5 Р Е Ш Е Н И Е № 2 София , 29 януари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора П.Маринова .................................... изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1786 / 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по протест на П. С., прокурор при Окръжна прокуратура- гр.Пазарджик , против присъда № 44 от 13.10.2014 г. по внохд № 371/2014 г. на Окръжен съд - гр.Пазарджик. В протеста се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което се отправя искане за нейната отмяна и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия в писмени бележки настоява присъдата да бъде оставена в сила. Гражданският ищец не изразява становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал. 1 от НПК , установи следното : Районният съд в гр.Пазарджик с присъда 171 от 01.07.2014 г. по нохд № 1014/2013 г. признал подсъдимия И. С. А. за виновен в това, че на 20.10.2012 г. в [населено място], обл.П., се заканил с убийство на П. Б. Б. с думите: ”Няма да живееш дълго” и с действия – изваждане, посочване на къса брадва и жестове, сочещи прерязване на гърло и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 от НК във връзка с чл. 144, ал. 1 от НК във връзка с чл. 36, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така определената санкция за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият А. бил осъден да заплати на пострадалия П. Б. сумата 1000 лева, ведно със законните лихви, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Районният съд признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвиненията за престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с чл. 144, ал. 1 от НК, извършено на 24.10.2012 г. , както и за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Присъдата била обжалвана от подсъдимия в осъдителната й част пред Окръжния съд в р.Пазарджик . С присъда № 44 от 13.10.2014 г. по внохд №371/2014 г. втората съдебна инстанция отменила първостепенния съдебен акт ,признала подсъдимия за невинен и го оправдала по повдигнатото обвинение, отхвърляйки гражданскоправната претенция на пострадалия за обезщетение. Протестът срещу така постановения въззивен акт е основателен. Въззивният съдебен състав е постановил новата присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелства по делото. От фактическа страна съдът приел , че отношенията между пострадалия Б. и подсъдимия А. били „обтегнати” поради семейни конфликти и поредица скандали. Бившата снаха на подсъдимия живеела на съпружески начала с пострадалия. На 20.10.2012 г. А. и съпругата му, свидетелката А., взели за свиждане внучето си и по този повод се срещнали с пострадалия пред селския магазин. Подсъдимият започнал да псува Б., извадил малка брадвичка и с нея замахвал, „сякаш цепи дърва в посока надолу”. След като свидетелката А. излязла от магазина подсъдимият веднага потеглил с микробуса си. Б. останал на масата, на която пиел кафе, но след известно време в същия ден споделил , че бил заплашен. При тези данни втората инстанция заключила, че обвинението не би могло да се приеме за доказано от обективна и субективна страна, тъй като не е налице закана, извършена по описания в обвинителния акт начин, можеща за възбуди основателен страх за осъществяването й. Фактическите изводи на въззивния съд са аргументирани с противоречиви и неубедителни мотиви. Съдът се е позовал основно на показанията на свидетеля Ч.. На стр.3 от присъдата е отбелязано, че „настоящият състав възприе фактическата обстановка такава , каквато я описа свидетеля Ч.” и малко след това „ съдът не възприе показанията на Б., тъй като те са в противоречие с тези на свидетеля Ч.”. На същото място обаче, в абзац четвърти на стр.3, въззивният съдебен състав подложил на съмнение достоверността на този така важен доказателствен източник. Там може да се прочете следното : „Свидетелите Ч. и Б. седят на една маса. Разстоянието от масата до паркиралото МПС на подсъдимия е не много. Въпреки това свидетелят Ч. твърди , че не чул какво А. казал на Б., защото имал увреден слух от работата с тракторите. В съдебно заседание обаче пред настоящия състав при разстояние от около 3 метра този свидетел ясно чуваше въпросите на съда и страните .” На стр.4 съдът продължил разсъжденията си относно свидетелската годност на Б. и преценил , че „дори да се приеме, че свидетелят Ч. е с увреден слух и не е чул думите, то той не твърди , че е и с увредено зрение и сочи съвсем други конклудентни действия , извършени от А..”. Така артикулирани мислите на въззивния състав не доказват, че са резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените средства по делото, поради което не постигат и стандарта на чл. 107, ал.5 от НПК за внимателна проверка на доказателствата. Неприемлив е приложеният подход за анализ на свидетелски показания на базата на произволни впечатления на съдебния състав, които, бидейки лишени от експертна база и от процесуална форма, остават в полето на частното знание на съда. Това налага, с изцяло дидактична цел, да се припомни, че вътрешното убеждение на съдията от субективна страна изключва съмнения и колебания по фактите, тъй като както осъдителната , така и оправдателната присъда не могат да се базират на предположения. От обективна страна вътрешното убеждение е съзнателна увереност, основана на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред. Вж.С. П., Наказателен процес на НРБ,,1979 г. стр.168 и сл. . В тази връзка въззивният съд е допуснал още едно съществено процесуално нарушение при оценка на доказателствения материал, с пряко отношение към обективната страна на вътрешното му убеждение. В мотивите си той е пренебрегнал информацията , съдържаща се в показанията както на свидетеля Ч., така и на свидетеля Б. , според която подсъдимият размахвал брадвичка с ясна насоченост към пострадалия. Съдът е отделил внимание на посоката на движение на брадвичката без да обсъди заплашителния потенциал на описаното действие в контекста на повдигнатото обвинение. Обобщено , вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, така, както и е изложено, е изградено в нарушение на правилата на чл. 13 , чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, което формира касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК. Ако съдът не бе се отклонил от принципните си задължения по чл.13, чл.14 и чл. 107, ал. 5 от НПК той би могъл да стигне до различни от направените изводи за вината и отговорността на подсъдимия. За пълнота на изложението настоящият състав отбелязва , че цитираната във въззивното решение практика на Върховния касационен съд е относима към фактическата обстановка по конкретните казуси, които са я предизвикали. Тя е екстраполирана от окръжния съд по некоректен начин, в резултат на което е изразено неправилното становище, че „влошени до непоносимост отношения” изключват априорно престъпление по чл. 144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 348 , ал. 1 , т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 44 от 13.10.2014 г. по внохд № 371/2014 г. на Окръжен съд- гр.Пазарджик връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.