Р Е Ш Е Н И Е № 22 Гр. София, 15 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП А.ЛАКОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1636/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура- Пловдив срещу решение № 110/ 12.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 281/2015 г., по описа на Апелативен съд-Пловдив, Наказателно отделение, Трети състав . В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието, което се преценява като занижено и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, с цел увеличаването му по размер, в рамките на максимално предвидения от закона за съответното престъпление, след което да се извърши редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. В подкрепа на тезата си прокурорът, изготвил протеста, се позовава на легалното тълкуване на квалифициращото обстоятелство „ особено тежък случай“ , възприето с ППВС №3/1970 г., като счита, че процесното деяние покрива този критерий. Намира, че вредните последици от деянието са изключително тежки, предвид стойността на предмета на престъплението, многократно надвишаваща квалифициращия признак „особено големи размери“, което не е било отчетено в пълна степен при индивидуализацията на наказанието. В същата насока преценява и високата концентрация на активно вещество и големия брой адресати, към които е било предназначено за разпространение наркотичното вещество, които завишават допълнително степента на обществена опасност на деянието. Личността на дееца намира, че не е оценена правилно от гледна точка на обществената и опасност, която определя като завишена, с оглед поведението му по отказ да спре управлявания от него автомобил на подаден сигнал от полицейски служители, както и поради изключителната предпазливост и съобразителност, които е проявил, за да избегне спирането му за проверка. Счита, че от съдържанието на изготвените веществени доказателствени средства, приложени по делото, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, се установяват личностови особености като агресивност и цинизъм в отношенията му с околните, които неправилно са били пренебрегнати от въззивния съд при определяне на съответното наказание. Отделно от това намира, че самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство е отчетено като смекчаващ отговорността му факт в разрез със задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, тъй като няма съществен принос за разкриване на деянието. Неправилната оценка на касаещите вината на подсъдимия обстоятелства и тяхната относителна тежест, според прокурорът, е довела до определяне на основно и допълнително наказания в занижен размер, с което не могат да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК относно генералната превенция – ограничаване на престъпленията с предмет наркотични вещества. Срещу въззивното решение на Апелативен съд-Пловдив е подадена и касационна жалба от упълномощеният защитник на подсъдимия Г. Ш., адв. Н. М., с наведено основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и направено искане за намаляване на наложеното наказание до минималния законов размер и последващото му редуциране с една трета, на осн. чл.58а, ал.1 от НК. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило писмено допълнение към касационната жалба на защитата, в което се излагат съображения за надценяване от въззивната инстанция на степента на обществена опасност на подсъдимия като деец, поради игнориране на мотивите за извършване на деянието, които значително я смекчават и в тази връзка за несъответствие на наложеното наказание с целите на специалната превенция. За справедливо се намира наказание в минимален размер, редуцирано с една трета, алтернативно, определено при условията на чл.55 от НК , в какъвто смисъл се иска да се измени решението на въззивния съд. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в същия аргументи и с направеното искане за увеличаване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на подсъдимия Ш., адв. М., поддържа касационната жалба и писменото допълнение към нея, като намира протеста за неоснователен. В представени писмени бележки излага съображения против искането за увеличаване на наказанието, в които сочи, че аналогични доводи са били изложени във въззивния протест и съдът мотивирано ги е отхвърлил. Оспорва тезата на обвинението за завишена степен на обществена опасност на подзащитния и като деец, основана на данните от веществените доказателствени средства, които счита, че не касаят обвинението по същество и са интерпретирани тенденциозно в протеста. Съдебната практика, цитирана от прокурорът от АП-Пловдив, намира, че е неприложима към процесното деяние, като наказанието на подсъдимия счита, че е определено в резултат на задълбочен и прецизен анализ на релевантните доказателства. Самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство счита, че е правилно оценено като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт, в съответствие с изискванията на ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, включително и с оглед съдържанието на обвинителния акт, в който са залегнали обясненията на подсъдимия. Защитата оспорва тезата на обвинението за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия като личност, което счита, че се опровергава от причините за извършване на деянието, необходимост от обезпечаване на средства за лечение и издръжка на членове на семейството му, приети за установени от контролираната въззивна инстанция. Намира, че безспорно установената тежест на деянието не е достатъчна да обуслови налагане на максимално по размер наказание, което е било отчетено от инстанциите по същество при определяне на санкцията. Счита, че не са налице процесуални пречки за намаляване на наложеното наказание, като алтернативно прави искане да се потвърди решението на въззивния съд. Подсъдимият Г. Ш., в последната си дума пред настоящата инстанция поддържа касационната жалба и заявеното от неговата защита . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните протест и жалба основания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 55, постановена на 08.06.2015 г. по н.о.х.д. № 799/2015 г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, Наказателно отделение, подсъдимият Г. Ш., турски гражданин, е признат за виновен относно това, че на 04.11.2014 г., около 13.30 часа, в землището на /населено място/, без надлежно разрешително е придобил от неизвестен извършител високорисково наркотично вещество в особено големи размери, хероин, с общо нето тегло 38 862.9 гр., на обща стойност 8 007 376.00 лв. и до 16.00 часа на същата дата го е държал в [населено място] и в [населено място], с цел разпространение, поради което и на осн. чл.354а, ал.2, пр. предпоследно вр. ал.1, пр.3 и 4 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.57, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС и глоба в полза на държавата в размер на 60 000 лв. Подсъдимият е оправдан по обвинението по чл.26, ал.1 от НК. С присъдата, на осн. чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на наказанието лишаване от свобода е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 04.11.2014 г. до влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия Ш., на осн. чл.189, ал.3 от НПК направените разноски в размер на 2 168.00 лв. С въззивно решение № 110 от 12.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 281/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, НО, 3 състав, присъдата на Окръжен съд-Пловдив, постановена по н.о.х.д. № 799/2015 г., е била потвърдена изцяло. По протеста на прокурора: Касационният протест е подаден в законовия срок и от активно легитимирана страна, поради което е допустим, като разгледан по същество се явява неоснователен. Съдебното производство по делото е разгледано и приключило по реда на диференцираната процедура по чл.371,т.2 от НПК, под формата на съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване в съдебната фаза, а съдът е постановил определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК, с което е приел, че направеното признание се подкрепя в достатъчна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и ще го ползва при постановяване на присъдата, без да събира доказателства в негова подкрепа. Процедурата по чл.371,т.2 от НПК има за правна последица постановяване на присъда в рамките на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същите са еднакво задължителни както за подсъдимия, така и за държавното обвинение. В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт са залегнали конкретни факти за мотивите и подбудите, поради които подсъдимият е извършил процесното деяние – „нужда да осигури образованието на дъщеря си и средства за лечение на болната си майка“, поради което същите не могат да бъдат оспорвани или променяни фактически, включително и от страна на обвинението, което е техен автор. Респективно, наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира в рамките на фактическата конструкция на обвинението, по което деецът е предаден на съд. Събирането на допълнителни доказателства, относими към санкционните последици са допустими съгл. т.8.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, но без да променят установените и приети за доказани факти от обстоятелствената част на обвинителния акт. Не се установи при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд да е допуснал нарушение на правилата за определяне на съответно наказание. Индивидуализацията на наказанието законосъобразно е извършена при условията на чл.58а, ал.1 от НК в съответствие с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, приложима при съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК. Въззивният съд прецизно и в детайли е анализирал наличните по делото факти, относими към вината на дееца и правилно е определил броя и вида на значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Съдът е направил мотивирано заключение за липса на предпоставките на чл.55, ал.1 от НК / смекчаващите обстоятелства не са многобройни, както и липсва изключително по характер, което да наложи извода за несъразмерна тежест на най-лекото наказание / и е определил съответното наказание при условията на чл.54 от НК, като определеният размер е редуцирал с една трета. Наказанието е отмерено при баланс на облекчаващи и отегчаващи обстоятелства, законосъобразно квалифицирани в съответствие с разпоредбите на Общата част на НК. В полза на подсъдимия са ценени липсата на предходни осъждания, критичната нужда от средства за близките му роднини като причина за извършване на престъплението, изразената критичност към деянието и самопризнанието от досъдебното производство като активна и своевременна форма на съдействие за разкриване на обективната истина. В тежест на дееца са взети предвид високата степен на обществена опасност на деянието, изведена от голямото количество и стойност на наркотичното вещество, многократно надхвърляща количествения критерий за квалификацията „ особено големи размери“, механизма на извършване на деянието, в частност проявената последователност за неговото осъществяване, изведена от конкретиката на инкриминираните факти по придобиването на наркотичното вещество. Отчетените релевантни за вината на подсъдимия обстоятелства обективно сочат на баланс на двете групи и предпоставят определяне на наказание в рамките на средния законов размер, което въззивният съд правилно е отмерил. Наведените в протеста доводи за неотчитане на вредните последици от деянието, в която категория неправилно се причислява стойността на предмета на престъплението и за особена тежест на случая, каквато квалификация за престъплението по чл.354а, ал.2 от НК не е предвидена, респективно указанията в ППВС №3/70 г. са неотносими, не са от естество да обусловят други правни изводи за тежестта на вината на дееца. Количеството на процесното наркотично вещество е оценено в насока завишаване на обществената опасност на деянието именно по причина, че многократно надхвърля пределната квалифицираща особено големия размер на наркотичното вещество стойност и в тази връзка преценката не противоречи на забраната по чл.56 от НК, но е недопустимо на този факт да се придава допълнителна тежест, при положение, че се касае за квалифициращо обстоятелство. Не се констатира въззивният съд да е допуснал нарушение на задължителните указания, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, като е оценил самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство, като смекчаващ отговорността му факт. Оценката е направена при стриктно спазване на въведените със същото решение критерии за съдържанието и характеристиките на направеното признание, чийто обективен анализ е довел до правилният извод, че с обясненията си от досъдебното производство подсъдимият активно и своевременно е съдействал за разкриване на обстоятелствата от значение за делото, което е намерило израз и в съдържанието на обвинителния акт, съществена част, от която е основана на обясненията на дееца. Не могат да бъдат приети за основателни доводите от протеста за недооценка на личната обществена опасност на подсъдимия, основани на съдържанието на приложените по делото веществени доказателствени средства. Касае се за проведени разговори с участието на подсъдимия, които не съдържат данни относими към настоящото обвинение, или такива за извършени от него други престъпни или противообществени прояви, поради което са напълно ирелевантни към наказателната му отговорност и е недопустимо да се разглеждат в негова вреда, тъй като не попадат в категорията обстоятелства от значение за определяне на наказанието по смисъла на чл.54 от НК. Аналогичен извод може да бъде направен и спрямо довода за несъответност на определеното наказание с целите на специалната превенция. Доказателствата по делото за личността на подсъдимия не установяват лоши характеристични данни, каквито не могат да бъдат изведени и от съдържанието на веществените доказателствени средства и от поведението му при извършване на процесното деяние. Последното е отчетено като отегчаващ факт на самостоятелно основание като проява на престъпна упоритост и законосъобразно е намерило своето място при индивидуализацията на наказателната му отговорност. Допълнителното наказание глоба е правилно отмерено в рамките над средния законов размер при спазване на възприетата оценка за касаещите вината на дееца обстоятелства, отчетени при основното наказание. В протеста липсват конкретни съображения, с които размерът на глобата се оспорва, които да бъдат обсъждани в насока явната му несправедливост. В заключение не се установи наказанието на подсъдимия да е неправомерно занижено, поради което протеста на прокурора следва да се остави без уважение като неоснователен. Цитираната в протеста съдебна практика на ВКС е посочена преимуществено от гледна точка на количеството на наркотичното вещество, предмет на отделните деяния, което е само един от множеството критерии, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на наказанието като част от съвкупността от значими обстоятелства в рамките на изискванията на чл.54 от НК, като относителната му тежест се преценява индивидуално във всеки отделен случай . По касационната жалба на защитата: Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК от активно легитимирана за това страна, като разгледана по същество се явява неоснователна. Основното оплакване в жалбата и допълнението към нея е за неправилна оценка на обществената опасност на подсъдимия като завишена. Същото е неоснователно и не почива на верен прочит на съдебните актове. Въззивният съд е възприел изцяло оценката на първата инстанция за личността на подсъдимия, която е преимуществено положителна, основана на чистото му съдебно минало, изрядно процесуално поведение, съдействащо на разследващите органи признание от досъдебното производство, причините за извършване на престъплението, коренящи се в неблагоприятната житейска ситуация, в която е изпаднал и необходимостта в тази връзка от набавяне на средства по неправомерен начин. На самостоятелно основание е отчел и проявената критичност и изразено разкаяние от дееца. Въззивният съд мотивирано е отхвърлил доводите на прокурора за висока обществена опасност на подсъдимия, като едновременно с това е посочил, че на причините, които са го мотивирали да извърши деянието не може да се придава допълнителна тежест и същите не са от естество да наложат определяне на по-ниско наказание. В заключение, не се установи наложеното на подсъдимия наказание да е несъответно на тежестта на извършеното деяние и личната му степен на обществена опасност или да противоречи на целите на наказанието по чл.36 от НК. Искането за приложение на чл.55 от НК при индивидуализацията на наказанието не намира опора в установения баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, а мотивите на дееца не могат да бъдат квалифицирани като изключително смекчаващо обстоятелство в контекста на цялостната характеристика на престъплението. Наказанието е определено като цяло в полза на подсъдимия, предвид голямото количество и изключително висока стойност на наркотичното вещество, което при установената цел на държането, за разпространение, допълнително завишава степента му на обществена опасност с оглед големия брой от лица, потенциални получатели на наркотика. Допълнителното му редуциране по размер би било проява на неоправдано снизхождение и се явява в несъответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК. Наложената санкция, включваща лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца и глоба в размер на 60 000 лв., определена в рамките на съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК не се явява явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което протеста, с който се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и жалбата, с която се иска намаляване на наказанието следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а въззивното решение - да се остави в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изложеното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 110/ 12.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 281/2015 г., по описа на Апелативен съд-Пловдив, Наказателно отделение, Трети състав . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.