2 Р Е Ш Е Н И Е № 252 София, 03.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 1067/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 140 от 20.05.2011 г. по в. т. д. № 98/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 257 от 15.12.2010 г. по т. д. № 864/2009 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ за сумата 49 467.60 лв. – цена на грозде по фактура № 1 от 12.12.2006 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1000 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 12.12.2006 г. до датата на исковата молба – 26.08.2009 г. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като твърди, че изводът за недължимост на претендираната сума е резултат от незаконосъобразния отказ на съда да вземе предвид представените по делото писмени доказателства, в т. ч. и неоспореното заключение на счетоводната експертиза, установяващи факта на приемане и надлежното осчетоводяване на процесната фактура от страна на купувача на стоката и обосноваващи приложимост на презумпцията по чл. 301 ТЗ. С определение № 515 от 04.07.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос, свързан със значението на неподписаната от купувача фактура за доказване сключването на договор за търговска продажба, както и за приложимостта на чл. 301 ТЗ в хипотезата на вписване на тази фактура в счетоводните книги на купувача и ползване на данъчен кредит по нея. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че исковата сума 49 467.60 лв., претендирана като цена на продадено грозде по фактура № 1 от 12.12.2006 г., е недължима, тъй като от всички събрани по делото доказателства не може да се направи извод за осъществена реална доставка, а фактурата, сама по себе си, не е основание за плащане на стоката. Това свое становище решаващият състав е аргументирал с липсата на конкретни доказателства за предаване на стоката като предавателно-приемателен протокол, товарителница, данни от пътни листове за маршрута на движение на камионите, посочени в кантарните бележки и др. Особено съществено значение е придадено на неизпълнението на вмененото на търговеца-ищец по реда на чл. 190 ГПК задължение за представяне на придружителните документи във връзка с превоза на гроздето, като в тази връзка е преценено, че представените сертификати и кантарни бележки от м. октомври 2006 г. не са от вида на изискуемите документи, посочени изрично в Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. По отношение доводите на въззивника, касаещи липсата на подпис на купувача във фактурата, съдът е счел същите за неотносими към основния спорен въпрос по делото – за доставката на стоката, като изрично е посочил, че недължимостта на претендираната сума произтича основно от липсата на доказателства за реално предаване на стоката. Като ирелевантен е преценен и въпросът за ползването на данъчен кредит от ответника по исковете. Решението е неправилно. Изводите на въззивния съд във връзка с доказателствената стойност на едностранно подписаната фактура за възникването на правоотношение по договор за търговска продажба, в т. ч. и за доставянето на стоката, както и за значението на вписването на тази фактура в дневника за покупките на ответника и ползването на данъчен кредит по нея са в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите съдилища практика на Върховен касационен съд, конкретно посочена в определението по допускане на касационното обжалване. Според тази практика, която се споделя напълно и от настоящия състав: Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата; Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита частичното плащане по фактурата, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. В противоречие с посочената практика, въззивният съд неправилно е счел като ирелевантен за спора установеният от заключението на счетоводната експертиза факт, че доставката на грозде по процесната едностранно подписана фактура е отразена и от двете страни съответно в дневника за продажбите на търговеца-ищец и в дневника за покупките на ответното дружество за м. декември 2006г., а така също и в подадените от тях справки-декларации по ДДС за този период. Включването на фактурата в дневника на покупките на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание както за съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба на процесното количество грозде, така и за доставката на същото. Този извод се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства – сертификати за произход на винено грозде реколта 2006 г., издадени от Национална лозаро-винарска камара, Ю. тракийска лозаро-винарска камара-С. на С. Ш., в качеството й на производител, по повод продажба на описаните в процесната фактура сортове грозде на ответното дружество [фирма], придружени от кантарни бележки, съдържащи данни за измерените и предадени за превоз количества. Обстоятелството, че посочените документи отразяват по-голямо от отразеното във фактурата количество грозде, не е основание същите да бъдат преценени като неотносими към спора доказателства. Аргумент в подкрепа на твърдението на ищеца за извършена от него доставка на гроздето, описано в спорната фактура, представлява и процесуалната позиция на самия ответник. В отговора на исковата молба същият е признал, че през есента на 2006 г. е закупил от [фирма] грозде, което е заплатил изцяло. Доколкото обаче по делото не са ангажирани доказателства за друга, различна от процесната доставка /нито такива данни са констатирани от вещото лице при извършената проверка в счетоводството на дружеството/, следва да се счете, че единствената доставка между страните е тази по процесната фактура, като липсата на данни стойността на същата да е заплатена от ответното дружество, налага съответно извод за нейната дължимост. Що се отнася до неизпълнението на вмененото на търговеца-ищец по реда на чл. 190 ГПК задължение за представяне на придружителните документи във връзка с превоза на гроздето, посочени изрично в Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, същото неправилно е преценено от решаващия състав като недоказващо реална доставка на гроздето. Установеното от законодателя изискване превозваното грозде за вино да бъде придружено от документи по нормативно установен образец има отношение единствено и само към превоза и неизпълнението му е от значение евентуално за ангажиране отговорността по специалните нормативни актове, но е напълно ирелевантно към възникването на правоотношението по продажба на гроздето и към изпълнението на задължението на продавача за предаването му на купувача. Освен това, в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че представянето от страна на ищеца-продавач на изисканите от съда придружителни документи е било обективно невъзможно към този момент, тъй като съгласно чл. 43, ал. 2 от Закона за виното и спиртните напитки оригиналните придружителни документи или техни копия се съхраняват от издателите на документите и от получателите на стоката и са на разположение на контролните органи за срок от 2 години, който срок е изтекъл много преди на ищеца да бъде вменено задължението по чл. 190 ГПК. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ е основателен и след отмяна на обжалваното решение следва да бъде уважен изцяло за сумата 49 467.60 лв. Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената цена на гроздето за периода от възникване на задължението – 12.12.2006 г. – до датата на исковата молба – 26.08.2009 г. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че дължимото обезщетение е в размер на 19 238.61 лв. Доколкото обаче ищецът е претендирал само сумата 1000 лв. и с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, на същия следва да бъде присъдена именно тази сума, а не действителният размер на обезщетението. Предвид изричното искане на ищеца, върху присъдената сума следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 14 453.35 лв., включваща адвокатско възнаграждение 10 000 лв., държавни такси 4 153.35 лв. и възнаграждение за вещо лице 300 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 140 от 20.05.2011 г. по в. т. д. № 98/2011г. на Великотърновски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ, сумата 49 467.60 лв. /четиридесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ – цена по фактура № 1 от 12.12.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2009 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 000 /хиляда/ лева - обезщетение за забава върху първата сума за периода от 12.12.2006 г. до 26.08.2009 г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 14 453.35 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: