Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№133

гр.София, 15.03.2021 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3595 по описа за 2019 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. С., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 17.06.2019г. по в.гр.д.№754/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, с което след частична отмяна на решение от 21.01.2019г. по гр.д.№20667/2017г. на Районен съд - Пловдив, е отхвърлен предявения от З. А. С. срещу С. Г. Р. и Ц. К. Р. иск с правно основание чл.422 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 274 от 09.04.2020г. по поставения от касатора въпрос: „При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността“, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираната в изложението на касатора практика на ВКС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
Ответниците по касационната жалба С. Г. Р. и Ц. К. Р., чрез процесуален представител адв.А., в общ отговор оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения иск от З. А. С. за признаване за установено, че С. Г. Р. и Ц. К. Р. му дължат сумата от 12 000лв., представляваща двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор от 08.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №13710/2017 г. по описа на ПРС.
Въззивното решение е валидно. Същото е процесуално недопустимо в частта относно законна лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2017 г. до 29.12.2017г., в която част производството по делото е недопустимо поради частично оттегляне на иска с молба от 23.01.2018г. В недопустимата част въззивното решение следва да бъде обезсилено. В останалата част въззивното решение е процесуално допустимо.
Ищецът поддържа, че е изправна страна по предварителния договор, тъй като е изпълнил задължението си по него за заплащане при сключване на предварителния договор на сумата 6000лв. задатък и че несключването на окончателния договор се дължи на неизпълнението на продавачите на задължението по т.3 от предварителния договор да снабдят купувача с необходимите документи за прехвърляне на недвижимия имот. Сочи, че с нотариална покана до длъжниците, връчена лично на Р. на 27.06.2017г., е прекратил договора поради неизпълнението от тяхна страна и ги е поканил да му заплатят двойния размер на капарото, съгласно чл.7 от предварителния договор.
Ответниците по иска, възразяват, че несключването на окончателния договор се дължи само и единствено на неизпълнението на купувача на задължението да заплати уговорената цена, а въззивниците изцяло са изпълнила своите задължения, представяйки нужните документи на нотариуса за изповядване на окончателния договор. Твърдят, че от събрания по делото доказателствен материал е безспорно установено, че купувачът не е изпълнил задължението си да заплати по банков път уговорения в договора задатък в размер на сумата от 6000 лева, плащането на която е недопустимо да бъде установявано в процеса с гласни доказателствени средства, с оглед забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. В отговора на исковата молба твърдят, че са съдействали на купувача при снабдяване на документи, които му предоставили своевременно за разглеждане на искането му за отпускане на кредит от банката и че няколко дни преди настъпване падежа на задължението за сключване на договора, купувачът им заявил, че не може да осигури продажната цена, тъй като банката му отказала отпускането на кредит /каквито твърдения излагат и в становище по нотариална покана /л.52 от първоинстнационното производство/, получаването на което се признава от ищеца; че на 30.04.2017г. били в кантората на нотариус П.-А., пред която следвало да се изповяда сделката, но ищецът не се явил. Поради неизпълнение на задълженията на насрещната страна, поддържат, че договорът бил развален с изпратената от тях адвокатска покана от 22.05.2017г. /на л.51 от първоинстанционно дело, представена в заверен препис от адвоката на насрещната страна/.
Установено е, че на 08.02.2017 г. страните са сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който съпрузите Р. са поели задължение да продадат на купувача С., собствения си, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] с площ от 2,3дка, подробно описан, ведно с построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 60кв.м., за сумата от 34 000 евро или 66 498 лв., платима по следния начин: 6 000 лв. - при подписване на предварителния договор, за която сума изрично е уговорено, че представлява капаро /задатък/ по сделката, а оставащата част от 60498 лв. - че ще бъде платена от купувача на продавачите по банков път по равно по банковите сметки на двамата, чрез кредит, отпуснат в полза на купувача, след представяне пред банката на вписани нотариални актове за продажба и молба за законна ипотека или учредена договорна ипотека в полза на банката, ведно с удостоверения за вписана продажба и съответна ипотека. Съгласно уговореното в т.3, снабдяването с необходимите документи за прехвърлянето на недвижимия имот е задължение на продавачите, които освен представения при сключването на предварителния договор нотариален акт, следва да представят актуална скица на имота, данъчна оценка, акт за брак, удостоверение от АВп, че към датата на покупко-продажбата липсват вещни тежести за недвижимия имот, удостоверение за гражданско и семейно положение на продавачите.
Прието е от въззивния съд, че страните са уговорили окончателният договор да бъде сключен на /в предварителния договор – до/ 30.04.2017 г. пред нотариус М. П.- А., рег.№483 на НК, а ако задължението не бъде изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в двоен размер, съгласно волята на страните обективирана в т.7 от споразумението.
Въззивният съд е приел, че срокът за нотариалното изповядване на окончателния договор е определен от страните на /в предварителния договор – до/ 30.04.2017г., а задължението за сключване на обещания договор е общо и за двете страни, като изпълнението му се изразява в явяване на уречената дата и час /в предварителния договор не е уговорена дата и час, а крайна дата/ при нотариуса, изразяване на съгласие за прехвърляне, респ.придобиване на собствеността върху имота и плащане на цената по договора. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил задължението си по предварителния договор и не се е явил пред нотариус на 30.04.2017г. за сключване на окончателния договор и плащане на уговорената продажна цена. Посочено е, че ищецът твърди,че продавачите са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са изпълнили задължението си поетото в т.3 и не са му предали актуална скица на имота, данъчна оценка, удостоверение от Агенцията по вписванията, което тяхно неизпълнение възпрепятствало отпускането на паричен заем от банката и до невъзможност от страна на купувача за заплащане на продажната цена и изповядване на окончателната сделка на 30.04.2017г. Във връзка с твърдението на ищеца въззивният съд е посочил, че в договора не съществува клауза, която да вменява задължение на продавачите да осигуряват документи, необходими за отпускане на банков кредит на купувача. Прието е, че е предвидено в т.1 от договора, че продажната цена ще бъде заплатена от купувача чрез банков кредит, но липсва поето от продавачите задължение да съдействат на купувача и да го снабдят с всички документи, необходими на банката за отпускане на кредит. Прието е от въззивния съд, че при граматическото тълкуване на цитираната норма на т.3 се налага извода, че продавачите са поели единствено задължение за осигуряване на такива документи, които са необходими за подготовката и изповядването на окончателната сделка. Изложени са съображенията на съда, че наред с това по делото няма данни купувачът да се е обърнал за съдействие към продавачите и да е поискал от тях набавяне на конкретни документи, като и във връчената им нотариална покана въобще не е посочено от ищеца какви точно документи е следвало да представят, което те не са сторили; по делото липсват и доказателства ищецът да е отправял искане към банкова финансова институция за отпускане на кредит и такъв да му е бил отказан, поради непредставяне на документи, находящи се в държане на продавачите.
По въпроса за задължението на съда при тълкуване на договора да установи действителната воля на страните, съобразно чл. 20 ЗЗД, е налице безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ІV г.о.; решение № 504 от 26.07.2010г. по гр.д. № 420/2009г. на ІV г.о.; решение № 220 от 31. 07. 2014г. по гр.д. № 6126/2013г. на ІV г.о.; решение № 134 от 25. 06. 2014г. по гр.д. № 6886/2013г. на ІІІ г.о.; решение № 430 от 20. 01. 2015г. по гр.д. № 1673/2014г. на ІV г.о. и др., която следва да намери приложение и по настоящото дело.
Според тази съдебна практика, при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те /решение №347 от 11.10.2011г. по гр.д.№290/2010г. на ВКС, ІVг.о/. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Недопустимо е при тълкуване съдът да игнорира част от текста на договора /решение № 129/12.07.2013 г. по т.д. № 558/2012 г. на ІІ т.о., решение № 482/11/30.05.2012 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на І г.о., решение № 453/03.11.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ІV г.о., решение № 121/27.09.2013 г. по т.д. № 621/2012 г. на І т.о., решение № 170/15.10.2013 г. по т.д. № 595/2012 г. на ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай при тълкуването на процесния предварителен договор, сключен между страните, въззивният съд е пренебрегнал не само изразената от страните воля в чл. 1 от същия, а именно, че остатъкът от продажната цена ще бъде платена от купувача на продавачите по банков път чрез кредит, отпуснат в полза на купувача, след представяне пред банката на вписани нотариални актове за продажба и молба за законна ипотека или учредена договорна ипотека в полза на банката, ведно с удостоверения за вписана продажба и съответно ипотека /т.е. в предварителния договор за покупко-продажба, страните са уговорили, че окончателният договор ще бъде сключен не едновременно със, не след заплащането на цялата цена, а преди заплащането на цялата цена, като това страните са уговорили да стане чрез банков кредит/, не е отчел, че страните не са уговорили срок за това, не са уговорили към момента на сключване на договора за покупко-продажба на купувача да е налице одобрен кредит за закупуване на имота, от който сумата – остъкът от продажната цена ще бъде платен на продавачите.
Действието на предварителният договор не се прекратява с изтичането на уговорения срок за сключване на окончателен договор. Той продължава да обвързва страните и след това и всяка от тях дължи изпълнение. От изтичането на срока за двете страни започва да тече единствено давността за предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За да прекрати действието си договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение от една от страните по причина, за която насрещната страна отговаря.
Видно от съдържанието на предварителния договор сумата 6 000лв. е дадена като задатък. Това значи, че при разваляне на договора, получилият задържа парите, ако вината е на насрещната страна, а ако вината за разваляне на облигационното правоотношение е на получилия ги, той дължи връщане на сумата в двоен размер. Идеята е изправната страна да бъде обезщетена със сума, равна на задатъка. Когато правото е на този, който го е дал, той получава още и първоначалната сума, защото тя вече се явява дадена на отпаднало основание след разваляне на договорната връзка; в имуществото на далия задатъка се възстановява предоставената сума.
За успешното провеждане на иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е получила задатъка; отказ /разваляне/ от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е изправна - да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира; спазване на особените изисквания, ако такива са предвидени в договора.
По делото е установено наличието на валидно сключен между страните предварителен договор, съдържащ уговорка за заплащане на капаро в размер на 6 000лв. Правилно въззивният съд е приел за установено, че уговореното по договора капаро в размер на 6000 лв. е било предадено от купувача на продавачите при сключването на предварителния договор предвид извънсъдебното признание от страна на продавачите за полученото капаро по договора и отказът им да го върнат на купувача, като неизправна страна по договора. Правилно съдът е приел за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателите на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой /чл.3, ал.1, т.2/, тъй като нарушенията на разпоредбите на този закон обуславят ангажирането на административно-наказателната отговорност на съответния извършител, но не рефлектират върху доказаността на извършеното плащане. Следователно, правилно съдът е приел, че купувачът е изпълнил задължението си и е предал на продавачите капарото по предварителния договор на датата да неговото сключване. Неправилно въззивният съд е приел, че не са налице и останалите предпоставки за уважаване на иска - неизпълнение от страната, която е получила задатъка и изправност на ищеца, претендиращ връщане на капарото в двоен размер.
При преценката за наличие на неизпълнение на една от страните по договора следва да се държи сметка, че действията на страните, насочени към изповядване на сделката, следва да се извършат в определена последователност, като някои от тях не биха могли да се предприемат без съдействието на другата страна. От доказателствата по делото е видно, че между страните не е уговорена точна дата и час, за да се приеме неизпълнение на задължението от страна на купувача да се яви за сключване на окончателен договор. От показанията на свидетелката П.-А. – нотариус и постъпило от нея писмено сведение, се установява, че не са й представени документи за изготвяне на проект на сделката от страна на продавача, тъй като същият не е оставил такива в кантората, нито е било поискано от нея от продавачите съдействие за снабдаване с удостоверение за липса на вещни тежести, каквото съдействие тя е изявила готовност пред тях да им окаже, тъй като нотариалните актове за предходни сделки за имота също са били подготвяни от нея. С оглед на това обстоятелството, че продавачите са се е снабдили в срок с останалите необходимите документи за подготовка на сключване на сделката, на което основно се акцентира от тях по делото, не променя извода за тяхната неизправност като страна по предварителния договор, тъй като дори и тези документи не са предоставили на нотариуса в нотариалната кантора по надлежен начин, за да бъде подготвен проект на сделката в кантората, нито са записали ден и час за сключване на такава, за които да бъде уведомен купувача. Ответниците-продавачи не са ангажирали доказателства, че и в последващ момент са предоставили необходимите документи, за да бъде изповядана сделката. Това задължение на продавачите не е обусловено от поведението на купувача, който към момента на сключване на договора е следвало и е изпълнил поетото по предварителния договор задължение да заплати сумата 6000лв. – част от уговорената продажна цена, а невъзможността да осигури изповядване на сделката в уговорения срок и след това, и сам да инициира сключването й пред нотариус П.-А. се дължи на обстоятелства, за които са отговорни продавачите по предварителния договор, които не са предоставили на нотариуса в нотариалната кантора по надлежен начин необходимите документи, посочени в т.3 от предварителния договор, за да бъде подготвен проект на сделката в кантората, нито е записал ден и час за сключване на такава, за които да бъде уведомен купувача.
Само за изчерпателност следва да се посочи, че дори и да би могло да се приеме, че купувачът е имал задължение да има одобрен кредит от банка за дължимата сума като остатък от цената, неоказвайки съдействие да предоставят всички необходими документи за изповядване на сделката, продавачите са изпаднали в забава, която освобождава купувача от собствената му забава по отношение на задължението за осигуряване възможността за заплащане на остатъка от цената чрез банков кредит.
Поради изложеното е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решени и то следва да бъде отменено и искът отхвърлен на основание чл.293, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение от 17.06.2019г. по в.гр.д.№754/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, като процесуално недопустимо в частта относно законната лихва върху сумата 12 000лв., начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2017 г. до 29.12.2017г. и прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение от 17.06.2019г. по в.гр.д.№754/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, в останалата част и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Г. Р. и Ц. К. Р., че З. А. С. има вземане спрямо С. Г. Р. и Ц. К. Р. в размер на сумата от 12 000лв., представляваща двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор от 08.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №13710/2017 г. по описа на ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: