Р Е Ш Е Н И Е № 432 [населено място], 26.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 826 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 05.03.2010г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 667/2009г., с което е прогласена нищожността на решение № 377 от 17.07.2009г. на К. районен съд по гр.д. № 1775/2007г. и е върнато делото на посочения съд за ново разглеждане. Жалбоподателят А. Д. А. счита решението за неправилно. Според него решението на първоинстанционният съд е мотивирано, законосъобразно и постановено при аргументирана преценка на доказателствата. Съдът е дал отговор на спорните въпроси по делото както относно действителността на представеното завещание, така и относно накърняването на запазената част от наследството. Поради това няма основание да бъде прогласявано за нищожно, както е приел въззивният съд. Иска се отмяна на решението на К. окръжен съд и потвърждаване на решението на К. районен съд. Ответницата по жалбата Х. Д. Ш. не е взела становище по жалбата. С определение №666 от 24.06.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с практиката по процесуалноправния въпрос за предпоставките за нищожност на съдебното решение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение след проверка на заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба, предявен от А. Д. А. против Х. Д. Ш.. Предмет на делбата е имущество, останало от наследодателите Т. и Д. К., родители на страните, починали съответно през 2005г. и 2006г., а именно: недвижим имот в[населено място], К. о., съставляващ УПИ I-148 с построените в него две полумасивни жилищна сгради и навес, както и движими вещи, описани в исковата молба. Ответницата Х. Ш. е представила саморъчно завещание от наследодателя Д. К. и е претендирала, че имотите са нейна собственост; същевременно тя е заявила искане за възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с извършено дарение от наследодателите в полза на ищеца относно апартамент в[населено място] на [улица], като след намаляване на дарението този имот да се върне в наследството и да бъде допусната делба на 2/3 ид.ч. от него при равни права на страните. Първоинстанционният съд с решението си е допуснал делба на недвижимия имот по исковата молба при равни квоти на съделителите; искът за делба на движими вещи е отхвърлил като недопустим по съображения, че няма доказателства за собствеността на вещите, а искът по чл. 278, ал.2 ГПК/отм./ във вр. с 30 ЗН е отхвърлил като неоснователен поради липса на доказателства за наследствената маса по чл. 31 ЗН. Въззивното производство е образувано по жалба на ответницата Ш. в частта, с която е допусната делба на недвижимия имот и не са уважени нейните искания по чл. 30 ЗН и за делба на апартамента в[населено място]. С обжалваното решение въззивният съд е установил, че районният съд не е приел претенцията по чл. 30 ЗН с нарочно определение, не е извършил преценка на родовата й подсъдност; приел е иска за делба на движимите вещи за недопустим, но с диспозитива си го е отхвърлил; отхвърлил е иска по чл. 30 ЗН като недоказан, без да обсъди събраните експертизи за установяване стойността на дарения имот и на останалото имущество на наследодателите; не е изчислил размера на запазената част като дробна част от наследствената маса. Поради всички тези пороци К. окръжен съд е счел решението за нищожно поради липса на ясни и точни мотиви. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с практиката по въпроса за предпоставките за нищожност на съдебното решение. В Решение № 810 от 17.10.2008г. по гр.д. № 2895/2007г. на I г.о. на ВКС се приема, че е нищожно решението, в което липсва надлежно волеизявление: направено е от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване. Докато в обжалваното решение съдът е счел, че решението е нищожно, защото няма конкретни и точни мотиви, въпреки че има разбираем диспозитив. Настоящият състав намира за правилна практиката в решение № 810 от 17.10.2008г. по гр.д. № 2895/2007г. на I г.о. на ВКС. Нищожността е най-тежкия порок на съдебните решения и тя е налице когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от надлежен орган в надлежен състав; не е писмено или не е подписано/ или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е абсолютно неразбираемо. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви, то те не водят до нищожност на решението, а евентуално до недопустимост или неправилност. По основателността на касационната жалба. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. В случая съдът в разрез с приетото по-горе разбиране за основанията за нищожност на съдебно решение е счел, че нищожността се обосновава с липсата на конкретни и ясни мотиви, без да вземе предвид, че постановеното първоинстанционно решение има изложени мотиви, както и напълно разбираем диспозитив. Следователно волята на съда и даденото от него разрешение на спорните въпроси са ясно изразени и не е налице обоснованата по-горе абсолютна неразбираемост на решението. Дали тези мотиви са конкретни, точни и правно издържани е въпрос на правилност на решението. Тук следва да се посочи, че въззивният съд като „втора първа инстанция” извършва не проверяваща, а решаваща дейност, т.е. разглежда спора по същество като сам формира свои правни изводи въз основа на събранитепо делото доказателства. Поради това, ако един иск неправилно е отхвърлен или е приет за недопустим в правомощията на въззивния съд е да поправи тези грешки на първата инстанция. Ако по някое от възраженията на страните няма мотиви или изложените са неточни съдът е длъжен да изложи такива. Ето защо недостатъците на мотивите не съставляват порок на решението, водещ до неговата нищожност, а само до неправилност. Поради изложеното обжалваното решение, с което е прогласена нищожност на решението на К. районен съд следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК. Тъй като въззивният съд прогласявайки нищожността на решението, не е разгледал спора по същество, то делото следва да бъде върнато за разглеждане на въззивната жалба от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 05.03.2010г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 667/2009г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: