Р Е Ш Е Н И Е № 143   гр.София, 10 април  2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети март  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                   РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                                        със секретар   АВРОРА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под №  38/2009       ВКС е трета инстанция по делото пред нея, образувано по жалбата от подсъдимия Х. Н. М. срещу потвърждаването от апелативния съд – Пловдив на осъдителната присъда, издадена от Хасковския окръжен съд. Първоинстанцинната присъда - № 90 от 2 юни 2008 г. по нохд № 447/07 г., е за грабежа, извършен на 5 май 2007 г. спрямо Г. Т. К. и нейни лични вещи (два мобилни телефона, парфюм, портфейл и други, намиращи се в дамската й чанта) на обща стойност 910 лв. (от които пари – 400 лв.) – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 НК (при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чрез принуда във формата на сила срещу пострадалата). Подсъдимият М. е наказан при условията на чл.55 (под предвидения 5-годишен минимален размер на наказанието) на 4 г. и 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим, тъй като в окръжния съд е проведено съкратено съдебно следствие по приложението по чл.371, т.2 НПК ( чл.373, ал.2 НПК). Второинстанционното (въззивно) решение - № 219 от 8 октомври 2008 г. по внохд № 415/08 г., е издадено по жалба от името на подсъдимия. Гражданският иск на пострадалата е уважен частично, за неимуществените й вреди - 500 лв., за имуществените – 400 лв. В ръкописната си жалба подателят й е недоволен от тежестта на наказанието, но съображенията му засягат доказаността на престъплението, което той смята за различно от извършеното. Жалбата е поддържана от служебен защитник, но той се ограничава само с доводи за явната несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът в тази инстанция е за отхвърляне на касационната жалба. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основания за неговото отменяна или изменяне. С възраженията си срещу доказаността на обвинението за грабеж подсъдимият прави опит да извлече само благоприятни за себе си последици от проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие - като се отказва недопустимо от признанието по чл.371, т.2 НПК, което е позволило да бъде наказан при условията на чл.55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, да изиска още по-голяма смекчаване на отговорността си. За този опит на подсъдимия обаче няма не само никакви процесуално или материално основание (като например неподкрепено от доказателствата признание или погрешна правна квалификация на доказаните факти), но дори елементарна последователност в позицията му (преминала от уличаване на трето лице до представяне на грабежа като скарване между него и пострадалата, завършило с кражба, и то само на двата мобилни телефона). Що се отнася до възможността за намаляване на размера на наказанието, в подкрепа на извода на съдилищата, че при разглеждане на делото по общия ред не би имало място за приложение на чл.55 НК, е достатъчно да бъде обърнато внимание само върху съдебното минало на подсъдимия (последната му присъда е 12 поред) и изтърпяното вече от него наказание от 4 г.л.св. по нохд № 32/99 г. на Свиленградския районен съд. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І н.о.   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивното решение № 219/от 8 октомври 2008 година по внохд № 415/08 на Пловдивския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛ   /СЛ