Р Е Ш Е Н И Е № 496 гр. София, 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1815 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. А. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №220/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Карнобат. С присъда №51 от 11.07.2012 г., постановена по НОХД №220/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Карнобат, осъденият М. е признат за виновен в това, че на 30.03.2012 г. в [населено място] от магазин и складово помещение на [улица], чрез повреждане на здраво направена преграда за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1931, 30 лева, от владението на собственика им М. М. Д.- И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК му е наложено наказание четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата М. е осъден да заплати в полза на Държавата и разноски по водене на делото в размер на 75 лева. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че в производството е допуснато нарушение на процесуални правила, свързано с личното участие на осъдения. Поддържа се, че съдът е трябвало да положи усилия и да установи, че осъденият се е намирал извън страната, след което да го призове чрез близките му, които са щели да го уведомят за развитието на наказателното производство. На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пръвостепенния съд. В хода на касационното производство защитникът поддържа искането, като твърди, че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не е мотивирал определението си, с което е дал ход на делото при условията на чл.269 НПК, като по този начин е лишил М. от възможността да участва в процеса, да даде обяснения и да се възползва от възможността делото да се развие при условията на съкратено съдебно следствие. Предлага делото да бъде възобновена на основание чл.423, ал.1 НПК Осъденият М. се присъединява към позицията на защитника си и моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че е задържан с Европейска заповед за арест в Република Гърция и въз основа на нея е предаден на българските власти. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство, тъй като в присъствието на защитник на досъдебното производство лично е бил привлечен в качеството си на обвиняем, след което е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият М. е привлечен в качеството на обвиняем на 30.03.1012 г. като на същата дата му е било предявено постановлението за привличане и му е била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка”. Към този момент той е посочил адрес за призоваване- [населено място], [улица]. След изготвяне на обвинителния акт и внасяне на делото за разглеждане в районен съд- гр.Карнобат осъденият е търсен на известния му адрес и не е открит. Съобщението е върнато с отбелязване, че М. е напуснал страната, намира се в чужбина и адреса му е неизвестен. Решаващият съд е отложил първото по делото заседание, като е изискал и впоследствие приел справки, от които е видно, че осъденият не е задържан в затвор или арестно помещение, не пребивава на адреса, няма друг известен адрес, напуснал е страната на 28.05.2012 г. и няма данни да се е завърнал. Впоследствие, с изрично определение в съдебното заседание, проведено на 11.07.2012 г., решаващият съд е докладвал справките и подробно е отразил в мотивната част на съдебния акт, че подсъдимият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин е направил невъзможно призоваването му. На тези основания съдът вярно е приел, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.269 НПК и е разгледал делото в отсъствие на М.. Касационният съдебен състав прецени, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и участвал на досъдебната му фаза. След това, по своя инициатива, той е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. С това свое действие М. е поставил съдебният състав, разглеждащ делото, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за съдебното заседание и да му даде възможност да участва в него. Касационната инстанция приема, че това поведение на М. е единствено причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и на това основание не са налице предпоставките за възобновяването му. Касационният съд не сподели и оплакването на осъдения, че първоинстанционния съд е трябвало два уведоми близките на М. за датата на съдебното заседание, за да се свържат те с него и да го уведомят да се яви на него. Такова задължение в процесуалния закон не е предвидено, като съдът е длъжен да призове подсъдимия на известните по делото адреси, като от своя страна последният е длъжен да не сменя местоживеенето си, а в случай, че напусне адреса да уведоми съда за това. Доколкото осъденият М. не е сторил това, той с действията си е предопределил развитието на наказателното производство в условията на задочна процедура. На посочените основания съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №220/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Карнобат. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.