Р Е Ш Е Н И Е № 845 С., 12.11.2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: М АРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Е. Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 481/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. С решение от 11 април 2008 г. по гр.д.№ 3053/ 2006 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ- д състав е отхвърлен иска, предявен от А. П., Н. К. и Г. М. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място], Софийска област. Тъй като не е допуснато касационно обжалване решението е влязло в сила на 27.10.2008 г. На 30. 01.2009 г. ищците са подали молба за отмяна на горното решение, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- поради наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страните при разглеждане на делото и имат значение за правилното му решаване. Ответникът не взема становище по молбата. За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното: Молителите са наследници на Методи К., починал през 1960 г. Пропуснали са срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ за подаване на заявление до поземлената комисия, поради което са предявили правото си за възстановяване на земите, останали от техния наследодател, по съдебен ред. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че не е доказано към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците да бил придобил имотите след двадесетгодишно давностно владение, както изисква чл. 34 от Закона за давността. Приел е от събраните по делото доказателства, че това владение е продължило най- много десет години, което не е достатъчно за придобиване на правото на собственост. Горните изводи са направени въз основа на свидетелски показания, както и според представените писмени доказателства- данни от емлячния регистър от 1949 г., две удостоверения от ТКЗС и две от С. [населено място], че Методи К. е отдавал под нае м на ТКЗС 30 дка ниви през 1949 до 1955 г. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, които според молителите сочат на факта, че наследодателят им е отдавал имотите си под наем до 1955 г., до която година би следвало да е изтекъл необходимият давностен срок. Тези доказателства сочели и на това, че администрацията го е считала за собственик с оглед задължението за плащане на данъци и отдаването под наем на имотите. Представените 2 бр. разписки от 13.VІ.48 г. и 20.VІ.49 г. са издадени в уверение на това, че наследодателят на ищците е подал декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти в землището на [населено място]. Като документ те са нови писмени доказателства, но не са от значение за делото, тъй като при разглеждането му е било представена служебна бележка, в която са възпроизведени самите декларирани имоти. Затова и разписките не установяват ново обстоятелство, която да не е било известно по делото. Другите доказателства- у-ние № 23 от 5.01.1950 г. от ОНС- Долни Л., у- ние от 16 декември 1949 г. от Г.- П. и у- ние от 30.05.1955 г. , както и у-ние № 196 от 11.VІ.56 г. от ТКЗС [населено място] са били представени по делото и са обсъдени от съда, поради което не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Правилността на изводите, направени от съда при обсъждането на тези доказателства, не могат да бъдат проверявани в рамките на настоящото производство. Нов документ е писмо № 1940/ 21.ІХ.1949 г., изпратено от народния съвет [населено място] до Методи К. във връзка с приложение на Закона за забрана на договора за наем на изполица, както и съобщение от 16.1. 1952 г. за определяне наследствен данък, но и те не биха били от значение за делото, тъй като нямат отношение към съображенията, поради които съдът е отхвърлил иска, а именно липсата на необходимия давностен срок. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението на въззивния съд по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и затова настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. М. К. и А. М. П. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 11 април 2008 г. по гр.д.№ 3053/ 2006 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ- д състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: