Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * предели на компетентност на Общото събрание на търговско дружество * препотвърждаване на взети решения на Общото събрание на търговско дружество


2
Решение по т.д.№ 325/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

С., 26.07.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 325 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. Д. срещу Решение № 180 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 59/2010 год. на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба се съдържа позоваване на чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост, нарушение на материалния закон съдопроизводствените правила. Искането е за касиране на решението на Великотърновския апелативен съд и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважена исковата му претенция.
Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Подлежи ли на потвърждаване вече вписано решение за изключване на съдружник? Какви са последиците от такова решение, както за вписването му в регистъра, така и за правата на съдружника? Приложима ли е хипотезата на чл.75 ал.2 ТЗ по отношение на потвърждаващото решение, ако то предхожда приключването на производството по чл.74 ал.1 ТЗ?”.
Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК на заявените основания за касиране на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
В. Д. е предявил срещу [фирма] обективно съединени искове (съобразно ИМ и уточнението към нея) за: 1./Недействителност на решението от 16.12.2005 год. на ОС на ответното дружество с което е потвърдено решението на ОС от 15.04.2005 год. за изключването му и преразпределяне на дружествените му дялове; 2./ За установяване порок на вписването в охранителното производство с регистърно Решение № 1629 от 02.07.2007 год. по ф.д. № 714/1994 год. на Русенския окръжен съд.
С решението си от 26.02.2010 год. по т.д.№ 186/2008 год. Русенския окръжен съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.75 ал.2 ТЗ и чл.537 ал.2 вр.чл.604 ГПК, които са неоснователни. Въззивният съд е стигнал до същия извод, като е приел за недопустимо искането за постановяване на заличаването на вписано обстоятелство, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в частта с която РОС се е произнесъл по съществото на това искане.
Фактическите обстоятелства по делото са безспорни и релевантните за спора събития са протекли в следния хронологичен ред:
В. Д. е изключен с решение на ОС на [фирма], прието на 15.04.2005 год. Изключеният съдружник е поискал отмяна на решението, предявявайки иск по чл.74 ал.1 ТЗ по който е образувано т.д.№ 103/2005 год. на РОС
Подлежащото на вписване обстоятелство (изключването) е вписано в търговския регистър към окръжния съд на 28.09.2005 год.
На 16.12.2005 год. е свикано общо събрание на [фирма] ОС, на което Д. не е канен и не е присъствал и с т.5 е взето решение със следното съдържание: „Потвърждава изключването на съдружника В. В. Д.”
На 30.05.2007 год., решението по иска по чл.74 ТЗ е влязло в сила.
С регистърно Решение № 1629 от 02.07.2007 год. по ф.д.№ 714/12994 год. на РОС по заявление от 01.06.2007 год., е вписано решението на ОС от 16.12.2005 год. за „потвърждаване” изключването. Формулировката е „Изключва като съдружник В. В. Д., като по отношение разпределението на дяловете остава валидно решението, прието с протокол на ОС от 15.04.2005 год.”
С последващо регистърно Решение № 2123 от 03.08.2007 год. по същото фирмено дело е вписан резултатът от исковото производство – решението по иска с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ. Вписването на възпроизвежда диспозитива на решението, но не заличава предходното вписване от 02.07.2007 год.
За да се произнесе по посочените по-горе правни въпроси, съдебният състав съобрази следното:
С т.І и т.VІІІ на ТР № 1/2002 год., ОСГК на ВКС е разяснил възможността за т.нар „препотвърждаване” на вече взети решения на ОС и разграничението за нищожността или незаконосъобразността им, съгласно критериите на чл.75 ал.2 ТЗ и чл.74 ал.1 ТЗ. Според критерия на чл.75 ал.2 ТЗ, нищожно решение на ОС може да бъде само това, което е прието след влизането в сила на съдебното решение и е в предметните предели на основанията по ал.1 – указанията на съда по тълкуването на закона, фактите и пр. Ако потвърждаващото решение на ОС е прието преди влизането в сила на съдебното решение, по отношение на него критерият по чл.75 ал.2 ТЗ не се простира и проверката за неговата порочност следва да се основава на други критерии. Тези критерии са в зависимост от естеството на решението и последиците от него. Ако потвърденото решение е от подлежащите на вписване и е вписано, потвърждаващото решение може да е без правно значение, ако не внася промяна нито по отношение на дружеството, нито по отношение на съдружниците, в който случай не би подлежало и на самостоятелно вписване. Например, потвърждаване на решение на ОС за промяна на седалището на дружеството, която промяна е вече вписана. Не е така при решенията, при които се внася промяна по отношение на дружеството или съдружниците, макар и при същия вписан краен резултат, но при други обстоятелства. В този случай, те биха подлежали на отмяна по реда на чл.74 ал.1 ТЗ, както е посочено и в т.VІІІ на цитираното Тълкувателно решение.
Друга възможност е, „потвърждаващото” решение да е лишено от предмет и да е взето извън пределите на компетентност на ОС. Така е в настоящия случай. Решението от 16.12.2005 год. е извън пределите на компетентността на ОС, защото с предходно решение, Д. вече изключен като съдружник, решението е произвело действие по отношение на дружеството. Изключеният съдружник не участва в общото събрание, не гласува в него, не представлява дружеството, не участва в работата му в качеството на негов член и пр. Т.е., разглеждано като самостоятелно решение за изключване, решението от 16.05.2005 год. не поражда правни последици – т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, защото е взето извън пределите на компетентност на Общото събрание. То няма и обратно действие, както е отбелязано и в т.VІІІ на същото Тълкувателно решение и не формира ново обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговския регистър. Поради това, вписвайки Решение № 1629 от 02.07.2007 год. по ф.д.№ 714/12994 год. на РОС по заявление от 01.06.2007 год., регистърният съд е вписал несъществуващо обстоятелство. Несъществуващо обстоятелство не е само липсващото, невзетото решение на ОС, а и всяко е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, както изрично е посочено в т.ІІІ на Тълкувателното решение. Както ВКС е имал случай да се произнесе по реда на чл.290 ГПК с Решение № Решение № 5 от 08.02.2011 год. по т.д.№ 271/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Няма знак на равенство между „обстоятелство” и „решение на общото събрание”, тъй като вписаното обстоятелство може да не се основава на решение на този орган на дружеството или да касае вписване по партидата на търговец за който законът не предвижда орган Общо събрание.
Поради изложените съображения, отговорът на поставените правни въпроси е: Вписаното решение за изключване на съдружник не подлежи на потвърждаване. То е лишено от правни последици за съдружника и като взето извън пределите на компетентност на Общото събрание, формира несъществуващо обстоятелство по отношение на което са приложими последиците по чл.604 ГПК вр.чл.29 ал.1 ЗТР. Ако потвърждаващото решение, предхожда приключването на производството по чл.74 ал.1 ТЗ, по отношение на него хипотезата на чл.75 ал.2 ТЗ е неприложима.
Произнасянето по тези въпроси, обуславя становището на съдебния състав и по основателността на предявените от В. Д. искове и законосъобразността на въззивното решение.
Въззивното решение е законосъобразно в частта с която е приложен чл.270 ал.1 ГПК. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, заличаването на вписването е охранителна дейност – последица от уважаване на иск по чл.604 ГПК и чл.29 ал.1 ЗТР, а не елемент от самия иск. След влизане в сила на решението, постановено в исковото производство, на основание чл.30 ал.1 ЗТР А. ще следва да заличи вписването, допуснато с Решение № 1629 от 02.07.2007 год. по ф.д.№ 714/12994 год. на РОС по заявление от 01.06.2007 год.
В останалата част, въззивното решение ще следва да бъде касирано, като ВКС се произнесе по съществото на спора и уважи предявените от В. Д. искове. Потвърждаващото решение от 15.04.2002 год. на общото събрание на дружеството е нищожно, като взето извън пределите на компетентност на ОС и вписването му в търговския регистър съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
С оглед изхода на спора, „К.-К. ООД ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски, възлизащи на 1940 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 180 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 59/2010 год. на Великотърновския апелативен съд в частта с която е потвърдено Решение № 26 от 26.02.2010 год. по т.д.№ 186/2008 год. Русенския окръжен съд, както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно съединените искове на В. В. Д. срещу [фирма], че решението от 16.12.2005 год. на общото събрание на дружеството с което е потвърдено решението на ОС от 15.04.2005 год. за изключването му и преразпределяне на дружествените му дялове е нищожно и вписването му с регистърно Решение № 1629 от 02.07.2007 год. по ф.д. № 714/1994 год. на Русенския окръжен съд, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „К.-К.”ООД с ЕИК-827186455 да заплати на В. В. Д. сумата 1940 лв. (хиляда деветстотин и четиридесет лева), представляваща направени по делото разноски пред трите инстанции.
ОСТАВЯ в сила Решение № 180 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 59/2010 год. на Великотърновския апелативен съд в частта с която е обезсилено Решение № 26 от 26.02.2010 год. по т.д.№ 186/2008 год. Русенския окръжен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.