2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №889 ГР. София, 15 декември 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.12.2020 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3057/20 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Столична община/ СО/ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2746/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в заявения като частичен размер от 30 000 лв./ при пълен размер от 40 000 лв./, ведно със законната лихва от деня на увреждането, предявеният от М. З. срещу касатора иск по чл.49 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на падане на ищцата в дупка на софийската улица №5027,[жк]. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС№4/68 г., по следните два въпроса от предмета на спора, които са от съществено значение за изхода му: 1. Присъждане на завишено обезщетение за неимуществени вреди на практика допустимо ли е ?; При определяне на обезщетение следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението и какви болки и страдания е изтърпяла ищцата, свидетелските показания и представените по делото доказателства? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска в предявения като частичен размер от 30 000 лв. въззивният съд е съобразил тежестта на увреждането – многофрагментна фрактура на костта на петата; двата броя оперативни интервенции; продължителността на възстановителния период – не по- малко от 4 месеца, през които освен болки и страдания ищцата е изпитвала и чувство за безпомощност и е търпяла битови неудобства; остатъчната деформация на счупената кост, спадналият свод на ходилото и продължаващия оток на глезена. Отчел е и социално- икономическата обстановка в страната към момента на увреждането през м.12.2016 г. Така е приел, че справедливото обезщетение в случая възлиза на не по –малко от 30 000 лв. При решаващите изводи на въззивния съд по съществото на спора за справедливия по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди, ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора два значими за спора правни въпроса, поради твърдяното противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2746/19 г. от 30.01.20 г. Указва на касатора Столична община в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 600 лв. и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: