в датата, новият обвинителен акт е бил внесен без тази корекция. Приемайки, че времето на извършване на престъплението е съществено фактическо обстоятелство, което се очертава от рамката на обвинителния акт, апелативният съд е заключил, че следва да потвърди присъдата в тази й част, като е допълнил, че няма доказателства за това дейците да са имали за цел да разпространят метамфетамина. Касателно второто обвинение е възприета липсата на елемент от състава, а именно целта за разпространение на държаните прекурсори, с оглед на което също бил споделен извод за оправдаването на подсъдимите. Мотивът за потвърждаване на присъдата и относно третото обвинение е освен споменатия вече за датата и този, че не е доказано именно подсъдимият В. да е държал марихуаната. Недоволен от въззивния съдебен акт, прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново подал протест за касационната му проверка. С Решение № 15 от 12 януари 2023 г., постановено по н.д. № 800/22 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, протестираното решение е отменено в частта, в която е потвърдена оправдателната присъда спрямо подсъдимите Н. и В. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за В. – вр. чл. 63, ал. 1 НК и спрямо В. – за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Решението е оставено в сила в останалата му част – относно оправдаването на двамата подсъдими за държане на прекурсори – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2., вр. изр.1., предл. 4., вр. чл. 20, ал. 2 НК. С отменителното решение на касационната инстанция е указано изрично, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, потвърждавайки оправдаването на двамата подсъдими по обвинението по чл. чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за В. – вр. чл. 63, ал. 1 НК, тъй като неправилно приел, че деянието било осъществено на 26 април 2018 г. и също така неправилно заключил, че липсвала специалната цел за разпространение. Касационният съд е изложил съждения за естеството на престъпната проява (продължено престъпление), за недовършеността на деянието и за прекратяването на опита именно на 27 април 2018 г. По отношение на разпространителската цел е посочил, че тя е установена от обясненията на подсъдимия Н., дадени пред съдия в досъдебното производство, където е заявил, че имали намерение да почерпят с амфетамина свидетелите К. и П.. Припомняйки трайно установената съдебна практика на върховната инстанция, ВКС е отбелязал, че безвъзмездното предоставяне на наркотика също е разпространение и като е приел обратното въззивният съд е допуснал нарушение на закона. Констатирано е и съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо оневиняването по самостоятелното обвинение, повдигнато срещу К. В., изразяващо се в игнориране на част от доказателствените материали и осъществяване на повърхностен, непълен, незадълбочен, превратен доказателствен анализ, извършен в разрез с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК. С тези указания делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С иницииращия тогава касационния съд документ касаторът не е поставял въпроса за годността на протокола за претърсване и изземване и касационната инстанция не го е обсъждала. Като проблем с процесуално значение е бил изрично формулиран само във възражението на адвокат Б. срещу протеста. При новото разглеждане на делото в отменената част (за първото и третото обвинение) е постановена нова присъда, с осъдителен характер за двамата подсъдими, като единствено по обвинението за държането на марихуана от В. оправдателната присъдена е потвърдена за четири от обектите. Именно този съдебен акт е предмет на настоящия касационен контрол. Неоснователно е оплакването, заявено и в двете жалби, за липса на мотиви, наличие на логически противоречия в тях, необсъждане на противоречия в доказателствата и отсъствие на отговор на повдигнатите възражения. Въззивният съд е анализирал обстойно доказателствата като е посочил кой факт и въз основа на какво доказателство приема за установен. Констатирал е противоречията в гласните доказателства и ги е обсъдил като е кредитирал частично за определени обстоятелства, а за други не и е обяснил ясно на какво основание. Съдът ги е съпоставил с останалите доказателствени източници и така е обективирал проследимо израза на вътрешното си убеждение (л. 76 – л. 86) и може да се провери дали пътят на формирането му е верен. Несъгласието на страната с доказателствените изводи на съда след като доказателствата не са тълкувани изопачено, не е основание да се приеме неизпълнение на задълженията на решаващия орган. Такова оплакване навежда на твърдение за необоснованост. Принципно не е допуснато нарушение с признаването на подсъдимия В. за държане на обект № 6, а не с № 5, защото не се касае за осъждане по непредявено обвинение. Видно от обвинителния акт, в него е изписано словесно количеството, процентното съдържание на ТХК и стойността на марихуаната, тоест обектът е индивидуализиран несъмнено и тъкмо за него е повдигнатото обвинение. За този, а не за друг обект е и постановената присъда. Грешното и несъответно на номерирането в експертното заключение цифрово обозначение на обекта не внася никакво (още повече съществено) изменение във фактическите обстоятелства, предявени на подсъдимия, срещу които той е организирал защитата си. Затова и няма пречка съдът да процедира служебно при отстраняването на тази непрецизност. Съдът е дал отговор и подробно е обсъдил тезата на защитата за приготовление (л. 87 – л. 88), но я е отхвърлил, приемайки, че се касае за недовършен опит. Що се отнася до датата, съдът се е позовал на задължителните указания на ВКС за приложението на материалния закон. Основателно е обаче оплакването на двамата защитници за съществен порок във формирането на вътрешното убеждение, тъй като както въззивният, така и първостепенният съд са основали фактическите си изводи, ползвайки негодно доказателствено средство. Такова е съставеният протокол за претърсване и изземване. Развитите от апелативния съд съждения за пригодността на този документ, на фотоалбума – неразделна част от него, а оттам и за приобщените с него предмети и различни субстанции и заключенията на изследвалите ги експертизи няма как да бъдат споделени, защото са в отклонение от законовите повели. Няма съмнение, че законодателят не придава определена отнапред стойност на доказателствените средства (чл. 14, ал. 2 НПК). Решаващият орган е овластен да изведе суверенната си преценка в тази насока и тя не е и не може да бъде ограничена предварително. В този смисъл съдебният състав, комуто е възложено да реши делото не е обвързан от факта на одобрението на протокола за претърсване и изземване. Санкцията на даденото от съдия одобрение за извършеното действие не се ползва нито с абсолютна, нито със задължителна сила при оценъчната доказателствена дейност, дължима от съда, сезиран с разглеждане на обвинението по същество. Тъкмо последният е единственият компетентен при изграждане на фактическите си изводи да прецени дали процесуалноследствените действия са били проведени при спазване на условията и реда, предписани в процесуалния закон и да приложи съответните правни последици. Апелативният съд, както и първостепенният, е подходил съответно на това принципно положение, тъй като е обсъдил по същество дали случаят е бил неотложен, но е достигнал до неправилно процесуално заключение. Споделя се изразената от защитниците позиция, че в разглеждания казус не са били налице условията за извършване на претърсването в хипотеза на неотложност, а оттук, че е било нарушено поставеното в закона условие за провеждане на действието без предварително разрешение от съдия. Че случаят не е бил неотложен се установява красноречиво от приетото от въззивния съд, че заради постъпилата оперативна информация в сектор „Криминална полиция“ на РУ на МВР – Г., за държани наркотични вещества в къщата на свидетеля С. П., в която се развили твърдените събития, се осъществявало наблюдение. Въззивният съд е приел този факт за установен въз основа на показанията на свидетеля И. И., който също осъществявал наблюдение, редувайки се с други свои колеги. Въззивният съд е описал какво наблюдавал свидетелят И. и че сигнализирал колегите си, давайки им информация за потеглянето на автомобил оттам, в който пътували подсъдимите и свидетелите К. и П.. Така, около 00:05 ч. на 27 април 2018 г. автомобилът бил спрян за полицейска проверка, а около 00:10 ч. подсъдимите и свидетелите С. П. и Р. К. – задържани в полицията, където престояли до различни следобедни часове на същата дата. Претърсването в къщата на свидетеля С. П. започнало в 11:30 ч. без да се поиска предварително разрешение от съдия за провеждането на действието. Към този момент разследващите са имали яснота, че ще извършват претърсване заради постъпилата отнапред непроверена информация за държани наркотични вещества в къщата, а и защото, както сам е посочил въззивният съд, било установено, че свидетелят П. управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. По това време както собственикът на къщата, така и лицата, които са били с него са били фактически задържани в полицията и е напълно произволно приетото от апелативния съд, обосновало неотложността на случая, за съществуващ риск някакви други лица да влязат в къщата и да укрият или унищожат вещи и вещества. Съждението не държи сметка и за това, че подобен абстрактен риск така или иначе би стоял в рамките на над единадесетте часа, считано от момента на задържането на четиримата до момента на провеждането на действието. В смисъла на изложеното ВКС намира, че разследващите не са били изправени пред каквото и да е внезапно възникнало за тях обстоятелство за извършване на действието в 11:30 ч. на 27 април 2018 г. без разрешение от съдия. Поради това е изключено да се приеме, че хипотезата на чл. 161, ал. 2 НПК е приложима в този случай. Взетото последващо одобрение не може да санира констатирания порок. Напълно несподеляемо е развитото от апелативния съд съображение, че дори да се приемело, че случаят не бил неотложен, нарушението не било съществено, тъй като били спазени всички останали изисквания на закона. За да е годно доказателствено средство за извършването на съответното действие, за реда по който е извършено и за събраните доказателства, протоколът следва да е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК (чл. 131 НПК). Като не е спазено условието за неотложност, при което единствено може да се действа без предварителна санкция от съдия, е ясно, че цитираното процесуално изискване е нарушено и протоколът не може да се третира като годно доказателствено средство. След като коментираният протокол е негодно доказателствено средство, фактът на изземването в аспекта на индивидуализацията на конкретните предмети, вещества и субстанции не се установява посредством него, а те самите не се явяват валидно приобщени към доказателствения материал. Изготвеният при претърсването фотоалбум също е ползван неправилно при формиране на вътрешното убеждение на съда. Фотоалбумът, който е веществено доказателствено средство, е неразделна част от протокола за претърсване и изземване и се изготвя, за да онагледи проведеното действие. Щом последното е опорочено, то и снимковият материал, съставен при извършеното претърсване и изземване, не се явява годно доказателствено средство. Като закономерна последица от горното – не могат да се ползват и резултатите от експертните изследвания в онази тяхна част, в която обект са били иззетите и незаконосъобразно приобщени веществени доказателства (следи, предмети, вещества и субстанции). Като е сторил обратното и е ползвал всички посочени при изграждане на изводите си, въззивният съд е нарушил задължението си по чл. 13, ал. 1 НПК, тъй като в разрез с изискването на чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 106 НПК не е предприел действия за разкриване на обективната истина със средствата, предвидени в процесуалния закон, а се е основал на негодни доказателствени средства, опорочили и вътрешното му убеждение. Апелативният съд се е позовал с обща формулировка на показанията на свидетелите И. И. и С. П. (а те дори не са поемните лица), за да подкрепи доказателственото съждение, че фактът на извършеното процесуално действие и на изземване на предметите и следите се установявал и от тях. Напълно допустим подход представлява установяването на сочените обстоятелства и с гласни доказателствени средства. Само че съдът съвсем не е обсъдил дали и в какви точно параметри сочените от него гласни доказателства разкриват установяването и изземването на конкретните обекти. В заключение се обосновава, че присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактите, ползвайки годни доказателствени средства. Касационната инстанция не следва да се произнася по твърденията за нарушение на материалния закон. Разглеждането им е мислимо само при положение че фактологията е била изяснена без съществени процесуални нарушения. В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК ВКС, второ наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Присъда № 5 от 5 юни 2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 19/23 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.