Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 194 София,28.04.2010 година В  ИМЕТО  НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година,в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                    Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 15 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. С. от с. П. и самостоятелна касационна жалба на Д. А. П. от гр. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Т. , постановено на 18.07.2008г. по гр.д. №1443/2006г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което е прието за установено по отношение на А. Х. С.,Ц. С. С., С. И. С.,Иван Д. К. ,Х. Д. Т.,А. Т. С.,А. С. С.,Й. Х. Т. и Д. А. П.,наследници на А. И. С. /Големия/,роден на 15.09.1980г.,починал на 27.12.1964г.,че М. И. П.,А. И. П. и В. Д. Н.,наследници на А. И. С. /Малкия/,роден на 08.09.1897г.,починал на 28.10.1975г.,са собственици на имот пл. №1595 по КП от 1957г. с площ 1830кв.м.,находящ се в землището на гр. Г. пл. №1596 по КП от 1957г. с площ 1215кв.м.;имот пл. №1301 по КП от 1957г. и имот пл. №1304 по КП от 1957г.,находящи се в землището на гр. Г.. С определение №236/27.03.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да се произнася по валидността на решенията на ПК/сега ОСЗ/ и на тази основа да формира извода си за основателността на иска. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от наследниците на А. И. С. /Малкия/ иск по съображения,че единственото действуващо решение на ОСЗ-гр. Горна О. е решение №267/04.10.2004г.,от което следва и изводът за основателност на предявения иск. Поддържат,че изводът би следвало да се основава на съдържащите се записвания в емлячен регистър,въз основа на които ОСЗ е постановила решенията за възстановяване на собствеността. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. И. П. изразява становище,че изводите на въззивния съд са правилни и съответствуват на правната природа на предявения иск и на събраните по делото доказателства. Ответницата по касационна жалба В. Д. Н. изразява становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ М. И. П.,А. И. П. и В. Д. Н. са предявили иск за признаване за установено,че към момента на образуване на ТКЗС описаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на техния наследодател А/Малкия/. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесните имоти са възстановени с решение на ПК- Г. О. и на двете групи лица-както на наследниците на А. И. С. /Малкия/,така и на А. И. С. /Големия/,но единственото действуващо решение на ПК е №267/04.10.2004г.,с което за имоти №1595 и №1596 правото е възстановено на наследниците на А. И. С. /Малкия/,тъй като от представените по делото декларации за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949г. и н.а. №52,том ІІІ,рег. №1596 от 1935г. е установено,че А. И. С. /Малкия/ е бил собственик на 32.6 дка земеделски земи,вкл. и нива от 24 дка в м. Шимока. По въпроса допустимо ли е съдът в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да се произнася по валидността на решенията на ПК/сега ОСЗ/ и на тази основа да формира извода си за основателността на иска в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВКС,ТК,ІІ ТО,постановено на 07.07.2004г. по гр.д. №1449/2003г. е прието,че е недопустимо в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съдът да се произнася по валидността на взето от ПК решение,макар същото да е в основата на предизвикания правен спор за материално право,тъй като валидността на това решение е извън предмета на правния спор. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Окръжен съд-Велико Т. по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението,постановено на 07.07.2004г. по гр.д. №1449/2003г. на ІІ ТО на ТК при ВКС като съображенията за това са следните: По реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС,за да може въз основа на постановеното в това производство съдебно решение занапред да се стабилизира реституционният ефект на едното от решенията на ПК/ОСЗ/. Валидността и правните последици на решението на ПК/ОСЗ/ са производни от разрешаването на спора по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,а не обуславящи разрешаването на този спор,в който смисъл е и тълкуването,дадено с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. В производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съдът извършва преценка коя от двете групи спорещи лица е установила по категоричен начин,че спорните имоти са принадлежали на общия им наследодател към момента на образуване на ТКЗС при наличие на конкуренция на права с наследодателя на другата група спорещи лица. Преценка за валидността на решението на основата на принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС в това производство не следва да се извършва,доколкото законът допуска възстановяване правото на собственост при наличие на изброените в чл.12 ЗСПЗЗ доказателства в административно производство с участие само на завителите,но не и на оспорващите техните права лица и ПК/ОСЗ/ не разполага с правомощието дори при наличие на данни да конкуренция на права,да извърши преценка и да разреши подобен спор. При наличие на съответни писмени доказателства ПК/ОСЗ/ е длъжна да възстанови собствеността и само съдът е компетентен да прецени значението, доказателствената сила и правните последици на тези доказателства и установените факти в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и с оглед изхода от този правен спор ПК /ОСЗ/ на основание чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства /т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС/. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствение правила. Действително постановеният от съда диспозитив съдържа изрази, касаещи принадлежността на правото на собственост към настоящия момент,но с оглед на обстоятелството,че в мотивите към решението изрично е посочено,че предмет на разглеждане е спор за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС,заявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и на обстоятелството,че съдът е преценявал правното значение и последици на доказателствата,съдържащи данни за принадлежността на правото именно към този минал момент,следва да се приеме,че неточното отразяване на формираната воля в диспозитива на обжалваното решение не касае съществото на спора и естеството на иска, по основателността на който съдът се е произнесъл,а оттам и не обуславя недопустимост на постановения съдебен акт. Както вече беше отбелязано,по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съдът следва да разреши спор за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС между две групи лица,които са заявили за възстановяване правото на собственост върху един и същи имот. Спорът следва да бъде разрешен въз основа на преценка на правното значение и последици на доказателствата,посредством които двете групи спорещи лица поддържат, че те или техните наследодатели са придобили на съответното правно основание правото на собственост върху процесния имот,а оттам че са притежавали това право към момента на образуване на ТКЗС. При наличие на спор за принадлежността на правото на собственост върху няколко недвижими имота преценката следва да бъде извършена поотделно за всеки един от тези имоти,а не общо на основата на общото количество земи,притежавани от определен наследодател,вкл. и с оглед местонахождението на имотите и тяхната площ според доказателствата, удостоверяващи по правилата на чл.12 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост към меродавния момент. Следва да бъдат съпоставени данните за притежаваните от наследодателите на двете групи лица имоти досежно местонахождението,площта на притежаваните от тях имоти,въз основа на което да се извърши преценка и за идентичността на притежаваните имоти със заявените за възстановяване. В случая съпоставката между притежаваните от А. И. С. /Малкия/ и А. И. С. /Големия/ земеделски земи според данните в емлячния регистър от 1949г. и имотите,заявени за възстановяване сочи на пълно съвпадане на част от имотите,записани в емлячния регистър като притежавани от А. И. С. /Големия/ като местонахождение и площ със заявените за възстановяване имоти в местностите “Ш” и “М”,поради което изводът на въззивния съд,че представените по делото декларации за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949г. установяват,че А. И. С. /Малкия/ е бил собственик на всички спорни имоти следва да се приеме за необоснован. Само в декларацията за притежавани непокрити земеделски земи на А. И. С. /Големия/ се съдържат данни за притежаван имот в м.”М” с площ от 3.5 дка,идентичен със заявения за възстановяване. В подадената от А. И. С. /Малкия/ декларация за притежавани непокрити земеделски имоти липсват данни за притежаван имот в тази местност,поради което направилно въззивният съд е приел,че предявеният от неговите наследници по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск за този имот е основателен. Аналогичен извод следва да бъде направен и за имота в м.”Ш” с площ от 7.8 дка. Само в декларацията за притежавани непокрити земеделски земи,подадена от А. И. С. /Големия/ е посочен такъв имот. В подадената от А. И. С. /Малкия/ декларация в м. Шекерето са посочени три имота с площ съответно 2.1 дка,0.6 дка и 4 дка,т.е. не е налице идентичност между притежаваните от този наследодател имоти със спорния имот,което обстоятелство не е преценено от въззивния съд. Не е преценено също така и обстоятелството,че от наследниците на А. И. С. /Малкия/ са заявени за възстановяване именно посочените в декларацията три имота, правото на собственост върху които е възстановено в стари реални граници върху имоти,различни от заявения и възстановен на наследниците на А. И. С. /Големия/. От съдържащите се в емлячния регистър данни за имотите в м.”Ш” не може да се направи извод,че предявеният от наследниците на А. И. С. /Малкия/ иск е основателен. Както вече беше отбелязано, представените по делото доказателства сочат този наследодател за собственик на други имоти в тази местност,но липсват данни А. И. С. /Малкия/ да е притежавал в м.”Ш” имот,идентичен с процесния. Изводите на въззивния съд за имотите в м. Шекерето” и “М” са необосновани,поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният от наследниците на А. И. С. /Малкия/ иск бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение принадлежността на правото на собственост върху имот в местността “Б”: П. заявен спор за материално право по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,ако и двете групи спорещи лица основават правата на наследодателите си върху имот,находящ се в една и съща местност и приблизително еднакъв по площ, на писмени доказателства,чието съставяне предхожда внасянето на имота в ТКЗС, съдът следва да съпостави съдържащите се в тези писмени доказателства данни,като при необходимост за проверка на събраните доказателства служебно да назначи съдебно-техническа експертиза с цел да установи кой от двамата наследодатели се легитимира чрез тези доказателства като собственик на процесния имот. В случая за установяване правата на А. И. С. /Малкия/ по делото е представен н.а. №52,съставен на 04.07.1935г. по н.д. №447 от същата година,удостоверяващ факта на придобиване по договор за продажба на нива в землището на гр. Г., м.”Б” от 2 дка при посочени граници,а именно: Велика Х. , път,лозе на темнисчанина А. С. и нива на темнисчанина А. Д. За установяване правата на А. И. С. /Големия/ за този имот пък е представена декларация за непокрити земеделски имоти и извършеното въз основа на същата декларация записване в емлячен регистър от 1949г.,в които е посочено лозе от 2.2 дка, придобито по покупка,удостоверена при извършване на записването с представен нотариален акт. При тези налични данни и с оглед на обстоятелството,че имотът в м.”Б” е заявен за възстановяване в стари реални граници, идентифицирани по кадастрален план от 1957г. , както и на обстоятелството,че придобитият през 1935г. от А. И. С. /Малкия/ имот е идентифициран като нива при посочен съсед лозе на А. С. ,съдът е следвало да извърши проверка на тези данни чрез изслушване на експертиза за установяване идентичността на описаните в н.а. №52/1935г. и в подадената от А. И. С. /Големия/ през 1949г. декларация с имоти пл. №№1595 и 1596 по кадастралния план от 1957г.,вкл. с оглед на обстоятелството,че тези имоти са записани в разписния лист към този план на А. И. С. Само посредством изслушване на експертиза за идентичност чрез съпоставяне на данните за имотите към момента на образуване на ТКЗС съдът може да извърши преценка на кой от двамата наследодатели е било извършено записването,в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.10 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като извършването на това процесуално действие е било необходимо за изясняване на спора от фактическа страна при наличието на сходни данни за притежаваните от наследодателите на спорещите страни имоти. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на експертиза за установяване идентичността на имота,описан в н.а. №52/1935г. и имота,описан в подадената през 1949г. от А. И. С. /Големия/ декларация за притежавани непокрити земеделски земи с имоти пл. №№1595 и 1596 по кад.план от 1957г. с оглед данните за имотите към момента на образуване на ТКЗС. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Велико Т. ,постановено на 18.07.2008г. по гр.д. №1443/2006г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на А. Х. С.,Ц. С. С.,С. И. С.,Иван Д. К. ,Х. Д. Т.,А. Т. С.,А. С. С. и Й. Х. Т.,наследници на А. И. С. /Големия/,че М. И. П.,А. И. П. и В. Д. Н.,наследници на А. И. С. /Малкия/ са собственици на имот пл. №1301 по КП от 1957г. и имот пл. №1304 по КП от 1957г.,находящи се в землището на гр. Г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М. И. П.,А. И. П. и В. Д. Н. срещу А. Х. С.,Ц. С. С.,С. И. С.,Иван Д. К. ,Х. Д. Т.,А. Т. С.,А. И. С. и Й. Х. Т. иск за признаване по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,че А. И. С. /Малкия/,роден на 08.09.1897г.,починал на 28.10.1978г.,към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива в м.”М” с площ от 3.5 дка,представляваща имот пл. №1301 по КП от 1957г. и нива в м.”Ш” с площ от 7.8 дка,представляваща имот пл. №1304 по КП от 1957г.,находящи се в землището на гр. Г.. ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Велико Т. ,постановено на 18.07.2008г. по гр.д. №1443/2006г. в останалата част,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на А. Х. С., Ц. С. С.,С. И. С.,Иван Д. К. , Х. Д. Т.,А. Т. С.,А. С. С. и Й. Х. Т.,наследници на А. И. С. /Големия/,че М. И. П.,А. И. П. и В. Д. Н.,наследници на А. И. С. /Малкия/ са собственици на имот пл. №1595 по кад.план от 1957г. с площ 1830кв.м.,находящ се в землището на гр. Г. в действуващия кадастрален план на район “С” на гр. Г. от 2000г. и на имот пл. №1596 по кад.план от 1957г. с площ 1215кв.м., находящ се в землището на гр. Г. в действуващия кадастрален план на район “С” на гр. Г. от 2000г. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Велико Т. Председател: Членове: