Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр. София, 02.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 722 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. В. Т. за възобновяване на ВНОХД № 1848/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 51/08.02.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 372/01.11.2012 г. по НОХД № 7475/2012 г. на Пловдивския районен съд. С тази присъда подсъдимият П. В. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК за това, че на 28.10.2012 г., в гр.Пл., при условията на опасен рецидив и чрез използване на технически средства отнел от владението на „Б. ц.Пл.” при [фирма] 2 бр. електрохидравлични помпи за спирачна система на ж.п. кран на стойност 114 лв., без съгласие на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, приспадайки задържането му, считано от 28.10.2012 г. до 01.11.2012 г. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият поддържа, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно осъждане поради недоказаност на деянието съобразно изискването по чл. 303 от НК са неоснователни. Твърденията на подсъдимия, че не е извършил кражбата на двете помпи за ж. п. крана, а е намерил същите в контейнер за смет, след което започнал да ги демонтира, когато бил заловен, са били обсъдени внимателно от двете инстанции по същество, които са ги приели за неправдоподобни, излагайки по този повод подробни и убедителни съображения. Те отговарят на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които преценени самостоятелно и съвкупно са опровергавали обясненията на подсъдимия в тази им част. Той е бил установен да разглобява въпросните помпи, за да извлече метала от тях, в изоставена сграда в непосредствена близост до терминалния кран, от който са били свалени посредством използване на множеството специфични технически средства, намерени в него. Това, преценено в съчетание с отстоянието на контейнера до ж. п. района, данните за редовни проверки на крана, при които не са били установявани липси на части, нито пък изхвърляне на такива, тъй като поначало се съхраняват за използване при необходимост, не са оставяли съмнение, че точно подсъдимият е извършител на кражбата. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, по който въпрос, както и по наказанието не се излагат никакви възражения. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. В. Т. за възобновяване на ВНОХД № 1848/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 51/08.02.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 372/01.11.2012 г. по НОХД № 7475/2012 г. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.