ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 363   София19.05.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА                 ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                       БОЯН БАЛЕВСКИ   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  385/ 2010  год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “Я” О. - гр. С. срещу Определение № 356 от 16.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 191/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 961 от 29. ХІ.2009 г. по т.д. № 710/ 2000 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба на “Я” О. - гр. Ст. Загора, с оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения относно назначаването на особен представител на дружеството по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.), без да са били налице условията затова, постановяване на решението при опорочено представляване на страната и задължаване на представителя да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба, вместо задължението въззивният съд да съобщи на търговското дружество, които нарушения въззивният съд не е констатирал. В Изложение на касационните основания жалбоподателят, като отново интерпретира фактите по делото, поддържа, че разрешените процесуалноправни въпроси, са за правомощията на въззивната инстанция при постановено недопустимо първоинстанционно определение за назначаване на представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.) в нарушение на чл. 25 ал. 1 ГПК (отм.), за недопустимо решение, за недопустима подадената от назначения представител въззивна жалба, която страната е принудена да поддържа, за да не влезе в сила решението, и за неправилно задължаване на особения представител да внесе държавна такса по въззивната жалба. По тези съображения жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение противоречи на трайната практика на ВКС, иска да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представя копия от съдебни актове, постановени от ВС и ВКС по приложението на чл. 16 ал. 3 ГПК, чл. 25 ГПК, чл. 50 ал. 2 ГПК (отм.) и по чл. 26 ал. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба ”З” АД - гр. Г. по съображения, изложени в писмено Становище, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и същество частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на въззивната жалба поради невнесена държавна такса, съобщението за която съдът е изпратил на назначения по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.) на дружеството особен представител адв. В. Загора. Изложени са съображения, че след като съдът е назначил особен представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.), последният не следва да внася държавна такса, но адв. Ц, като представител на “Я” ЕО. - гр. С., има служебно задължение като пълномощник на страната, да установи контакт с представляваното от нея дружество, да се обърне към съдружниците, тъй като дружеството продължава да съществува, независимо, че е било в процедура за избор на нов управител, и адв. Ц след установения контакт със страната, която представлява, да реши проблема с държавната такса. Съдът е заключил, че задължението на служебния защитник по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.), получил съобщението за внасяне на държавната такса, като представител на дружеството, е същото, каквото задължение има представителят на страната на основание договорно представителство. Изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, с оглед данните по делото, следва да се сведат до релевантния за делото процесуалноправен въпрос: когато съдът е назначил особен представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.) на търговско дружество, чийто управител е починал по време на делото, при подадена от този представител въззивна жалба, той ли следва да осигури внасянето на държавната такса, като има задължение да установи връзка с дружеството, което продължава да съществува и след смъртта на управителя. Останалите въпроси, изложени от жалбоподателя, за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, нямат отношение към обжалваното сега определение за правилността на определението за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване нередовността й относно държавната такса. По този въпрос неоснователно жалбоподателят се позовава на установена задължителна съдебна практика, като представя съдебни актове, които не са относими към изложения процесуалноправен въпрос, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тъй като по въпроса няма съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Определението е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд е приравнил задължението за внасяне на държавна такса от особен представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.), назначен на дружество, чиито управител е починал, на задължението на упълномощен от страната адвокат, като е посочил, че и в двата случая адвокатът установява връзка с упълномощителя си, който дължи таксата. Дали са били налице условия за назначаване на 14.ІІІ.2009 г. на представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.) на търговско дружество, чийто управител е починал по време на делото, след като в дадения срок дружеството не е представило доказателства за назначен нов управител, може да се прецени при проверка правилността на първоинстанционното решение. Но след назначаването на особения представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.) в първоинстанционното производство е имало данни, подадени от адв. Ц, че е променен адресът на управление на дружеството, което вече е в гр. С., ж.к. ”С”, ул.”Р”г” ет.2 ап. 72 (молбата на л.230). Тъй като основанието за назначаване на особен представител по чл. 16 ал. 6 ГПК (отм.), е смъртта на управителя, следователно причината е временна и в повечето случаи - отстранима - до назначаването на нов управител, първоинстанционният съд следваше да изпрати съобщението за дължима държавна такса до “Я” О. - гр. С. на посочения от адв. Ц адрес в гр. С., като задължение за внасяне на държавна такса адв. Ц няма, още повече, че към 22.V.2009 г. на “Я” О. - гр. С., вече е бил назначен нов управител Я. Определението, с което е потвърдено определението за връщането на въззивната жалба поради невнасяне от особения представител адв. Ц на държавна такса 752.12 лв., следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанционното определение за връщане на въззивната жалба. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за по -нататъшни процесуални действия по подадената въззивна жалба, след внасяне от “Я” О. - гр. С. определената държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 356 от 16.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 191/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него постановява: Отменя Определение № 961 от 29. ХІ.2009 г. по т.д. № 710/ 2000 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба на “Я” О. - гр. С. против Решение № 30/10.ІХ.2009 г. по №710/2000 г. на Старозагорски окръжен съд. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за извършване на по - нататъшни процесуални действия по подадената въззивна жалба. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: