Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 19.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 246/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ф. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2494 от 29.10.2018 г. по в.гр.д. № 609/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 7112 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 6816/2016 г. на Софийски градски съд, I-14 състав, за разликата над 50 000 лв. до 65 000 лв., искът на Е. Ф. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 26.06.2015 г., е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата до 120 000 лв., ведно с законната лихва от 26.06.2015 г.. С определение № 592 от 28.10.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за извършване на проверка за съответствие с посочена от касационния жалбоподател задължителна за съдилищата практика на Върховния съд и с постановени по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИДГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ решения на ВКС, на които е налице позоваване в изложението към жалбата. Обжалването е допуснато по обобщения въпрос: относно определянето на конкретния размер на обезщетението, съгласно критериите по чл.52 ЗЗД. Касационният жалбоподател счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен на основание чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и уважаване на исковата претенция до размер от 120 000 лв., или за още 70 000 лв. Твърди, че решаващият съд е присъдил обезщетение, несъответстващо на търпените болки и страдания, тъй като не е съобразена: възрастта на пострадалия, продължителното лечение на получените при произшествието травми, включващо и поредица операции, негативните психически и емоционални преживявания, трайните последици от уврежданията, като не са отчетени и лимитите на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В публично съдебно заседание на 29.01.2020 г. доводите в жалбата са поддържани от процесуалния пълномощник на касатора, като е акцентирано върху интензивността на страданията и неудобствата на ищеца във връзка с оперативните интервенции – общо четири на брой, както и върху обективната невъзможност за в бъдеще касаторът да упражнява професията си - да работи като барман, с оглед трайните дефицити в китката на дясната ръка. Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло жалбата. В постъпил по делото отговор по чл.287, ал.1 ГПК се поддържат доводи за правилно прилагане от въззивния съд на нормата на чл.52 ЗЗД и за съобразяване на обективни критерии, определящи понятието справедливост, въз основа на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на настъпило на 26.06.2015 г. произшествие, зачитайки и влязлата в сила присъда по НОХД № 3/2016 г. на Окръжен съд – Смолян. Съобразявайки неоспорената комплексна медицинска експертиза е констатирано, че при произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: травматичен шок, лека черепно-мозъчна травма, протекла с количествена промяна в съзнанието, счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна предмишница на лъчевата и лакътна кости, счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост. След проведено лечение на травматичния шок и стабилизиране на жизнено важните функции, са проведени оперативни интервенции, с медикаментозно лечение, като най-интензивни болки ищецът е търпял непосредствено след посочените интервенции, както и по време на проведената рехабилитация. В мотивите към атакуваното решение са посочени и негативните последици от уврежданията: ограничени въртеливи движения в дясна гривнена става, с невъзможност за сгъване, ограничение в сгъването в ДТБС и ДКС. Въз основа на експертизата, представената по делото медицинска документация и показанията на свидетелката А. У., въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 50 000 лв., с изброяване на критериите, релевантни към принципа за справедливост съгл. ППВС № 4/1968 г. Предвид така определения размер на обезщетението, осъдителното първоинстанционно решение е отменено частично в осъдителната част – за разликата над 50 000 лв. до 65 000 лв., ведно със законната лихва от ПТП, а в отхвърлителната част – за разликата над 65 000 лв. до пълнопредявен размер от 200 000 лв. решението на СГС е потвърдено. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на чл.52 ЗЗД, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да бъде справедливо, обезщетението за неимуществени вреди следва да съставлява паричен еквивалент на понесените от пострадалото лице физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в резултат на конкретни увреждания. При определяне на размера на обезщетението е необходимо и да се отчетат обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и социално-икономическата обстановка в страната към момента на произшествието. Указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, надлежно публикувана /на част от която се позовава касационният жалбоподател/. Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпили в резултат на ПТП вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. В горния смисъл е константната практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др. Атакуваното въззивно решение е частично неправилно поради неточно прилагане на критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт. Независимо от изброяването им, решаващият състав на Софийски апелативен съд не е взел предвид в достатъчна степен: продължителният период от време, през който е проведено лечение на ищеца на множеството тежки травматични увреждания, настъпили в резултат на произшествието; получените усложнения след първоначалната оперативна интервенция за счупването на дясната предмишница на ищеца, изразяващи се в липса на костно срастване на лъчевата кост, наложили реоперация, при която са свалени първоначално поставените винтове и плака, направена е остеопластика и отново е поставена плака за осигуряване на костно срастване; получените сраствания при операциите на дясна предмишница, водещи до намалена сила на захвата на ръката, ограничения на движенията в дясна гривнена става, болезнени въртеливи движения, както и търпените от ищеца значителни физически болки и психически неудобства за продължителен период от време, и необходимостта от чужда помощ и полагане на ежедневни грижи. Освен неблагоприятните за ищеца последици от ортопедичното увреждане на дясна предмишница, ищецът има ограничена функция на десния крайник, както и чести прояви на главоболие при промяна на атмосферното налягане и при емоционално и физическо напрежение, което налага приемане на обезболяващи медикаменти. В този смисъл са подробните показания на експертите, дадени в съдебно заседание при приемане на комплексната медицинска експертиза, които обаче не са съобразени, както и показанията на свидетелката У., преценени по реда на чл.172 ГПК. За основателни следва да се приемат доводите на касационния жалбоподател, че САС не е отчел в достатъчна степен посочените от експертите неблагоприятни последици от множествените травми, неудобствата, понесени от ищеца през период от общо около пет месеца, през който не е могъл да се обслужва сам и е бил изцяло зависим от чужда помощ. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към момента на увреждането, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в тази насока, следва да се счете, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на увреждането, не е съобразил в достатъчна степен значението на нормативно определените лимити /§ 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя. Предвид посочените по-горе обстоятелства, които са от съществено значение за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост, настоящият състав счита, че в случая обезщетение в размер на 100 000 лева се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв., като на ищеца се присъдят допълнително още 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането - 09.01.2015г. до окончателното им изплащане. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 360 лв.. В останалата обжалвана част – за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. отхвърлителното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид частичната основателност на касационната жалба, ответникът дължи на адвокат Р. И. М. възнаграждение в размер на 2 030 лв. за осъществена безплатна правна помощ на касатора, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 1 000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2494 от 29.10.2018 г. по в.гр.д. № 609/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 7112 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 6816/2016 г. на Софийски градски съд, I-14 състав, за разликата над 50 000 лв. до 65 000 лв., искът на Е. И. Ф. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 26.06.2015 г., е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата до 100 000 лв., ведно с законната лихва от 26.06.2015 г. и са присъдени разноски в полза на ЗК“Лев инс“ АД в размер на 360 лв. , вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. И. Ф. допълнително сумата 50 000 лева /или общо 100 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адвокат Р. И. М. възнаграждение в размер на 2 030 лв. ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 000 лева държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: