6 Р Е Ш Е Н И Е № 621 гр. София 14 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 696/2010г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия С. Р., депозирана чрез упълномощения му защитник срещу решение №130/28.09.2010г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена обявената по нохд №248/2009г. присъда на Разградски окръжен съд. Подадената жалба словно отразява диспозитива на постановените съдебни актове и обективира израз на недоволство от тяхното съдържание, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Декларираната позиция се обосновава с фрагментарни възражения за неправилно изключване от доказателствения материал на представените от подсъдимото лице фактури и касови бележки, описани в приложената справка за разходи, и за доказателствена непълнота по отношение на обстоятелствата, свързани с разходването на присвоените пари, довело до ангажиране на наказателната отговорност на Р. по чл.202, ал.2, т.3, вр.чл.201 от НК, при недоказаност на обвинителната теза и при престъпна несъставомерност на инкриминираното с прокурорския акт деяние. Очертават се и лишени от конретика аргументи за съществуващи противоречия в относимите към обвинението по чл.248а, ал.2 от НК доказателствени източници, предпоставили постановяването на осъдителна присъда, базираща се на предположения досежно земеделските производители и стопанисваните от тях животни като вид и брой, за които са подадени неверни сведения в О.та разплащателна агенция - Р., с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз Релевират се и бланкетни оплаквания за явна несправедливост на наказанията, наложени за включените в реалната съвкупност престъпления. При условията на алтернативност се предлага правоприлагане на чл.354, ал.1, т.т.2-4 от НПК, чрез отмяна или ревизия на въззивното решение. В съдебно заседание на 07.12.2010г. подсъдимото лице и неговият процесуален представител, редовно уведомени не се явяват лично пред касационната инстанция. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №7 от 22.04.2010г., по нохд №248/2009г., Разградски окръжен съд е признал С. И. Р., за виновен в това, че за периода от 28.02.2008г. до 05.06.2008г., в качеството на председател на С. ”Липа-2007г.”-с.Липник, присвоил чужди пари /3 968 лева/, собственост на сдружението, връчени му да ги управлява, като паричните средства са предоставени от Европейския съюз за гарантиране на земеделието по схемата за единно плащане на площ, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.3, вр.чл.201 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода и на лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за осъществено на 22.05.2008г., в гр.Разград престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1 от НК, обективирано в представяне на неверни сведения в Таблица за отглежданите животни, приложена към молба за извършване на промени с вх.№02-172/381-08, за да получи средства по схемата за единно плащане на площ от фондове на Европейския съюз, като го санкционирал с ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева в полза на държавата. В съответствие с предписанията на чл.23 от НК за множеството престъпления е определено едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, с приложение на предвидения в чл.66 от НК институт на условното осъждане, към което са присъединени наложените наказателни санкции - ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК и 1500 /хиляда и петстотин/ лева ГЛОБА. С обжалваното решение №130 от 28.09.2010г., Апелативен съд-Варна, в производство по внохд №167/2010г., образувано по жалба на подсъдимия Р. е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При реализирания съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно посегателство по чл.202, ал.2, т.3, вр.чл.201 от НК и неговото авторство. Инкорпорираните чрез гласните и писмени доказателствени източници фактически данни, компетентно проверени чрез изготвената и изслушана от първостепенния съд икономическа експертиза с висока степен на доказателствен интензитет обезпечават повдигнатото срещу подсъдимия С. Р. обвинение за осъществено присвоително престъпление. Безспорно установено е по делото, че на 04.05.2007г. в длъжностното си качество на председател на сдружение с нестопанска цел „ЛИПА-2007”, регистрирано с решение №1/24.04.2007г., по ф.д.№267/2007г. на Разградски окръжен съд, и при съблюдаване изискванията на издадената на основание чл.32, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Наредба №107/23.08.2006г. на Министъра на земеделието и горите, подсъдимият е подал заявление по схемата за единно плащане на площ, включена в системата от мерки на Европейския съюз за безвъзмездно финансово подпомагане на земеделските производители по програмата за развитие на селските райони, регистрирано в О.та разплащателна агенция – Р.. Към депозираното заявление е представена информация за ползваните от юридическото лице седем „мери и пасбища”, с обща площ 61,45хектара и таблица за отглеждане на животни - 375 овце, порода ”плевенска черноглава” и 33 крави, порода ”черно-шарено говедо”. Искането за претендираната субсидия от 6381,77 лева /по 103,85 лева/ на хектар/ е уважена , като сумата е преведена от Д.” с мемориален ордер АН-6031603238 на 24.01.2008г. по посочената сметка в Първа инвестиционна банка, с титуляр С. Р. и на 28.02.2008г. с нареждане-разписка №95NR0004088 е изплатена на каса на подсъдимия. Доказани в своята хронология са направените разплащания на членовете на представляваното от Р. сдружение, при които всеки собственик на овца и крава получил съответно по 5 /пет/ и 20 /двадесет/ лева за животно, и последвалият отказ на подсъдимия да свика Общо събрание и да отчете разходването на останалите от предоставената финансова помощ пари в размер на 3 968 /три хиляди деветстотин шестдесет и осем/ лева, довело до освобождаването му от длъжност и избор на нов председател на 05.06.2008г. Промяна в очертаната и доказателствено обоснована фактология не внасят схематично поднесените доводи за доказателствена непълнота, дължаща се на изключването от доказателствения материал на представената от подсъдимото лице пред първостепенния съд документация и на пренебрегването на съдържимата се в нея информация, предпоставило неправилно заключение за извършено посегателство по 202, ал.2, т.3 от НК. Визираните фактури и касови бележки, описани в приложената справка за реализирани на 08.04.2008г., 28.04.2008г. и 30.04.2008г. разходи за общата сума от 3 212 /три хиляди двеста и дванадесет/ лева не са годни писмени доказателствени средства. Същите не са надлежно оформени по Закона за счетоводството и скрепени с изискуемите се подписи и печати, поради което не представляват документи по смисъла на чл.127 от НПК, с претендираните от защитата на Р. правно значение и доказателствена стойност. Извън обсега на очертаните констатации, коментираните книжа са професионално ценени и в контекста на приобщените писмени и гласни доказателства, установяващи липса на нужните разрешение и одобрение от колективните органи на юридическото лице С. „Липа-2007”-Управителният съвет и Общото събрание за разходване на инкриминираните пари, с изискуемото се последващо осчетоводяване; и индициращи на недостоверност на словно отразеното в тях за осъществена мащабна дейност по „пръскане” на пасбища и мери с растителна отрова, и „къпане” на овцете, собственост на членовете на сдружението. Предложената убедителна аргументация в тази насока в първоинстанционната присъда, изцяло възприета от въззивния състав в атакуваното решение обуславя логичните правни изводи на съдебните инстанции за категорична доказаност на обвинението за инкриминираното присвоително престъпление. В рамките на очертаната фактология, правилно е приложен и материалният закон. Неправомерното поведение на подсъдимото лице се субсумира от особената норма на чл.202, ал.2, т.3, вр.чл.201 от НК . С инкриминираните действия С. Р., като председател на С. „Липа-2007”е демонстрирал съзнателно отношение към предоставените по схемата за единно плащане на площ от фондовете на Европейския съюз за подпомагане на земеделските производители чужди пари, собственост на юридическото лице, поверени му в заеманото длъжностно качество да управлява, като към свои. С изтеглянето на отпуснатата субсидия и отказът да отчете неизползваната по предназначение сума от 3 968 лева, за която и до днес отсъстват разходни оправдателни документи по делото, подсъдимият реално е получил, без правно основание финансови средства, принадлежащи на управляваното от него сдружение, с цел лично облагодетелствуване. Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се характеризира именно в тази външнопроявена и афиширана промяна на съотнасяне на дееца към връченото му или поверено имущество, спрямо което упражнява фактическа и юридическа власт, и съответно владее или управлява от името и за сметка на определено юридическо лице, изразена в противозаконно разпореждане с чуждите пари, вещи и материални ценности в личен интерес, или в други форми на неправомерното им отклоняване от патримониума на представлявания търговски субект. Логическа последица от това е благоприятното изменение в имуществото на извършителя на престъплението и настъпилата вреда за собственика на предмета на посегателство, което в кумулативна даденост с изискуемите се интелектуални и волеви измерения на очертания пряк умисъл като форма на вина, обуславя наличието на визираните в чл.202, ал.2, т.3, вр. чл.201 от НК обективни и субективни признаци на инкриминирания акт.1 Конкретните параметри на акцентираните от процесуалния представител на подсъдимия обстоятелства - кога, къде, по какъв начин и за какво точно са изразходвани присвоените пари, не са елементи от престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, и не са в тежест на прокурора и на съда да ги установяват в хода на наказателното разследване. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– П3/70г. на Пленума на ВС на РБ, изменено и допълнено с П9/75г., П8/78г. на Пленума на ВС, ТР27/77г. на ОСНК; ТР50/80г. на ОСНК; ТР56/86г. на ОСНК; Р 546/74 г. на І-во н.о.; Р684/1974г. на І-во н.о.; Р23/80г. на І н.о.; Р271/85г.на ІІ-ро н.о.; Р 459/1991 г.на І-во н.о.; Р65/94г. на І-во н.о.; Р630/2001 г. на IІ-ро н.о на ВС и ВКС на РБ. В този смисъл цитираната в касационната жалба съдебна практика е некоректно посочена, доколкото предмет на интерпретация в решенията на ВС и ВКС е разграничителният критерий между наличната липса на пари, представляваща щета с неустановен произход и длъжностното присвояване като престъпно посегателство, изискващо необходимост от доказана разпоредителна дейност от длъжностното лице с повереното му имущество, последното от които обезпечава конкретиката по настоящия казус.1 При упражняване на предоставените в обсега на инстанционната проверка правомощия, настоящият състав не констатира и релевираните процесуални нарушения, относими към повдигнатото срещу С. Р. обвинение по чл.248а, ал.2 от НК и словно материализирани в съществуващи „противоречия” и непълноти в доказателствения материал досежно земеделските производители и стопанисваните от тях животни като вид и брой, за които са подадени неверни сведения в О.та разплащателна агенция, гр.Р., мотивирали необосновано ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице за това престъпно деяние. Контролираните инстанции след обстоен анализ и прецизна оценка на приобщената доказателствена съвкупност са описали фактически положения и формулирали правните заключения за инкриминираното престъпление против паричната и кредитна система и за съпричастността на Р.. Свидетелските показания на М.Чилев, М.Джелилов, В.Монева, В.ЕфР., Г.Реджебова, Д.Хюсеинов, М.Хасанов, А.Алиев, С.Мехмедов, А.Хюсеинов, С.Хасанова, Х.Хюсеинов, Е.ЕфР., Н.Хюсеинов, С.Ефраим, Д.Ахмед, М.Ахмедов, С.Хюсеинов, Р.Махмудова, М.Ахмедов, А.Хюсеинов, М.Махмудов, М.Джелилов, Н.Мустафа, И.Алишев, Х.Хаккъев, С.Селимова, С.Джелилов, Х.Мехмедов, А.Мустафов и А.Махмудов; приложените писмени документи /заявление с УРН 1998806 и УИН 1703040807521, молба с вх.№02-172/381, ведно с таблици за използваните парцели и отглеждани животни /;и изслушаните икономическа и графическа експертизи несъмнено установяват, че на 22.05.2008г. подсъдимият Р. представил неверни сведения в О. разплащателна агенция-Р., за да получи средства по схемата за единно плащане на площ от фондове на Европейския съюз. В таблица за отглежданите животни, приложена към молба за извършване на промени с вх.№02-172/381, той включил 266 овце и 4 крави, без съгласието на техните стопани и в нарушение на задълженията, произтичащи от чл.3, ал.1, т.4 от Наредба №107/2006г.; т.4.1 на издадената на основание чл.42 от ЗПЗП Заповед №РД 09-293/04.05.2007г. на Министъра на земеделието и горите; и приложение IV на Регламент /ЕО/ 1782/03. В очертанията на лимитираната доказателствена маса голословните твърдения за налични „противоречия” досежно земеделските производители и стопанисваните от тях животни като вид и брой, за които са подадени сведенията с невярно съдържание, индицират на несъстоятелност. Неубедителна е и лансираната теза за непълнота във фактическите данни, изведена от заверено фотокопие на декларация от 30.03.2008г. на 47 жители –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Р 8/1990г. на І-во н.о., Р 65/2003г. на на IІ-ро н.о Р 65/2003г. на на IІ-ро н.о. на ВС и ВКС на РБ на с.Липник, обективираща съгласие за кандидатстване за субсидия по схемата за единно плащане на площ, непритежаващо доказателствена сила. Последното обсъдено в кореспондираща връзка със заявеното от свидетеля Неби-служител в О.та агенция, че сверил оригинала и фотокопието на представената писмена декларация преди да върне оригинала на подсъдимия; и интерпретирано при корелация с депозираното от посочените в нея лица, които разпитани пред съда отричат да са подписвали процесния документ или опровергават полагане на подпис при нужното знание и демонстрация на воля, подкрепяща претендираното финансово подпомагане, не разколебава заключението за доказателствена обезпеченост на обвинението за осъществено от Р. престъпление по чл.248а, ал.2 от НК. В обхвата на възложената компетентност за инстанционен съдебен контрол, предпоставен от визираните от процесуалните страни касационни основания, ВКС не намира за необходимо да удовлетвори и декларативно очертаната в жалбата претенция за явна несправедливост при диференциране на наказателната отговорност за инкриминираните престъпни деяния. Подсъдимото лице и неговият договорен представител не предлагат аргументи, допринасящи за изясняване на обективираното бланкетно оплакване и с процесуалното си поведение в съдебно заседание на 07.12.2010г., последващо подаването на касационната жалба, с което обуславят невъзможност за разглеждането му с нужната конкретика. Санкциите за включените в съвкупността престъпления по чл.202, ал.2, т.3 и чл.248а, ал.2 от НК, определени при условията на чл.54 от НК и към предвидения законов минимум;и наложеното при съблюдаване изискванията на чл.23 от НК общо наказание, са съответни на тежестта на престъпните посегателства и личната опасност на извършителя, и отмерени за постигане на предписаните в чл.36 от НК индивидуална и генерална превенция. Очертаните обстоятелства формират вътрешно убеждение на съда за липса на материалноправните основания, обосноваващи прилагане на чл.55 от НК. Мотивиран от изложените съображения настоящият състав счита, че следва да остави в сила постановения от въззивната инстанция съдебен акт, по внохд №167/2010г., с който е потвърдена присъда №7 от 22.04.2010г. на Разградски окръжен съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №130 от 28.09.2010г., по внохд №167/2010г., по описа на Апелативен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.