Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 05 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурор НИНА ПАНЧЕВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 922 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.Д. Я., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия П. П., против въззивно решение № 137/13.10.2022 г., постановено по внохд № 20225000600340/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Изложени са съображения за преквалификация на извършеното от подсъдимия престъпление - по чл.124 от НК, за причинена смърт на пострадалата по непредпазливост, вследствие на умишлено навесени телесни повреди; по чл.115 от НК, като се твърди, че предходните инстанции неправилно са приели, че убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и/или с особена жестокост. При условията на алтернативност се претендира да се измени въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, доколкото П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.116 от НК, а не за осъществено такова по смисъла на чл.124, ал.1 от НК или по чл.115 от НК, както и да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко с оглед смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В съдебно заседание подсъдимият П. П. и защитникът адв.Я. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 15/23.06.2022 по нохд № 20215600200694/2021 г., постановена от Окръжен съд - Хасково подсъдимият П. Ц. П. е признат за виновен в това, че на 26.06.2020 г., в [населено място], с особена жестокост - чрез продължително нанасяне на множество удари чрез раздвижен френски ключ, умишлено е умъртвил Д. Т. с ЕГН [ЕГН], по особено мъчителен за нея начин, тъй като тя е изпитала изключително силни и продължителни болки, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 предл.2 и 3 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия, считано от 27.06.2020 г. до влизане в сила на съдебния акт. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, от които 2 998 лв. по сметка на ОД на МВР - Хасково и 1 835,40 лв. по сметка на съда. По жалба на служебния защитник адв.Я. е образувано внохд № 20225000600340/2022 г. по описа на Апелативния съд - Пловдив. С постановеното по делото решение на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Извършената касационна проверка на атакуваното решение не налага извод за основателност на оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Претенцията за преквалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.124, ал.1 от НК е била предмет на разглеждане от предходните инстанции и правилно е отхвърлена като неоснователна. Нанесените от страна на П. с половин килограмовия ключ десетки последователни удари, макар и да не са в жизненоважни органи на пострадалата, а предимно по ръцете и краката на Т. и в по-малка част по тялото, не сочат на умисъл за причиняване на телесна повреда, следствие на което да е настъпила по непредпазливост смъртта й. Предвид обстоятелството, че ударите са били нанесени с изключителна сила, включително и в областта на корема под ребрения ъгъл и в областта на гръдния кош, следствие на което са счупени три ребра, с основание е преценено, че поведението на подсъдимия е насочено към причиняване на смърт. Изложените съображения, че подсъдимият е действал при евентуален умисъл за причиняването на смъртта на пострадалата се споделят и от касационния съд. Въпреки че, целта на подсъдимия е била да накаже за прегорените наденици страдащата от шизоафективно разстройство жена, с която е живеел във фактическо съжителство, начинът по който е осъществено това намерение, налага извода, че П. се е съгласил с причиняването на смъртта й, като се е отнесъл с безразличие към възможното настъпване на този допълнителен по-тежък резултат. Последвалият опит да свести Т. с вода, след преустановяване на побоя и да й направи изкуствено дишане, правилно не са интерпретирани като своевременен отказ от престъплението, тъй като са реализирани едва когато причинният процес не е могъл да бъде спрян. Не би могло да се възприеме като опит за спасяването на пострадалата и позвъняването на телефон 112, тъй като същото е осъществено след осъзнаване безвъзвратното настъпване на смъртта. Същевременно при настъпилата остра кръвозагубна анемия и предизвикания травматичния шок, придружен с размачкването на меки тъкани, оформените масивни подкожни кръвонасядания и образуваните обширни травматични джобове изобщо не е било сигурно, че оказването на своевременна и адекватна медицинска помощ би предотвратила настъпването на леталния изход, още повече че преди това П. е предприел и е извършил редица действия, които са целели да заличат участието му в деянието, като е измил пода, ключа и е сгънал чаршафите. В този смисъл с основание предходните инстанции са приели, че така обективирано поведението на подсъдимия по никакъв начин не може да обоснове умисъл за причиняване на телесно увреждане, а сочи на умисъл за умъртвяване, тъй като смъртта като общественоопасна последица, макар и да не е желана от извършителя, е допускана от него. Касационният състав не споделя и възраженията в жалбата срещу правната оценка, дадена от предходните инстанции, относно наличието на квалифициращите признаци по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК, която е изцяло в съответствие с указанията на т.15 от Постановление № 2/57 г., изм. с т.9 б. „г“ от Постановление № 7/06.07.1987 г. на Пленума на ВС. На тази основа не може да се сподели твърдението на защитника, че въпреки множеството нанесени удари деянието не би могло да се характеризира като такова извършено по особено мъчителен за жертвата начин, тъй като пострадалата не е преживяла извънредни предсмъртни мъки и смъртта е настъпила много бързо и мълниеносно. Това твърдение на защитника не държи сметка за цялостното заключение на в.л. д-р Еленски, според което нанесените десетки удари /без да може да се уточни точния им брой поради наслагванията един върху друг/, са довели до обща шокова болка по цялото тяло, а болезнените усещания по пръстите на крайниците, местата на счупване на краката и на ребрата болката е била изключително силна поради наситеността на рецепторите по периферията и „изпържва“ мозъка, т.е. пострадалата е преживяла нетипично и извънредно страдание сравнение с обикновените случаи на убийство. Според експерта независимо, че смъртта е настъпила за минути, това е процес, който преминава през различни етапи и не изключва изпитването на страдания в периода от възникване на несъвместимостта с живота до реалното спиране на сърдечната дейност, още повече че за наличие на визирания квалифициращ признак не е необходимо жертвата да бъде подложена на бавна смърт, нито причинените страдания да са били продължителни. Същевременно вещите лица от назначената психиатрична и психологична експертиза на пострадалата категорично отхвърлят възможността приетите от жертвата медикаменти във връзка с психиатричното й заболяване, съчетани с употребения алкохол, предвид отчетената концентрация в кръвта от 0,40 на хиляда да са повлияли качествено на периферната й нервна система до степен да намалят и да претъпят усета за болка. Неоснователно е и възражението на защитата, че инкриминираното деяние не следва да се квалифицира като убийство, извършено с особена жестокост. В подкрепа на тезата си в жалбата е посочено, че подсъдимият не е демонстрирал изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Наличието на визираната квалификация в случая правилно е изведена от предприетите от подсъдимия действия по умъртвяването на пострадалата, които по своя интензитет значително надхвърлят необходимото за причиняване на смърт. Нанесените поражения по тялото на жената, която е приютила подсъдимия в дома си и двамата са живели съвместно известен период от време, броят на ударите с тежащия 475 гр. метален ключ, значителната сила, с която са нанесени и тяхната локация са напълно достатъчни, за да се квалифицира извършителят като особено жесток човек. Със засягането на лявата подбедрица на Т., за която П. е знаел, че тя има тежка и болезнена предходна рана, очевидно подсъдимият е целял да предизвика още по-голямо страдание, т.е. налице е проявено коравосърдечие, съпроводено с отсъствието на каквото и да било състрадание. По изложените съображения настоящият състав приема, че претенциите в жалбата за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни и не са налице основания за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление. Възприетата от предходните инстанции правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. с чл.115 от НК съответства на установените по делото факти, което налага извода, че законът е приложен правилно. Настоящата инстанция не констатира и наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Въззивният съд изключително професионално е утвърдил дейността на първоинстанционния състав по индивидуализацията на наказанието, като е взел предвид само реално съществуващите, определящи отговорността обстоятелства. Закономерно е съобразено, че извършеното престъпление не е от категорията на разкриващите изключителна тежест, по смисъла на чл.38 и чл.38а от НК, както и че по своето естество и брой смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, за да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. Полагането на грижи спрямо пострадалата преди деянието не би могло да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като неговият положителен ефект е изцяло заличен с оглед извършеното. Останалите визирани в жалбата - чистото съдебно минало на подсъдимия, макар и след настъпила реабилитация, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, съпоставени с отегчаващите, не обосновават необходимост от редукция на наказанието, определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са оценени адекватно, без да е подценено тяхното значение. В този смисъл касационният състав счита, че наложеното наказание от седемнадесет години лишаване от свобода е справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на деянието, на дееца, съответно е на извършеното престъпление и в максимална степен ще съдейства за постигане на целите по чл.36 от НК. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 137/13.10.2022 г., постановено по внохд № 20225000600340/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: