Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 7150_14_dec_295(2)gpc_zvsoni Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 24.02. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 7150 //2014 г.: Производството е по чл.295,ал.2 ГПК. С определение № 121 от 04.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 22.04.2014 г. по гр.д. № 2335 /2013 г. по описа на Софийски градски съд, а.о., III-“б” състав, допълнено с решение от 11.09.2014 г., в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС и в частта за възраженията на ответниците Шапкареви за подобрения и право на задържане. В останалата част, с която е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решение № 126 от 07.07.2015 г. по делото Върховният касационен съд (нататък ВКС) е отменил решение от 11.09.2014 г. по гр. д. № 2335 /2013 г. на Софийски градски съд, а.о. ІІІ”б” с-в,, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение от 22.04.2014 г. по същото дело, като след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите против П. К. Ш. и Р. М. Ш. – Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждането им да предадат владението на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките ДИКЗГЖД, ведно с построените в нея жилищни сгради, както и на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките АДЖЕА на скицата към заключението на техническата експертиза на вещите лица Д. М., Р. П. и С. К. от 07.04.2014 г., подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението, и с което е отхвърлено направеното от П. К. Ш. възражение за признаване право на задържане до заплащане на ищците на увеличена стойност на имота от извършени в същия подобрения. Даден е ход по същество пред ВКС за изготвяне на заключение на съдебно-техническа експертиза по поставена в решението задача и за събиране на доказателства относно периода на построяване на по-старата сграда, находяща се в застроената част от имота, за която спорът е висящ. Ответниците оспорват основателността на иска и искат присъждане на обезщетение за подобрения за частта, за която искът по чл.108 ЗС е уважен. Настоящият състав приема следното: Неоснователен е доводът на ищците, че правото им на собственост въз основа на реституция е установено със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 537 /1993 г. на СРС, 34 с-в. (л.58 и сл. по делото на СРС и на още няколко места по делото). То е постановено на 19.07.1995 г. С него (видно от диспозитива му) е отхвърлен като неоснователен искът на ищците в настоящото производство срещу СГО, С. и М. Г. Ш. за възстановяване по реда на чл.7 ЗВСОНИ на собствеността върху имот, одържавен от [фирма], С.-К. по ЗНЧМИП и реституиран на ищците с влизане в сила на ЗВСОНИ по чл.2 и (чл.)3 ал.2 (ЗВСОНИ). Видно от мотивите на решението, съдът е приел от правна страна, че по делото не е установено отчужденият при национализацията от [фирма], имот да е бил отчуждавана в полза на трето лице по смисъла на ч.7 ЗВСОНИ, от което следва извод за неоснователност на иска. Сила на пресъдено нещо се формира относно предмета на спора (спорното материално право)- предпоставките за уважаване на иска по чл.7 ЗВСОНИ. В случая съдът се е произнесъл именно по това. Непрецизното позоваване от съда на предпоставките за възстановяване на собствеността по силата на закона – по чл.2 и чл.3 ЗВСОНИ, , които не са били предмет на спора. представляват мотиви за отхвърляне на иска. Настоящият състав намира, че с влязлата в сила част от решението по настоящото дело са установени следните предпоставки за уважаването на иска: ищците са законни наследници на акционерите в бившето търговско индустриално акционерно дружество „Л.”, процесният имот е придобит чрез покупко-продажба през 1941 г. от дружеството, а по-късно е отнет по реда на З. – акт, визиран в чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, по делото не е доказано собствениците да са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Настоящата инстанция следва да извърши преценка на спорната предпоставка дали застроената част от имота, за която спорът е висящ (между точките Д-И-К-З-Г-Ж-Д, по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от 07.04.2014 г., неразделна част от въззивното решение, съществува реално до размерите, в които е отчужден и по-конкретно дали една от двете сгради, които се намират в тази част от дворното място, е построена след национализацията и преди влизането в сила на ЗВСОНИ. Настоящият състав приема следните фактически изводи: От заключението на тричленната СТЕ, прието във въззивната инстанция (л.53), е видно, че частите от поземления имот, заключени между точките Д-И-К-Ж-Д и между точките А-Д-Ж-Е-А на посочената скица попадат извън уличната регулационна линия, която попада на повече от 2 метра навътре в поземления имот. От приетото в настоящото производство заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че частта от процесния имот,между точките А-Д-Ж-Е-А и тази между точките Д-И-К-Ж-Д на посочената скица са части от придобития от наследодателите на ищците имот, усвоена в територията на дворното място, но по всички регулационни планове е изобразявана като попадаща в регулационната зона покрай уличното платно, като сега наличният тротоар е доста по-тесен от начертания около 3 метра (стр.22). Вещото лице заключава, че по-старата сграда (работилница, а понастоящем скулптурно ателие) е изградена след 1956 г. и вероятно след А. от 16.12.1960 г., в които не е отразена. Сградата с идентификатор 68134.1934.152.1 представлява скулптурно ателие с помощни помещения и е изграждана поетапно, първоначално след 1956 г. са били построени само част от помещенията и, допълнително нанесени в кадастралния план от 1956 г. и назовани като масивна едноетажна работилница, а в периода преди заснемането през 1990 г. работилницата е била преустроена в сега наличното скулптурно ателие. Сградата с идентификатор 68134.1934.152.2 представлява жилищна сграда с гараж, и е изградена през 1999 г. по силата на строителни книжа. Построяването на работилницата, която понастоящем е преустроена в скулптурно ателие, след отчуждаването на имота, се установява и от съвкупната преценка на събраните от настоящата съдебна инстанция свидетелски показания на свидетелите Б. Ц. З. и Г. Н. М. и на свидетелски показания, събрани от първоинстанционния съд от свидетелите Б. К. В. и С. М. Г. от първоинстанционния съд. Всичките те са съседи на имота, имат непосредствени впечатления от построяването на работилницата - достатъчно възрастни са за това. Те твърдят, че постройката е строена първоначално за детска градина, впоследствие не позволили да бъде ползвана за такава, не било дадено разрешение, защото мястото е много усойно, с голяма денивелация на север, съседските деца ползвали мястото за пързалка (свидетелят З.). Постройката е завършена от друга кооперация, описват за какво е използвана през годините. Преди това мястото било абсолютно празно. .Постройките съществували в имота след 1991 г. Първият посочен свидетел (З. ) твърди, че е строено след 1959 – 1960 г., когато бил студент (той е роден през 1946 г.), вторият (М.) – след 1957 – 1958 г., третият (В.) – през 1962 г., четвъртият (Г.) – след 1960 г. Съществуването на строителните работи, чието заплащане като подобрения се претендира от ответниците, е установено от вещите лица, изготвили заключения за техните вид и стойност и от показанията на свидетеля М.. Ищците не твърдят, че някой друг, различен от ответниците, е извършил строителните работи. От допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на строителните дейности, за които ответниците са направили възражение за заплащане като подобрения, към датата на изготвянето на заключението, възлизат общо на 118 000 лева, с включен ДДС. С тази сума се увеличава актуалната пазарна стойност на имота. С допълнително заключение тази стойност е разпределена в двете части на имота - за източната зона, заключена в контура Д-И-К-З-Г-Ж-Д (за която искът по чл.108 ЗС се разглежда от настоящата инстанция), предвидена според вещите лица да остане като прилежаща към съществуващите сградни обеми, стойността възлиза на 111 000 лева с включен ДДС. Общата стойност за западната зона, заключена в контура А-Д-Ж-Г-В-Б-Е-А, за която искът по чл.108 ЗС е уважен с влязло в сила решение, стойността е 7 000 лева с включен ДДС. Настоящият състав приема следните правни изводи: Относно частта от имота, заключена между точките Д-И-К-З-Г-Ж-Д на скицата към заключението на тричленната техническата експертиза от 07.04.2014 г., приета при повторното разглеждане на делото от въззивния съд и представляваща неразделна част от решението, за която спорът по иска по чл.108 ЗС е висящ: Настоящата инстанция приема, че изграждането на масивна постройка в тази част на имота след отчуждаването му и преди влизането в сила на ЗВСОНИ и съществуването на постройката към момента на влизането в сила на ЗВСОНИ съгласно приетото в т.1 от ТР 1 /1995 г. на ОСГК на ВКС е придало на постройката главно значение, а на частта от дворното място (терена) – несамостоятелно, обслужващо. Тази част от дворното място не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него. Съществувалата преди построяването на сградата част от имота реално не е същата. Поради това възстановяването на собствеността не настъпва. Следователно ищците не са станали собственици и искът им с правно основание чл.108 ЗС срещу ответниците е неоснователен. Възражението на ищците, че постройката не е пречка за възстановяване на собствеността поради липсата на строителни книжа за изграждането и е неоснователно, тъй като такава пречка не се предвижда в правилото на чл.2,ал.3 (предишна ал.2) ЗВСОНИ, на което е основан искът, която предвижда възстановяване на собствеността на имоти, отчуждени въз основа на някой от законите, посочени в ал.1 на същия член. Такава пречка се предвижда в чл.2,ал.2 ЗВСОНИ за имотите, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, какъвто не е случаят. В този смисъл е и приетото с ТР 6 /2006 г. ОСГК на ВКС. От заключението на тричленната СТЕ, прието във въззивната инстанция се установява, че частите от поземления имот, заключени между точките Д-И-К-Ж-Д и между точките А-Д-Ж-Е-А на посочената скица попадат извън уличната регулационна линия, която попада на повече от 2 метра навътре в поземления имот. Същото е установено и с приетото в настоящата инстанция заключение на СТЕ. Следователно тези части от придобития от праводателите на ищците поземлен имот не са част от УПИ, за който е предявен искът и не са част от предмета на спора по делото. С оглед изхода от спора по чл.108 ЗС, следва да се разгледа възражението на ответниците за заплащане на подобренията в частта от имота, за която искът е уважен. Съгласно приетото, че е доказано извършването от ответниците на строителните работи след придобиване на собствеността върху имота, че те представляват подобрения на имота, тъй като са довели до увеличение на неговата стойност, възражението е основателно за сумата 7 000 лева с включен ДДС, за останалата част е неоснователно. Настоящата инстанция изложи мотиви за това, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 537 /1993 г. на СРС, 34 с-в. ищците не са признати за собственици на имота, поради което намира за неоснователен довода им, че ответниците не са извършили строителните работи като добросъвестни владелци. С оглед изхода от спора искането на ищците за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответниците – основателно за сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева съгласно списък за разноски, от които 1 000 лева адвокатско възнаграждение и 600 лева за възнаграждение на вещо лице, чието уговаряне и заплащане е удостоверено по делото. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : Отхвърля иска на Д. А., Й. А., починал в хода на производството и заместен от А. А. и М. А., Грация А., починала в хода на производството и заместена от С. Ф. Г., Е. М., Е. А., Д. Е. Д., П. М. Д., В. М. М., Ц. К. М., В. Т. М. – С. срещу П. К. Ш. и Р. М. Ш. – Г., с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на частта от урегулиран поземлен имот ХІХ-152, по действащия РП на [населено място], кв. В., М. Г. глава, кв.180, с идентификационен номер 68134.1934.152, с граници УПИ ХХІ-149а, УПИ V-150, УПИ VІ – 151, и УПИ ХVІІІ-153 и улица, заключена между точките Д-И-К-З-Г-Ж-Д, ведно с построените в тази част сгради с идентификационни номера 68134.1934.152.1 и 68134.1934.152.2, по пояснителната скица към заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, приета по гр.д. № 2335 /2013 г. по описа на СГС, г.о., ІІІ „б” възз. с-в., на основание чл.2,ал.3 и чл.3 ЗВСОНИ и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на тази част от имота, като неоснователен. Признава за основателно възражението на П. К. Ш. и Р. М. Ш. – Г. за право на задържане на частта от урегулиран поземлен имот ХІХ-152, по действащия РП на [населено място], кв. В., М. Г. глава, кв.180, с идентификационен номер 68134.1934.152, с граници УПИ ХХІ-149а, УПИ V-150, УПИ VІ – 151, и УПИ ХVІІІ-153 и улица, заключена между точките Ж-Г-В-Б-Е-Ж по пояснителната скица към заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, приета по гр.д. № 2335 /2013 г. по описа на СГС, г.о., ІІІ „б” възз. с-в., за която срещу тях е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС на Д. А., Й. А., починал в хода на производството и заместен от А. А. и М. А., Грация А., починала в хода на производството и заместена от С. Ф. Г., Е. М., Е. А., Д. Е. Д., П. М. Д., В. М. М., Ц. К. М., В. Т. М. – С., до заплащане на сумата 7 000 лева, представляваща стойността на подобренията в тази част от имота, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното и изплащане, като отхвърля искането за разликата до пълния предявен размер 113 500 лева – за подобренията в частта от имота, за която искът с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен. Осъжда Д. А., А. А., М. А., С. Ф. Г., Е. М., Е. А., Д. Е. Д., П. М. Д., В. М. М., Ц. К. М., В. Т. М. – С. да заплатят на П. К. Ш. и Р. М. Ш. – Г. сумата 1 600 (хиляда и шесттотин) лева разноски за касационното производство Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2