Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 23 юли 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 15/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на АП-Варна, срещу въззивно решение № 139 от 20.11.2012г., постановено по внохд № 232/12г. по описа на АС-Варна. В протеста се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно нарушение на материалния закон и процесуални такива, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, като намира, че не са изпълнени указанията, дадени с отменителното касационно решение. Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, са направени неправилни правни изводи. Изразява становище, че след като подсъдимият се е защитавал срещу фактите, няма пречка съдът да приеме друга правна квалификация, извън предложената от прокуратурата. Моли за уважаване на протеста и връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат К., защитник на подсъдимия, моли протеста да бъде оставен без уважение. Счита за правилно и законосъобразно решението на въззивната инстанция, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Твърди, че съдът се е съобразил със задължителните указания на ВКС, като намира за некоректно изразена тезата в протеста за задължителни указания, свързани с преквалификация на деянието в престъпление по чл.283 от НК. Защитникът изразява становище, че оценката на доказателствата, направена от въззивния съд е съобразена със законовите изисквания. В обобщение пледира за оставяне без уважение на протеста. Адвокат Ф., която също е защитник на подсъдимия поддържа искането и аргументите от пледоарията на адв.К. и представя писмени бележки в подкрепа на тезата, оспорваща протеста. Подсъдимият И. И. изцяло поддържа изразеното от защитата му становище, не се намира за виновен и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 38 от 11.04.2011г., постановена по нохд №1106/10г., ОС-Варна е признал подсъдимия И. Д. И. за невиновен в това, че на 08.07.2010г. в [населено място], в качеството на длъжностно лице-началник група ПП при ГПУ-Варна, поискал и приел дар от Ю. Г. в размер на 400лева, който не му се следвал, за да не извърши действия по служба, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.301, ал.1 от НПК. С решение № 143 от 28.10.2011г., постановено по внохд №267/11г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. С решение № 46 от 31.07.2012г., постановено по н.д. №2994/11г., ВКС, Второ наказателно отделение е отменил въззивното решение и е върнал делото на АС-Варна за ново разглеждане. С въззивно решение № 139 от 20.11.2012г., постановено по внохд № 232/12г., АС-Варна е потвърдил първоинстанционната присъда на ОС-Варна. Протестът е неоснователен, както досежно оплакването за нарушение на материалния закон, така и по отношение на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е възражението, че въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Невярно е твърдението, че апелативната инстанция не е дефинирала ясно фактическите положения, които приема за установени. Това е сторено, като съдът е редуцирал фактологията, приета за установена от първия съд, като я е свел до основните правно релевантни факти. Във връзка с тази проблематика в протеста се твърди, че анализът на доказателствата очевидно е насочен към опровергаване на обвинителната теза, но наред с това се сочи, че “....въззивният съд не е изложил друга фактология, различна от описаната в обвинителния акт...”. При тази констатация на самата прокуратура да се оспорва доказателствения анализ и оценката, дадена от съдилищата на доказателствената съвкупност, като се твърди, че са ограничени правата на прокуратурата, е теза която не може да намери опора в основополагащи принципи на наказателното правораздаване. Невярно е твърдението, че съдът е игнорирал ВДС, събрани чрез използване на СРС. Това, че е направена съпоставка относно времевия период на реализиране на съответното по вид СРС ,не води до извод за тяхното изключване от доказателствата съвкупност, а и не е необходима техническа подготовка, както твърди прокурора, за да може да се прецени времето на използване на дадено СРС и да се съпостави с времето на използване на друго СРС, които времена са отразени в самите ВДС. Въззивният съд е обсъдил наред с всички останали доказателствени източници и свидетелските показания на Г.. Проследил е в хронологически аспект тяхната непоследователност в поредицата от разпити, включително и в приобщените от досъдебното производство показания, като е изложил мотиви, за да ги приеме за непоследователни относно съществените за предмета на доказване елементи. Освен това съдът не е намерил убедителни други доказателства, които да ги подкрепят. За такива не са приети нито данните от “жълтата бележка”, нито установеното от използваните СРС. Самата прокуратура в протеста си сочи, че действително има неточности в показанията на този свидетел, но независимо от това се позовава на тях при аргументиране на обвинителната теза. За неточности при оценката на доказателствата може да се говори тогава, когато това е свързано с детайли, но при наличието на непоследователност относно основните релевантни факти, даденият доказателствен източник не може да бъде безрезервно и безусловно кредитиран. Напротив, всяка вътрешна противоречивост в такъв доказателствен източник изисква много по-голяма степен на проверка и подкрепа от другите доказателства, за може да му се даде пълна кредитация. Във въззивния съдебен акт, съдът е очертал ясно във връзка с указанията на касационната инстанция въпросите, на които се дължи отговор/лист 6 от въззивното решение/. Досежно тази проблематика, съдът е приел, че безспорен факт по делото е предаването на сумата от 400лева от свидетеля Г. на подс.И.. Също за безспорни са приети данните за времето на доставка, броя контейнери и видове ядки, внесени от фирма “Е. 2003”, както и че те отговарят на написаното в “жълтата бележка”. Според въззивната инстанция обаче няма безспорни доказателства по делото, които да установяват, търсена ли е сумата от подсъдимия, съответно в какъв размер и за какво, ако е поискана. В тезата си за доказаност на обвинението, прокуратурата акцентира на горепосочените неоспорими факти, като намира обвинението за доказано по несъмнен начин от показанията на св.Г., събраните чрез използване на СРС доказателства, както и писменото доказателство-данните от “жълтата бележка”. Няма спор, че ще е налице достатъчна доказателствена съвкупност, която да обуслови постановяването на осъдителна присъда, при наличието на една верига от косвени доказателства, съдържаща взаимно подкрепящи се и кореспондиращи доказателства, които преценени именно в тяхната връзка и обусловеност, да водят до единствен и несъмнен извод досежно извършеното деяние и неговото авторство. В случая не сме изправени пред такава хипотеза. Опитите в протеста чрез установеното предаване на сумата от 400лева , бележката и разговорите от СРС да се обоснове доказаност на обвинението са неубедителни и в разрез с установените правила в наказателния процес правилата за оценка на доказателствата и тяхната относимост към разпоредбата на чл.303 от НПК. Преценката за доказаност на посочените по-горе фактологически положения не обуславя доказаност на обвинението с необходимата несъмненост и категоричност, тъй като не могат да бъдат пренебрегнати и други факти установени по делото. Дори в самия протест възраженията които се правят не излизат от рамките на предположенията. Освен това, дори и самите СРС не съдържат данни, които могат категорично да установят повода за предаването на сумата от 400лева. Няма спор, че подсъдимият и Г. освен, че са били в близки приятелски отношения са имали и общи имоти. Във връзка с изготвянето на ПУП на имот в [населено място], подсъдимият е заплатил сумата от 760лева, като половината от тази сума се дължала от Г. и подлежала на връщане от последния, в каквато насока са обясненията на подсъдимия, а за платената сума има представени платежни документи. Следва да се отбележи и обстоятелството, че двамата съдружници в [фирма], свидетелите Б. Ц. и Д. Д., са категорични и последователни в показанията си, че не са давали суми на Г. или други служители от дружеството за митническо агентиране, които да бъдат предоставени на подс.И. във връзка с вноса на процесните контейнери с ядки. Също така по делото е установено, че подсъдимият И. в служебното си качество на началник група ПП при ГПУ-Варна е имал инициативата по оформяне списъчните състави на мобилните групи, но само и единствено св.Д.-началник на ГПУ-Варна е имал правомощия да определи дали да одобри инициативата за организиране на такава група и кои служители да включи в нея. Издаването на заповедта за състава и контролирания обхват на групата, е била от компетентността само на свидетеля Д.. За период от половин година през 2008г. са били сформирани 13 мобилни групи, от които пет по инициатива на ГПУ, като независимо, че е участвал в изготвяне на справки по анализ на риска подсъдимият не е бил включен в състава на нито една от тези мобилни групи. При всички тези данни, решаващите съдилища са приели,че обвинението поддържано от прокуратурата по чл.301 от НК не е доказано по изискуемия се безспорен и несъмнен начин. Събраните доказателства не установяват подсъдимият да е поискал и получил сумата от 400лева, за свое бездействие по служба. За да бъде доказано обвинението е необходимо да се установи по категоричен начин, че подсъдимият е поискал и е получил горната сума, при това конкретно във връзка с процесните контейнери на конкретната фирма. Фактическите твърдения на прокуратурата са, че той е получил парите, защото е пропуснал шестте контейнера на [фирма]. Не се твърди, че той е взел парите, при налични данни за нередности във вноса, които са му били известни и при анализ на риска биха обусловили проверка, чието извършване той не е предложил. Митническият контрол по внос на стоки е в прерогативите единствено на органите на митницата. Няма спор както в доктрината, така и в практиката, че субект на престъплението подкуп по чл.301 от НПК може да бъде само длъжностно лице, което може лично да извърши или не извърши конкретно действие или бездействие по служба, произтичащо от служебната му компетентност или възложена работа. Длъжностното качество на подсъдимия не е включвало правомощия, упражняването на които би препятствало митническата проверка на вноса на фирма “Е. 2003”. Неоснователни са възраженията в протеста, че апелативният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция за възможна преквалификация на деянието по чл.283 от НК. Следва да се посочи, че такива указания не са давани с отменителното решение.Съставът на касационната инстанция е отменил въззивното решение на процесуално основание, като само е маркирал, че преценката за приложението на материалния закон следва да бъде направена една след като се анализират доказателствата и установят фактическите положения. Извън приетата невъзможност за преквалификация, поради липсата на фактическо обвинение, срещу което подсъдимият да се е защитавал, принципно е налице и процесуална пречка за сочената преквалификация. Процесуалните възможности, с които разполага съдът за преквалификация на деянието, не освобождават прокуратурата от задължението да поддържа обвинение при приети от нея фактически положения, които следва да квалифицира в съответствие с криминализираните престъпни състав в нормите от особената част на НК. Без да навлиза в коментар по темата затова дали в рамките на въззивното производство е допустимо за първи път изменение на обвинението, доколкото исканата преквалификация е за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, следва да отбележи, че ако първият съд беше постановил осъдителна присъда по първоначално инкриминираното обвинение по чл.301 от НПК и въззивната инстанция намери, че това обвинение не е доказано, то тя би могла да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК. След като първата инстанция е постановила оправдателна присъда и при наличието на съответен протест, въззивният съд може да осъди подсъдимия, упражнявайки правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 от НПК само ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. При липсата на такова обвинение е безпредметно обсъждането на всички останали основания за преквалификация. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че протестът на АП-Варна следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното въззивно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 139 от 20.11.2012г., постановено по внохд № 232/12г. по описа на Апелативен съд-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: