4 Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр.София, 13.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 21 ноември 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2490 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и А. М. В. срещу решение от 3.12.2012 г., постановено по гр. д. № 558 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 27.09.2011 г. по гр. д. № 45274 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 34 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за сумата 2 529,29 лв. главница и 50, 58 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 33831 по описа за 2010 г. на СРС, 34 състав, признато е за установено, че [фирма] дължи тези суми на А. М. В. и е потвърдено решението на СРС в останалата му част, с която искът над 2 529,29 лв. до пълния предявен размер от 21 969,29 лв. е отхвърлен. Касаторите твърдят, че решението на въззивния съд в неблагоприятните за тях части е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Оспорват си взаимно касационните жалби. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното: Касационните жалби срещу решението на Софийския градски съд са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 21 969,29 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 1.07.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради необходимостта от тълкуване на забележка 2 към т.20 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/редакция при приемането с ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г./. Точка 20 от Тарифата предвижда, че за извършване на опис на движими и недвижими имущества се събира такса в размер на 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по-малко от 50 лв. В първата забележка към точката е отбелязано, че когато взискателят поиска да бъде описано имущество за сума, по-малка от вземането, се събира такса върху същата сума. Втората забележка урежда случаите, при които цената на описаните вещи се окаже по-голяма. Тогава се събира такса и върху разликата. Буквалното тълкуване на втората забележка би довело до извода, че когато цената на описаната вещ се увеличи, взискателят дължи 1,5 % от тази цена, независимо от размера на вземането му. Такова разбиране обаче противоречи на изискванията за тълкуване на правните норми, формулирани в чл.46 от Закона за нормативните актове, тъй като не съответства на целта Закона за частните съдебни изпълнители, на т.20 от Тарифата и на другите разпоредби, уреждащи таксите при съдебното изпълнение. Таксите са вид публично държавно вземане и подобно на данъците се определят едностранно от държавата, но за разлика от данъците, при тях е налице насрещна престация под формата на услуга. Ето защо трябва да съществува известна еквивалентност между размера на таксата и стойността на услугата. Този принцип е залегнал в чл.2, ал.2 от Закона за държавните такси, според който пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Таксата по т.20 от тарифата е пропорционална, а цената на услугата е стойността на извършването на описа. Разходите за описа се състоят в разноските за действията на съдебния изпълнител и за оценката на вещо лице, поради което не могат да се съизмерват със стойността на вещта. Принципът на еквивалентност налага цената на услугата/описа/ да се изчислява като процент от стойността на вземането, а не от стойността на вещта. Следователно таксата за описа по т.20 от Тарифата не може да надвишава 1,5 на сто от стойността на вземането на взискателя, независимо каква е цената на описаната вещ. Втората забележка трябва да се тълкува само във връзка с първата забележка и затова се прилага единствено когато е описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, внесена е такса, пропорционална на стойността на вещта, но по-ниска от 1,5 от стойността на вземането. Впоследствие обаче се оказва, че стойността на вещта е по-голяма и по силата на втората забележка взискателят трябва да заплати 1,5% върху разликата, но само ако общият размер на таксата не надвишава 1,5% от вземането, определено по т.20 от Тарифата. В същия смисъл законодателят е изменил впоследствие чл.83, ал.2 от Закона за частните съдебни изпълнители с ДВ бр.49 от 2012 г., добавяйки, че пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Даденото от съда корективно тълкуване на втората забележка на т.20 от Тарифата съответства на четвъртата забележка на чл.26 от Тарифата, според която от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада събраната такса по т.20 за извършване на опис. От тази забележка става ясно, че посочените в т.26 такси за изпълнението не могат да бъдат надвишавани. До такъв незадоволителен резултат, противоречащ на принципа за еквивалентност, би се достигнало, ако таксата по т.20 във връзка с втората забележка зависи само от цената на описаната вещ, а не от стойността на вземането. В резултат от това тълкуване на втората забележка към т.20 от Тарифата настоящата инстанция достигна до следните изводи по конкретния спор: Взискателят [фирма] е поискал от частния съдебен изпълнител А. М. В. изпълнение на вземане в размер на 59 484 лв. и е внесъл такса по т.20 от Тарифата в размер на 1 070, 71 лв., която е равна на 1,5% от вземането с включен ДДС. Стойността на описания недвижим имот от 1 280 000 лв. не дава основание на частния съдебен изпълнител да поиска доплащане в размер на 21 969,29 лв., тъй като взискателят вече е заплатил максималния възможен размер на таксата по т.20 за опис на вещ, съответствуващ на стойността на неговото вземане. Обратното разбиране би довело до напълно неприемлив резултат, противоречащ на целта на закона да се осъществява реално изпълнение на съдебно признати вземания. Само за извършването на опис на недвижим имот съдебният изпълнител би получил такса от 21 969,29 лв., а ако беше събрал вземането дължимата съгласно т.26, б. „д” от Тарифата/редакция ДВ, бр.35 от 28.4.2006 г./ такса би била 3604,36 лв. Вместо да насърчи изпълнението, такова тълкуване на забележка две към т.20 от Тарифата би предизвикало единствено безрезултатни описи на недвижими имоти, каквато не е била целта на законодателя. По тези съображения настоящата инстанция приема, че предявеният установителен иск на частния съдебен изпълнител срещу взискателя за дължимостта на сумата от 21 969,29 лв. и на разноските в заповедното производство е неоснователен. Ето защо решението на Софийския градски съд трябва да бъде отменено в частите, с които е отменено решение от 27.09.2011 г. по гр. д. № 45274 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 34 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за сумата 2 529,29 лв. главница и 50, 58 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 33831 по описа за 2010 г. на СРС, 34 състав, и е признато за установено, че [фирма] дължи тези суми на А. М. В.. Вместо това решение следва да бъде постановено друго, с което искът за дължимостта на тези суми да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана от А. М. В. част, с която е оставено в сила решението на СРС за отхвърляне на иска над 2 529,29 лв. до 21 969,29 лв., решението на СГС трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора А. М. В. дължи на [фирма] 80,59 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 3.12.2012 г., постановено по гр. д. № 558 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение от 27.09.2011 г. по гр. д. № 45274 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 34 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за сумата 2 529,29 лв. главница и 50, 58 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 33831 по описа за 2010 г. на СРС, 34 състав, и е признато за установено, че [фирма] дължи тези суми на А. М. В., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.415 от ГПК за установяване дължимостта на сумата 2 529,29 лв. главница и 50, 58 лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 33831 по описа за 2010 г. на СРС, 34 състав. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 3.12.2012 г., постановено по гр. д. № 558 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА А. М. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 80,59/осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/ лв. разноски за касационното обжалване. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: