Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 06 март 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2285/13 година. Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения М. Д. П. за възобновяване на внохд № 316/2012 год. по описа на ОС-Ямбол, отмяна на постановеното по него решение № 167 от 05.11.2012год. и на присъда № 84 от 27.06.2012 год. по нохд № 185/2012 год. на Елховския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. От искането може да се извлече релевирано основание за отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че автор на деянието предмет на осъждането на П., е друго наказателноотговорно лице. Съдилищата едностранно са обсъдили доказателствата и са възприели само тези, които уличават осъдения в престъплението, като не са обсъдили други, които го оневиняват. Това е довело и до неправилно приложение на закона, защото П. е осъден да престъпление, което не е извършил. Пред Върховния касационен съд осъденият и защитникът му поддържат искането по сочените в него основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за изцяло неоснователно. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 84 от 27.06.2012 год. по нохд № 185/2012 год. Елховският районен съд е признал подсъдимия М. Д. П. за виновен в извършено на 23/24.12.2011 год. в гр.Елхово, от магазин на ул.”Търговска”, № 58, стопанисван от ЕТ „ВАЛ-СОН-С. А.”, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29,ал. 1,б.”а” и „б” от НК, с предмет-хранителни стоки и пари на обща стойност 208,72лв., поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода, като е постановено наказанието П. да търпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал от определеното наказание времето, през което П. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.12.2011 год. С решение № 167 от 05.11.2012 год. по внохд № 316/2012 год. на Ямболския окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице-осъденият по делото П.. Посочените основания за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, поддържани и в съдебно заседание, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Доводът за неправилно приложение на закона се свежда единствено до твърдението, че осъденият М. П. не е извършил престъплението. По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК. В мотивите, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, инстанциите са изложили убедителни съображения, защо не са приели за достоверни обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното производство относно оспореното от него авторство в извършване на престъплението като са се позовали на последователните и непротиворечиви показания на разпитаните пред Елховския районен съд свидетели И. А., Д. В., Ж. И., П. А., както и на показанията на свидетелката И. Д. дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. Всеки един от свидетелите е изложил релевантни към предмета на доказването факти, които не си противоречат, а взаимно се допълват и са пряко относими за установяване на времето, мястото и механизма на престъплението и косвено-на П. като негов автор, с оглед своенето на откраднатите вещи, непосредствено след отнемането им от владелеца им и последващите разпоредителни действия на П. с тях, включително и с възмездното им отчуждаване в полза на свид. Ж.И., чрез посредничеството на свидетеля Д. В.. Наред с посочените гласни доказателства, не са останали вън от вниманието на съда и останалите писмени доказателства установяващи обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК-протоколът за оглед на местопроизшествие от 24.12.2012 год с приложения към него фотоалбум, както и експертното заключение на стоковедната експертиза. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства, при което нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК не е допуснато. Достоверността на доказателствата е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В мотивите на първата съдебна инстанция, възприети изцяло от въззивния съд, подробно и задълбочено са обсъдени всички събрани доказателства и направените възражения по авторството на деянието и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо са направили извода за виновността на П.. При така приетите за установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление от осъдения по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е напълно законосъобразен. Върховният касационен съд споделя изводите относно постановяването на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия като правилни. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно, излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, които правят законосъобразен извода, че съставът на посоченото престъпление е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо, искането за възобновяване на производството по делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. П. за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 84/27.06.2012 г., постановена по нохд № 185/2012 г. на Елховския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 167/05.11.2012г. по внохд № 316/2012 г. на Окръжен съд Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: