Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 19.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 34/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. И. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. А. против въззивно решение на Окръжен съд, П. № 973/27.09.2011 г., постановено по гр. д. № 771/2011 г. С обжалваното решение е отменено решение на Пернишки районен съд № 563/6.07.2011 г. по гр. д. № 2005/2011 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени исковете на С. И. М. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Конкретното оплакване е, че въззивният съд не е извършил съдебен контрол за съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, не е преценил обстоятелствата на конкретния случай и поведението на жалбоподателя. Моли да се отмени незаконосъобразното решение и да се постанови решение по същество на спора, с което да се уважат предявените искове с присъждане на ищеца направените по делото разноски. За ответника по касация [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат И. В.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 596/26.04.2012 г. на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: При съдебен контрол за законност на дисциплинарно уволнение по повод предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът длъжен ли е да извърши преценка на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Ищецът С. И. М. е работил по трудов договор с [фирма], [населено място] на длъжността „технически ръководител” от 16.04.2010 г. до уволнението му със заповед № 12/28.01.2011 г., издадена от управителя на дружеството на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, затова че в течение на 30 последователни работни дни – от 17.11.2010 г. до 17.12.2010 г. вкл. безпричинно не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения по трудовия договор. От правна страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, описано в мотивите на заповедта за уволнение и че в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил изискванията на чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ. Въззивният съд не е възприел защитната теза на ищеца, че преди постановяването на заповедта за дисциплинарното му уволнение работодателят е издал предходна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 1.12.2010 г., невръчена на работника и липсваща в Л., като се е позовал на чл. 335, ал. 1 КТ и е счел ирелевантно подаденото от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до ТД на НАП-София, офис П. за прекратяване на трудов договор № 009/16.04.2010 г., считано от 1.12.2010 г., което по-късно /на 17.01.2011 г./ е било оттеглено. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон-чл. 189, ал. 1 КТ и задължителна практика на Върховен касационен съд – Р. № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., Р. № 305/1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., Р. № 372/1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ако съдът беше обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства във връзка със защитната теза на ищеца, че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказанието, тъй като с предшестваща заповед на работодателя трудовото правоотношение между страните е било прекратено, щеше да установи, че неявяването на ищеца на работа след 1.12.2010 г. не е в резултат на негово виновно поведение, или липсва субективна страна на нарушението. Решението следва да се отмени и Върховният касационен съд да се произнесе по същество на спора, като отмени неправилното въззивно решение и уважи предявените искове по изложените по-горе съображения. Искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е доказан до пълния предявен размер на сумата 3 953.40 лв. за периода 4.02.2011 г. – 4.08.2011 г. и следва да се уважи ведно със законна лихва върху сумата, считано от 1.04.2011 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на сумата 530 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Пернишки окръжен съд № 973/27.09.2011 г., постановено по гр. д. № 771/2011 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на С. И. М. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „б”, ет. 2, постановено със заповед № 12/28.01.2011 г. на управителя на [фирма], [населено място] на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА С. И. М. с посочени по-горе ЕГН и адрес на заеманата от него преди уволнението длъжност „технически ръководител” в [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на С. И. М. с посочени по горе ЕГН и адрес сумата 3 953.40 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 4.02.2011 г. до 4.08.2011 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 1.04.2011 г. и сумата 530 лв. за направените по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: