ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 287 гр. София, 05.07.2019г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1252/2019 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров" ООД, [населено място], чрез пълномощника си адв. М. С. Дедова, против определение № 22 от 28.01.2019 г. по в.ч.т.д. № 9/2019 г. на Бургаски апелативен съд . Ответникът по жалбата - Национална здравноосигурителна каса – РЗОК - Бургас, не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на настоящия касатор срещу определение № 1081/16.11.2018 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което производството по делото пред последния е прекратено и същото е изпратено на Административен съд Бургас по подсъдност. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че договорите, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ са особен вид договори, като правилата, принципите и условията при които се сключват, са изрично регламентирани в специален закон, какъвто е Законът за здравното осигуряване и Националния рамков договор, който е нормативен акт. Поради това съдът е приел, че не е налице равнопоставеност между страните, независимо че отношенията между тях се уреждат с договор /който, според състава, е коренно различен като правен институт от този в гражданското и търговското право/, а, с оглед значимия обществен интерес, който засягат, тези субекти се намират в съотношение на власт и подчинение. Цитирайки нормата на чл. 19а АПК, приета от законодателя с изменение на закона от 2016 г. при липса на обратно действие, съдът е посочил, че даденото с нея легално определение на административния договор не въвежда за първи път този правен институт, който до този момент се е уреждал от специални закони, а през 2016 г. материята по този въпрос само е кодифицирана. Приел е, че договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 330 не са променили качеството си с въвеждането през 2016 г. в АПК на общи разпоредби за административния договор, а новото в регламентацията е само редът, по който се разглеждат споровете по изпълнението им и като процесуални тези правила са приложими към всички заварени спорни материални правоотношения. В заключение, с наличието на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК към момента на повдигане на спора между страните във връзка с изпълнението на сключения през 2015 г. административен договор между тях, предвиждаща подведомственост на такъв вид дела на административния съд, съдът е обосновал крайния си извод за правилност на постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане от Бургаски административен съд . С изложението си на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът е поставил въпросът „Намира ли приложение уредбата на чл. 19а от АПК за договори, сключени преди влизането в сила на разпоредбата?", като е поддържал наличие на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед даденото от въззивният съд разрешение в противоречие с практиката на ВКС и ВАС - определение № 3/19.01.2018 г. по адм.д. № 78/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, в което е прието, че спорове, свързани с договори между изпълнители на медицинска помощ и Националната здравноосоигурителна каса, се разглеждат от гражданския съд по общия ред, тъй като към момента на сключването им не е съществувала материалноправната норма на чл. 19а АПК. Цитирайки правните изводи на петчленния смесен състав, частният касатор е извел свое разбиране, че родовата подсъдност в процесния случай се определя по правилата на ГПК и делото следва да се гледа по общия ред. Съгласно възприетите в т. 1 на TP № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валиднопредприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Тези изисквания, обуславящи наличието на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира за осъществени по отношение на формулирания въпрос. Обжалването следва да се допусне при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като дадените от апелативния съд разрешения са в противоречие с практиката на върховните съдилища. С посочената от частния касатор практика и служебно известна такава на настоящия състав /напр. определение № 236/05.04.2019 г. по ч.т.д. № 787/2019 г. на II т.о., определение № 189/23.04.2019 г. по ч.т.д. № 284/2019 г. на I т.о., определение № 202/02.05.2019 г. по ч.т.д. № 300/2019 г. на I т.о. всички постановени по реда на чл. 274, ал.З ГПК, определение № 16/28.02.2019г. по гр.д. № 4/2019г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и др. е прието, че спорът за изпълнение на договор по чл.20,ал.1,т.4 ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ - лечебно заведение се разрешават по общия исков ред от гражданските съдилища, независимо че договарянето е реализирано по административен ред и договорът има административен характер. Този извод се обосновава по аргумент от новоприетите разпоредби на чл. 19ж АПК, чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК и §149, ал. 4 ПЗР към ЗИД на АПК, като последната изрично предвижда, че съдебните производства по спорове за изпълнение на сключените преди 01.01.2019г. административни договори, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършва по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Тази практика се споделя изцяло и от настоящият състав. Наличието на такова разрешение в практиката на ВКС, на което постановеното и обжалвано пред настоящия състав въззивно определение противоречи, е основание същото да бъде отменено, а ведно с него - и потвърденото от него определение на Бургаски окръжен съд. След отмяната му делото следва да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждането и решаването на въникналия спор. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22/28.01.2019 г. по в.ч.т.д. № 9/2019 г. на Апелативен съд Бургас. ОТМЕНЯ определение № 22/28.01.2019 г. по в.ч.т.д. № 9/2019 г. на Апелативен съд Бургас и потвърденото с него определение № 1081/16.11.2018 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд Бургас. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: