Р
Е Ш Е Н И Е
№ 30
София,
17 март 2009г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ
: Елена Авдева
Биляна
Чочева
при
секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на
прокурора А.Гебрев .................................... изслуша докладваното от
съдията Е.Авдева
наказателно
дело № 623 /2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на частния обвинител и граждански ишец В. А. К. чрез неговия повереник адвокат К, против решение № 118 от 24. 10. 2008 г. по внохд № 120 / 2008 г. на Софийския военно-апелативен съд.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, но подробно се описват нарушения на процесуалните правила, които съдът е допуснал при неговото постановяване. Изтъква се, че двете инстанции са игнорирали показанията на пострадалия въпреки подкрепата на съдържащата се в тях информация от други доказателствени източници. Повереникът на жалбоподателя обръща внимание върху превратното възприемане на експертното заключение относно телесните увреждания на пострадалия и акцентира върху безкритичното кредитиране на свидетелските показания на разпитаните полицейски служители. С тези аргументи жалбоподателят ангажира касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и в заключение отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на прокуратурата пледира в подкрепа на касационната жалба .
Подсъдимият и неговият защитник оспорват основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Софийският военен съд с присъда № 24 от 24. 06. 2008 г.по нохд № 24 / 2008 г. признал подсъдимия А. Ц. А. за невинен в това, че
· около 20.00 часа на 13. 06. 2007 г. в сградата на РПУ – СДП- МВР, в качеството на длъжностно лице – началник на група “Тежки престъпления” в сектор “ Криминална полиция” при 09 РПУ - СДП, като лице от състава на полицията по повод изпълнение на службата си причинил на В. А. К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота , поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 131, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 130 , ал.1 от НК
· за времето от 12,30 часа до около 21.30 часа на 13. 06. 2007 г. , като длъжностно лице по повод изпълнение на работата си извършил противозаконни принудителни действия спрямо В. А. К. в качеството му на свидетел, като му нанесъл удари с ръце, с боксова ръкавица и с крака по главата и тялото, за да изтръгне показанието, че лицето Д. Великов К. е поръчал и платил сумата от 1000 лева на неустановени лица , за да извършат убийство, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 287 НПК
Съдът отхвърлил и предявения от В. К. срещу подсъдимия А граждански иск за сумата 10 000 лева ведно със законната лихва от увреждането до деня изплащането на претендираната главница.
Военно апелативният съд с решение № 118 от 24.10.2008 г. по внохд № 120/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна по следните съображения:
Въззивният съд се е солидаризирал изцяло с мотивите на първата инстанция, като по този начин е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 4 и чл. 305, ал. 3 във вр с чл. 339, ал.2 от НПК. Проверката и анализът на събраните доказателства и доказателствени средства са извършени в отклонение на процесуалните норми, като по този начин формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите не удовлетворява основния принцип на наказателния процес за разкриване на обективната истина.
Още първата инстанция, на стр.4 от мотивите към присъдата, констатирала поляризацията в доказателствените материали и подробно отразила съдържанието на противоречивите свидетелски показания. След това съдът обобщил , че едната група свидетели / В. К. и неговите колеги / подкрепят обвинението, а другата група / включваща полицейските служители, колеги на подсъдимия, и двамата лекари от МВР болница/ го опровергават. Точно четири изречения / на стр.8 от мотивите / първостепенният съд е посветил на основния в настоящия казус процесуален въпрос защо кредитира втората група доказателствени материали, а отхвърля противостоящите им писмени и гласни доказателства. Съдът е отбелязал, че показанията на полицейските служители, които отричат упражняването на насилие върху пострадалия, се подкрепят от “показанията на двамата лекари от МВР болница, които са освидетелствали В. К. и са установили, че същият няма каквито и да било наранявания и оплаквания”. Според съдебния състав в същата насока са и показанията на пострадалия, дадени пред съдия в рамките на друго съдебно производство, в които той “не е заявил , че му е оказано полицейско насилие” По отношение на останалите доказателства първостепенният съд се ограничил с коментар единствено на показанията на пострадалия, които е отхвърлил с мотива , че “В. К. е зависим от своя работодател Д. К. и за да се оправдае пред него за така дадените свидетелски показания пред съдията от СГС вече твърди за полицейско насилие”. Този преглед на първостепенния съдебен акт, който не е предмет на касационна проверка, е наложителен поради извършеното от втората инстанция препращане към съдържанието му, посветено на обсъждането на доказателствения материал. Така на стр.4 от въззивното решение военноапелативният съд заявява, че изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, а на стр.2 подчертава, че неговата доказателствена му дейност е адекватна на задължението за установяване на обективната истина. По този начин посоченият по горе дефицит на съображения относно достоверността на противоречивите доказателствени материали е преминал от мотивите на първата инстанция във въззивното решение без да бъде компенсиран от самостоятелна аналитична дейност. При кредитирането на показанията на полицейските служители не е обсъдена обстановката, в която те са възприемали престоя на пострадалия в поделенията на МВР,тъй като има данни, че всеки от тях по различно време е влизал в стаята , в която В. К. е бил разпитван. За разлика от проверката на показанията на пострадалия не е изследвана възможността тази група свидетели също да е повлияна от съображения за професионална лоялност. Въззивният съд декларативно е приел, че двамата лекари от МВР болницата - свидетелите д-р К д-р Т. , издали приложените медицински направления с дати 13.06.2007 г. и 14.06.2007 г. – по категоричен начин потвърждават информацията , изключваща телесни увреждания на пострадалия при престоя му в РПУ. В двете направления обаче е отразена единствено констатацията , че задържаното лице е “без данни за остро начеващо заболяване в момента”. С това съдържание тези два документа не покриват вмененото им определение от съдебния състав за “освидетелстване “ т.е за подробно изследване на лицето за наранявания от всякакво естество. За обективното и всестранно изследване на релевантните обстоятелсва по делото съдът е бил длъжен да обсъди медицинските документи в светлината на показанията на двамата лекари , тъй като те съобщават данни за обвързаност на направените констатации преди всичко с оплакванията на арестанта. Д-р Т. заявил пред първата инстанция, че прегледът на В. К. е целял да установи дали няма пречки той да се намира в условията на ареста , а не да констатира евентуални белези на насилие . Д-р К. е по-обстоятелствена и се позовава на принципните изисквания за обема на прегледа – общ статус , преслушване на бял дроб и сърце, отчитане на стойностите на кръвното налягане и оглеждане за травми. Тя е категорична , че лицето не е имало оплаквания и не са забелязани никакви наранявания, но прави уговорката , че няма конкретен спомен как е протекъл прегледа на В. К. В тази част нейните показания влизат в противоречие с показанията на пострадалия ,който твърди че и в дата случая на “освидетелстване” не е бил прегледан . В тази насока съдът е пропуснал възможността да извърши проверка на конкретността на показанията на д-р К чрез съпоставката им не само с тези на пострадалия, но и с тези на свидетеля М. Той съобщава за детайли, които се различават от принципния ред, описан от д-р К. Според нея придружаващият полицай винаги присъства при прегледа, но според св. М той изчаквал отвън. Освен това прави впечатление, че свидетелят използва мъжки род /в описанието на доктора, който извършил “второто освидетелстване”, докато писмените данни показват, че то е изпълнено от д-р К. Тези подробности са важни в контекста на преценката на достоверността на показанията на св. М, тъй като в тях се съдържа решаващата информация за проведен на 14.06.2007 г. медицински преглед на К. за налични травми /”..вратата на кабинета беше отворена и аз видях, че докторът го съблече гол до кръста.”/стр.100 от досието на нохд № 24 / 2008 г.на Софийския военен съд/ Въззивният съд като инстанция по фактите е оставил без отговор тези противоречия, което се е отразило на убедителността на изводите му за категорична доказателствена подкрепа на позицията на защитата.
С особена доказателствена стойност предходната инстанция е отличила декларациите, с които свидетелят В се отказал от адвокатска защита и от медицински преглед от лекар по негов избор / приложени на стр. 93 и стр.100 от том 1 от досието на досъдебното производство./. Първата от тях обаче е изготвена непосредствено след задържането на лицето- на 13.06.2007 г. , в 17 часа, т.е. преди момента, за който обвинението твърди , че върху него е упражнено насилие. Ето защо тя не може да бъде интерпретирана като косвено доказателство за тяхното отсъствие. Втората декларация е от същата дата, 13.06.2007 г., 20 часа и .35 минути т.е. двадесет минути след като д-.р Т. е изготвил медицинското направление за липса на данни за остро заболяване . Тя има място в контекста на доказателствата, подкрепящи оправдателната хипотеза, но единствено според действителното си съдържание, което се свежда до манифестиране на отказа на задържаното лице от независим лекарски преглед /както и от адвокатска помощ и информиране на близките/. Това волеизявление само по себе си не изключва упражняването на насилие, тъй като премълчаването на определени факти не заличава тяхното осъществяване. Същите разсъждения са относими и към отсъствието на оплаквания за предшестващ неправомерен натиск при разпита на К. пред съдия. Въззивният съд обаче е третирал едностранчиво изявленията на К. без да изложи съображения защо отхвърля други възможни обяснения за неговото поведение пред вид обстановката, в която са подписани декларациите и провеждането на разпита пред съдия в рамките на полицейското задържане. Предходните инстанции обясняват показанията на К. в подкрепа на обвинението с неговата зависимост от работодателя му - свидетеля К, но не са отговорили на въпроса кои са били факторите, ограничили това предполагаемо влияние по време на задържането на К. Този подход на оценка на достоверността на доказателтвените източници не кореспондира с изискването за обективност и всестранност на изследването на релевантните обстоятелства. Същото нарушение е допуснато и поради игнорирането на доказателствата в подкрепа на обвинението. Вече бе посочено, че първата инстанция е изложила съображения само за отхвърлянето на показанията на В. К. Останалите гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите Е, Д. Д. , Р. Л. , д-р Т, са цитирани, но не са не са обсъдени. Въззивният съд не е имал основание да се солидаризира с аргументите за тяхното отхвърляне, тъй като първата инстация не е изложила такива. В показанията на тази група свидетели се съдържат данни, че К. е крещял”като заклано прасе” по време на разпита, а след това е имал вид на “бит човек” /св. Вутов/, непосредствено след освобождаването показал зачервявания и синини по тялото си /св. Дойнов и св. Л/, а на следващия ден бил прегледан от съдебен лекар , който е установил кръвонасядания по гръдния кош. Изслушаната съдебномедицинска експертиза дала заключение ,че те могат да се получат по време и начин, съобщен от пострадалия. Всички тези доказателствени източници са пренебрегнати от съда без да са изложени мотиви. Тук е мястото да се подчертае, че задържаните лица принципно са в уязвимо положение и властите носят отговорност за всяко увреждане, претърпяно по време на задържане. В настоящия случай инкриминираните събития в значителната си част са били достояние само на съответните длъжностни лица, което поражда сериозни фактически презумпции за настъпилите увреждания. Въззивният акт не съдържа убедителни съображения срещу тях, тъй като цялата дейност на втората инстанция по проверката и анализа на доказателствения материал не съответства на заложените в НПК стандарти. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Всяко отклонение от този принцип представлява съществено процесуално нарушение. По тези съображения жалбата на гражданския ищец и частен обвинител следва да бъде уважена , а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354,ал. 3,т.1 във връзка с чл.348, ал.1,т.2 от НПК
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение № `* от 24. 10. 2008 г. по внохд № 120/2008 г. на Софийския военно-апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.