5 Р Е Ш Е Н И Е № 122 С., 27.05. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 15 май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 975/2012 година за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 87 от 28.01.2013 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1097 от 04.06.2012 г. по гр. дело № 1294/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 216/25.01.2011 г. по гр. дело № 11573/2010 г. на Варненски районен съд и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. А. Г. извършено със заповед № 21/26.05.2010 г. на управителя на дружеството; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър маркетинг и продажби” и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение за времето от 27.05.2010г. -27.11.2010г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на 5163,84 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска - 27.07.2010 г. до изплащане на задължението. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - допустимо ли е част от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника или служителя по чл. 193 КТ, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Съобразно съдебната практика на Върховния касационен съд, установена по реда на чл. 290 ГПК с решение по гр. дело № 1208/2009г., четвърто г. о.; решение по гр. дело № 388/2011 г., трето г. о.; решение по гр. дело № 410/2009г., четвърто г. о.; решение по гр. дело № 264/2009 г., трето г. о.; решение по гр. дело38/2009 г., четвърто г. о. - дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е с обжалваното решение, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание не съдържа реквизитите на чл. 195, ал. 1 КТ - няма посочено време на извършване на нарушението, което се съдържа в уведомлението на работодателя по чл. 193 КТ, но заповедта не препраща към това писмо или друг акт доведен до знанието на работника. В касационното жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение - незаконосъборазност и необоснованост на изводите, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание не била мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, относно време на извършване на нарушението, въпреки че по този признак заповедта е конкретизирана в поисканите от служителя обяснения по чл. 193 КТ. Ответникът А. А. Г. оспорва касационна жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. Установено е, че ищецът е изпълнявал длъжността „ мениджър маркетинг и продажби” в ответното дружество, чиито трудов договор е прекратен със заповед № 21 от 26.05.2010 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в задържане на дневния оборот от магазина находящ се в [населено място], бул. В. В.” № 57, за период от повече от два месеца без уважителна причина. Заповедта е връчена на ищеца от адвокат на дружеството при отказ оформен с присъствието на двама свидетели. Преди връчване на заповедта за уволнение работодателят поканил ищецът в седмодневен срок да даде обяснения в писмен вид, защо на 19.03.2010 г. в качеството си на управителен на магазин за дрехи втора употреба, находящ се в [населено място], бул. В. В.” 57, стопанисван от [фирма] е изтеглил от касата 906 лв., за да ги депозира по банкова сметка на дружеството на същия ден, ги е внесъл в банковата сметка на дружеството два месеца по-късно на 18.05.2010 г. Писмото е връчено при отказ в присъствието на двама свидетели на 18.05.2010 г. От показанията на разпитан по делото свидетел Ч. се установява, че писмото е било връчено лично на ищеца, който се е запознал със съдържанието му в присъствието на свидетеля. При тези фактически обстоятелства извода, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ е незаконосъобразен. Изводът на съда влиза в противоречие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд имаща задължителен характер, според която заповедта е мотивирана, и когато част от реквизита по чл. 195, ал. 1 КТ се съдържа в друг документ, посочен в заповедта, чието съдържание е доведено до знанието на работника или служителя. В процесния случай работодател е поискал писмени обяснения от ищеца в рамките на започнало дисциплинарното производство по повод решаване на въпроса за дисциплинираната отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на ищеца за извършено конкретно дисциплинарно нарушение. Обяснението е поискано преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като ищецът е бил запознат със съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, индивидуализирано по своите обективни и субективни признаци с посочване времето на извършването му. На ищеца е било предоставено необходимото време да изложи свои съображения по конкретното нарушение. Задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя по чл. 193, ал. 1 КТ е съществен елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Когато то е изпълнено от работодателя, обстоятелството че заповедта не препраща към писмото, с което са поискани обяснения от ищеца, които са част от дисциплинарната процедура, не води до немотивираност на същата, тъй като в рамките на дисциплинарното производство ищецът е бил детайлно осведомен относно конкретното нарушение и периода от време, в който е забавил изпълнението на трудовите си задължения вменени му със заповедта за сключването на трудовия договор, длъжностната характеристика за заеманата длъжност и Правилника за вътрешния трудов ред на магазините стопанисвани от [фирма] - да отчита дневния оборот от магазина същия ден или най-късно на другия ден до 11 часа. Правото на защита на ищеца не е било нарушено и същият при връчване на заповедта не е бил поставен в положение на изненада относно обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание. Нарушението визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е установено. По същество то не се оспорва от ищеца с исковата молба. Същият не е установил уважителни причини, поради които не е могъл да изпълни задължението за внасяне на дневния оборот в посочените времеви граници. По делото е установено, чрез представено писмо от [фирма], че клонове на банката работят и в събота при работно време от 10.00 до 16.00 часа, т. е. ищецът е имал възможност да внесе оборота на 20.03.2010 г. Същият е представил болничен лист за нетрудоспособност за периода 29.03.2010 г. до 28.04.2010 г. и втори болничен лист за периода от 28.04.2010 г. за 20 дни и явяване на работа 18.05.2010 г., които не обосновават уважителна причина за неизпълнение на задължението. Извършеното нарушение е достатъчно тежко, тъй като касае спазване на финансовата дисциплина установена в дружеството на работодателя, а ищецът е бил материално отговорен за отчитане оборота на посочения в заповедта магазин, бил е натоварен с по -висока степен на доверие, което той не е оправдал. Това обуславя законност на заповедта издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ. Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново по същество от касационния съд за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции в размер общо на 2850 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1097 от 04.06.2012 г. по гр. дело № 1294/2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. ОТХВЪРЛЯ исковете на А. А. Г. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на А. А. Г. извършено със заповед № 21/26.05.2010 г. на управителя на дружеството; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър маркетинг и продажби” и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на [фирма] да му заплати обезщетение за времето от 27.05.2010г. -27.11.2010г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на 6700 лв. лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска - 27.07.2010 г. до изплащане на задължението. ОСЪЖДА А. А. Г. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2850 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ