Ключови фрази
нередовност на исковата молба * правен интерес * недопустим установителен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 310

 

гр. София, 28.04.2010 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                БОЯН БАЛЕВСКИ

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 24   по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Б. Й. от с. И., община В. чрез процесуалния му представител адв. Р срещу определение № 430 от 26.09.2009г. по гр. д. № 401/2009г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която е потвърдено определение от 19.02.2009г. по гр. д. № 406/2008г. на Районен съд Видин, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси относно допустимостта на иска и редовността на исковата молба в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.

Ответникът „Ч” АД, гр. С. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. И. Д. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на извода, че предявеният иск с оглед уточнението с допълнителна молба от 29.07.2008г. е недопустим, тъй като е иск за установяване на факт, какъвто не е предвиден в закона. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да потвърди определението на Районен съд Видин, с което е прекратено производството, въззивният съд е констатирал, че с допълнителна молба от 29.07.2008г. ищецът е направил уточнение на исковата молба, като е акцентирал, че искът е за установяване имало ли е действително въздействие върху електромера. Направил е извод, че така предявеният иск е недопустим, тъй като не обхваща хипотезите на чл. 97, ал. 3, изр. второ и чл. 436 ГПК /отм./ - не се касае за иск за съществуването или несъществуването на факти с правно значение в изрично посочени от закона случаи, нито за иск за установяване на факт с правно значение, който следва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният документ е бил унищожен или изгубен и няма възможност да бъде възстановен.

Основният релевантен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е за допустимостта на предявения иск. От значение за решаване на спора е въпросът за правилността на определението за прекратяване на производството, ако последното неправилно е било оставено без движение. Тези въпроси са решени в противоречие с трайната практика на ВКС, формирана с многобройни определения, че преценката дали са отстранени недостатъците на исковата молба и в тази връзка за допустимостта на иска следва да се извърши след преценка на правилността на разпореждането /определението/ на съда за отстраняване на посочените от първоинстанционния съд недостатъци. Тъй като посоченият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Трайно установена е практиката на ВС и ВКС, че правното основание на иска и правният интерес от заявената претенция се определят от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявеният петитум. Необходимост от уточняване на обстоятелствената част или петитума на исковата молба възниква, когато от последната не е ясно какво е претендираното или отричано от ищеца право и каква е търсената от него защита. Преценката се прави въз основа на двете части на исковата молба. Видно от твърдените в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, правният интерес на ищеца е да се установи размера на дължимата сума, тъй като оспорва констативен протокол за проверка на консумирането на електрическа енергия на мястото на ползване от 04.07.2007г. и едностранната корекция на сметка в размер 1 393,80 лв. Следователно предявеният иск е отрицателен установителен за недължимост на начислената едностранно сума за ел. енергия в размер 1 393,80 лв. Искането да се установи „има ли причинно-следствена зависимост между възможни действия на ищеца върху електромера, които биха могли да доведат до механична задръжка на електромера или в резултат на обичайната употреба е налице механичната задръжка” е във връзка с оспорените от ищеца протоколи и корекция на сметка и е от значение при решаването на спора по същество за установяване на размера на дължимата сума, респективно недължимостта на начислената сума за ел. енергия 1 393,08 лв. Като не е възприел правилно предявеният отрицателен установителен иск, първоинстанционният съд неправилно е указал на ищеца в определен срок да конкретизира петитума на исковата молба с оглед правния му интерес, произтичащ от изложената фактическа обстановка. Въззивната инстанция не е съобразила посочените неправилни действия от Видински районен съд, поради което е постановила неправилно определение.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определенията на Видински окръжен съд и Видински районен съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на отрицателния установителен иск.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 430 от 26.09.2009г. по гр. д. № 401/2009г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваната част и определение от 19.02.2009г. по гр. д. № 406/2008г. на Районен съд Видин, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: