Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр. София, 20 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1513/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимата А. Н. А., чрез защитника й адвокат П. Г. от Адвокатска Колегия – [населено място], срещу постановената от Софийския градски съд, НО, ХVІІ въззивен състав, нова присъда № 224 от 12 юли 2012 година, по внохд № 447/2012 година, след отмяна на присъда от 06 октомври 2011 година на Софийския районен съд, 101-ви състав, по нохд № 6496/2011 година. В жалбата формално са заявени неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на обжалваната присъда. От съдържанието на същата могат да се изведат като релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърдят се нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд, довели до неверни фактически изводи за осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимата А. и до неправилни правни изводи при ангажиране на наказателната й отговорност за деянието, вместо административна такава. Заявена е и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Основното отправено до съда искане е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, а алтернативното - за нейното изменяване и смекчаване на отговорността й или налагане на административна санкция при условията на чл. 78а от НК. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателката – подсъдима А. Н. А. не участва лично, редовно призована. Представлява се от защитника си адв. Г., който поддържа жалбата при направените в нея оплаквания и отправени до съда искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената при условията на чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 334, т. 2 от НПК нова присъда на въззивния съд, е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата А. Н. А. за това, че на 21. 04. 2010 година, в [населено място], е отнела чужда движима вещ – телефон „С. Стар” на стойност 150. 40 лева, от владението на Е. М. Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, е осъдена на пробация, включваща задължителните пробационни мерки – регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител, всяка за срок от по шест месеца. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимата. Жалбата на подсъдимата А. е неоснователна. Фактическите и правни изводи на въззивния съд са оспорени с позоваване на касационни основания. Акцентът е поставен върху оплакване за ненадлежност на доказателствената основа на изводите на съда по фактите, подкрепено с доводи, съдържащи лични оценки за доказателствената стойност на свидетелските показания (най-вече на пострадалата Л.) и съображения за липса на преки доказателства за извършване на деянието от подсъдимата А.. Справедливостта на наложеното й наказание е оспорена с доводи за неговото несъответствие на ниската степен на обществена опасност на подсъдимата. Касационната инстанция не установява заявените в жалбата недостатъци в дейността на съда по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Въззивният съд е провел подробно и прецизно съдебно следствие, а мотивите на постановената от него нова осъдителна присъда, като задълбочени и аналитични, позволяват на страните и на касационната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното му убеждение относно правнорелевантните факти. Възраженията на защитата на подсъдимата А. за липса на надлежна доказателствена обезпеченост на изводите на съда относно авторството на деянието, не намират опора в данните по делото. Вярно, че пряк очевидец на отнемането на телефона не е установен. Налице са обаче поредица от косвени доказателства, водещи до единствения възможен извод за осъществяване на деянието именно от подсъдимата. На първо място, това са показанията на пострадалата свидетелка Л., които са оценени от съда по действителното им съдържание, което не притежава заявеното в касационната жалба вътрешно противоречие. Прочитането на показанията й, депозирани на досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, касае единствено IMEI на процесния мобилен телефон, който тя не е могла да възпроизведе в разпита си пред въззивния съд. Допълнително съобщеното от нея обстоятелство относно проведен разговор с бабата на подсъдимата, е изяснено от съда при провеждане на разпита й (протокол от съдебно заседание от 02. 04. 2012 година, л. 23 от въззивното дело). В резултат на проведеното от въззивния съд съдебно следствие, е установена заложната къща, в която на инкриминираната дата подсъдимата А. лично е предоставила процесния телефон, индивидуализиран със своя IMEI, като обезпечение за получения от нея заем в размер на 70 лева (заложен билет и декларация на л. 91-92 от делото). Малко преди това и в кратко време след установяване отнемането на телефона от страна на свид. Л., в 15. 08 ч. на 21. 04. 2010 година, процесният телефон е ползван лично от подсъдимата, с притежаваната от нея карта „М. П.” (справка на л. 18 от сл. д.). Тази поредица от несъмнено установени, макар и косвени доказателства по делото, след надлежната им оценка и анализ от страна на въззивния съд (с. 2-3 от мотивите на присъдата), е дала основание на съда за категоричния му извод относно авторството на инкриминираното деяние, който извод касационната инстанция не намира основания да не сподели изцяло. Съдържанието на доказателствените източници установява по категоричен и несъмнен начин участието на подсъдимата А. в извършване на престъплението. Защитната теза на жалбоподателката е изградена изначално върху отричане на това участие и при условие, че е останала доказателствено незащитима, с основание е отхвърлена от инстанцията, оправомощена да установява правнорелевантните факти по чл. 102 от НПК. При така установените данни от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. ВКС намира за адекватни на данните по делото и на закона съображенията на въззивния съд относно липсата на основания за квалифициране на случая като „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (с. 4 от мотивите). Тази констатация обаче може единствено да бъде отразена, но не и да породи правни последици, доколкото такава правна квалификация на деянието е приета от обвинителната власт и въведена с внесения обвинителен акт. Доводите в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание не се споделят от настоящия съдебен състав. Обстоятелствата, свързани с ниската степен на обществена опасност на подсъдимата и липсата на минали осъждания, са отчетени в достатъчна степен от решаващия съд и са предизвикали индивидуализиране на наказанието по по-леката алтернатива на предвиденото в закона, а именно – пробация. Претендираната от защитата по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото. Така определеното по вид и размер наказание на подсъдимата А. удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите по чл. 36 от НК. Разпоредбата на чл. 78а от НК не може да бъде приложена, тъй като не е изпълнено едно от задължителните условия за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени (чл. 78а, ал. 1, б. „в” от НК). При изложените съображения, ВКС намира касационната жалба на подсъдимата А. за неоснователна, поради което атакуваната нова присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Софийския градски съд НО, ХVІІ въззивен състав, нова присъда № 224 от 12 юли 2012 година, по внохд № 447/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.